"Андре Нортон, Патришия Мэтьюс. Мы, женщины ("Колдовской мир" Превращение)" - читать интересную книгу автора

смотрела на единственную кровать в ней и с жалобами взобралась на сеновал.
Утром Нориэль весело поздоровалась с ней. Конечно ее чужаки говорили и
понимали ее не лучше несмышленого ребенка, но ведь женщины все равно
разговаривают с младенцами, и со временем те учатся их понимать. Нориэль
умылась, показала, где все находится, и отправилась на двор за дровами.
Хуана нерешительно стояла на пороге кухни. Нориэль знаком подозвала ее и
показала на дрова. Хуана поколебалась, потом велела Осебергу помочь
Нориэль.
Затем Нориэль знаками показала, что нужно набрать воды из колодца, и
позвала Леатрис помочь ей. А Осебергу сунула в руки стопку тарелок. Сердце
Хуаны упало. Достаточно плохо, что она сама стала работницей в чужом доме.
Но чтобы ее сын выполнял женскую работу! Как низко они упали! И она молча
заплакала.
Нориэль налила воды в большой керамический котел и поставила его на
очаг, добавила немного сухого растолченного зерна и знаком велела Хуане
размешивать. Осеберг передал тарелки Леатрис и сел, дожидаясь, пока ему
подадут есть. Нориэль сделала к нему два больших шага и жестом велела
встать. Дала нож, сухие фрукты и показала, что их нужно очистить. Хуана в
гневе раскрыла рот, потом вспомнила, что она нищая, живущая здесь из
милости, застонала и повесила голову.
Нориэль от всего сердца жалела чужаков, одиноких и бездомных. Чтобы
отвлечься и начать разговор, она указала на себя.
- Нориэль, - произнесла она и указала на Хуану.
Леатрис ответила:
- Мама.
- Мама, - повторила Нориэль. Хуана подняла голову и вытерла глаза.
- Хуана, - уточнила Леатрис. Потом указала на себя: - Леатрис. - И на
брата. - Осеберг.
- Леатрис. Леатрис, дочь Хуаны. Осеберг, дочь Хуаны, - улыбнулась
довольная Нориэль.
Хуана ахнула и распрямилась, глядя на рослую жену кузнеца с поганым
ртом.
- Он не Осеберг кто-то такой Хуаны, как ты говоришь! - взорвалась
она. - Я беспорочная вдова. И ты должна знать, что это законные дети их
отца, у нас был честный брак. Как ты смеешь! Хоть мы и нищие...
Нориэль вопросительно посмотрела на Леатрис, которая показала на себя
и пояснила:
- Леатрис, дочь Моргата. - Она пыталась произносить слова, как это
делала Нориэль. Потом она показала на брата и сказала на своем языке: -
Осеберг, сын Моргата. - Чтобы объяснить яснее, она высоко подняла руки и
показала на воображаемого человека. - Моргат, мой отец, - объяснила она.
Потом провела воображаемым ножом по горлу, и глаза ее заполнились слезами.-
Моргат, - простонала она и всхлипнула.
Нориэль обняла девушку. Ах! Их мать по рождению мертва, кажется, убита
фальконерами или кем-то еще, а Хуана их приемная мать и хочет, чтобы ее
сестру-подругу не забывали. Нориэль обняла и Хуану и вздохнула:
- Мне жаль. - Ей хотелось бы иметь три руки, чтобы обнять и Осеберга,
чтобы утешить эту девочку, которая стоит, повернувшись к ним спиной и
опустив плечи, словно отказавшись от утешения. Что ж, они ведь
действительно среди чужих.