"Гротески" - читать интересную книгу автора (Верлен Пол)

Пол ВерленГротески

Не катъри — яхват си краката, златен поглед имат — не пари и по пътищата на съдбата скитат парцаливи и добри. Умният ги пъди със съвети, глупавият гледа ги със страх, мръщят се девиците предвзети и децата плезят се след тях, че с противен, смешен, страшен вид е всеки — и безшумно, и за миг те пред нас изникват в мрачините като сън кошмарен на болник; и в ръце с раздрънкани китари те размахват волно пръст корав, гъгнат песните си странни, стари — целите носталгия и гняв. И през смях и сълзи безсърдечно ни досаждат — дълго, с часове! — с любовта към всичко вековечно, древни мъртъвци и богове… Но вървете, скитници презрени, прокълнати, вечно сред позор, покрай бездни, брегове студени, под небесния невиждащ взор. Свързаха се хора и природа, за да ви накажат пак с тегла за това, че — горди и в несгода! — тръгнали сте с вдигнати чела. Хулят ви — човек докрай ще губи, щом живее с пламенни мечти; кой в света от ударите груби вашите чела ще защити? Юли ви гори и януари чак до костите ви ледени, тръните бодат телата стари, треската облива ви с вълни. Гонят ви и всички ви проклинат, и смъртта щом дойде някой ден — вълците с погнуса ще отминат край трупа ви сгърчен и студен.