"Аркадий Стругацки, Борис Стругацки. Малчугана (болг.) " - читать интересную книгу автора

за себе си; може би трябваше да кажа просто: лОгледах се╗. Но в
действителност аз се огледах не както обикновено, а именно уплашено.
Безшумно се трудеха роботите. Безшумно сияеше лилавото слънце. Трябваше
някак си да се сложи край на това.
Например можеше най-после да се наканя и да отида до айсберга. До него
имаше пет километра, а стандартната инструкция забранява категорично на
дежурния да се отдалечава на повече от сто метра от кораба. Сигурно при
други обстоятелства би било дяволски съблазнително да се рискува и да се
наруши инструкцията. Но само не тук. Тук аз можех да се отдалеча и на пет
километра, и на сто двадесет и пет и нищо нямаше да се случи нито с мен,
нито с моя кораб, нито с десетките други кораби, пръснати по всички
климатични пояси на планетата на юг от мен. От разкривените храсти няма да
изскочи кръвожадно чудовище и да ме изяде - тук няма никакви чудовища.
Откъм океана няма да налети свиреп тайфун, да вдигне кораба и да го
захвърли на мрачните скали - тук не са забелязани нито тайфуни, нито разни
други земетресения. Няма да има извънредно повикване от базата за обявяване
на биологична тревога - тук не може да има биологична тревога, няма нито
вируси, нито бактерии, опасни за многоклетъчните същества. На планетата
няма нищо освен океана, скалите и дърветата-джуджета. В случая не е
интересно да се нарушава инструкцията.
Но и да се спазва не е интересно. На която и да е порядъчна биологично
активна планета за нищо на света не бих стоял така, с ръце в джобовете, на
третия ден след кацането. Щях да се разкъсвам от работа. Регулиране,
пускане и всекидневен контрол на пазача-разузнавач. Организиране около
кораба - и около строителната площадка също - Зона на абсолютна биологична
безопасност. Осигуряване на споменатата ЗАББ при нападение изпод земята.
Всеки два часа контрол и смяна на филтрите - външните бордови, вътрешните
бордови и личните. Създаване на хранилище за закопаване на всички отпадъци,
в това число и на използваните филтри. На всеки четири часа стерилизация,
дегазация и дезактивация на управляващите системи на кибернетичните
механизми. Контрол на информацията на роботите от медицинската служба,
действуващи извън пределите на ЗАББ. И още какви ли не дреболии:
метеолорогични сонди, сеизмично разузнаване, спелео-опасности, тайфуни,
лавини, кални водопади, карстови срутвания, горски пожари, вулканични
изригвания...
Представях си как в скафандър, потен, не спал, зъл и вече леко
затъпял, промивам нервните възли на дебелака Том, а пазачът-разузнавач виси
над главата ми и с упоритостта на идиот за двадесети път ми съобщава, че
под чепатото дърво се е появила страшна петниста жаба от неизвестен за него
тип, а в наушниците писукат тревожните сигнали на страшно развълнуваните
роботи от медицинската служба, открили, че еди-кой си местен вирус дава
нестандартна реакция на пробата на Балтерманц и следователно теоретически е
способен да пробие биоблокадата. Вандерхузе, който както подобава на един
лекар и капитан, си стои в кораба, загрижено ми съобщава, че има опасност
да бъдем погълнати от тресавището, а Комов с ледено спокойствие ми казва по
радиото, че двигателят на глайдера е изяден от дребни насекоми, нещо като
мравки, и че в момента те опитват със зъби скафандъра му... Ох! Впрочем на
такава планета не биха ме взели. Взеха ме именно на тази, за която липсват
инструкции. Тъй като няма нужда от тях.
Пред люка малко се забавих, почистих полецналите по подметките