"Вечерната супа" - читать интересную книгу автора (Верлен Пол)
Пол ВерленВечерната супа
На Ж. К. Юисманс
В студена ниска стая мъжът със здрача близа,измръзнал — само с блуза над скъсаната риза,и тъй като от Вчера пак мисли го гнетят,жената с пръст на устни децата стрелба — шшът!Един креват продънен, сандък и два-три стола,и маса разкривена и безнадеждно гола,перденце от молците превърнато в парцал,ужасна мръсотия сред въздух застоял.Мъжът с голямо чело, в очите с пламък мраченВсе пак с добра душа е и с ум като бръснач е —момче и половина, макар и Все сърдит.Жената — още млада — е хубава на вид.Но Нищетата спуска ръката си зловещои Всеки ден души ги, отнема им по нещо,додето своя облик изгубят те съвсеми станат две животни във вечния ярем.Край масата се струпват и сърбат свойта супас говеждо. Страшни сенки — като пияна група —се качват по тавана и мърдат — нали паксемейството вечеря на лампа без калпак.Децата им са бледи, но жилави са всички —макар измършавели и с хлътнали гърдичкида зъзнат всяка зима с парцалите по тях,а лете пък да гълтат из улиците прах.Ръждясва стара пушка на гвоздея отсрещаи мигащата лампа я прави по-зловеща,а който се наеме из стаята без срамкато ченге да пъха носа си тук и там,открил би в шкафа книги сред прашните предмети —това са „Авантюри…“ и „Всякакви съвети“,а под дюшека мръсен — къде са чак били! —романчета сълзливи с оръфани ъгли…Ядат те упорито. Мъжът така свиреп е,лъжицата размахал, над супата се трепеи се раздават звуци като при вълчи глад.И реже с ножа, който той носи все отзад.Жената пак въздиша — подмина я късмета,приятелката има и къща, и карета;децата вече търкат с юмручета очии хъркат върху стола, и сякаш плач звучи!