"Аркадий Стругацки, Борис Стругацки. Малчугана (болг.) " - читать интересную книгу автора

Аркадий Стругацки, Борис Стругацки.

Малчугана (bolg)


---------------------------------------------------------------
© Copyright Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
© Copyright Превод: Марко Герджиков, 1977
>
>
---------------------------------------------------------------

Глава първа

ТИШИНА И ПУСТОТА


- Знаеш ли - каза Мая, - имам някакво глупаво предчувствие...
Стояхме до глайдера, тя гледаше под краката си и ровеше с ток
замръзналия пясък.
Какво да й отговоря? Нямах никакви предчувствия, но, общо взето, тук и
на мен не ми харесваше. Присвих очи и се загледах в айсберга. Той се
издигаше над хоризонта като гигантска захарна буца, като ослепително бял
нащърбен зъб, много студен, много неподвижен, много плътен, без каквито и
да е живописни блещукания и преливания - ясно беше, че както се е врязал в
този плосък и беззащитен бряг преди сто хиляди години, така и ще остане да
стърчи тук още толкова, напук на своите събратя, които плаваха без посока в
открития океан. Гладкият сиво-жълт плаж, обсипан с милиарди искрящи люспи
скреж, се разстилаше до него, а вдясно беше океанът, оловносив, лъхащ на
застинал метал, покрит с леки вълнички, черен като туш на хоризонта и
неестествено мъртъв. Отляво, над горещите извори и над блатото, се стелеше
сива напластена мъгла, зад която смътно се долавяха настръхналите хълмове,
а по-нататък бяха струпани отвесни тъмни скали, покрити със снежни петна.
Скалите се простираха покрай брега, докъдето ти стигнат очите, а над тях в
небето - безоблачно, тъжно, ледено сиво-виолетово небе - изгряваше малкото
нетоплещо лилаво слънце.
Вандерхузе излезе от глайдера, веднага дигна на главата си кожената
качулка и дойде при нас.
- Готов съм - съобщи той. - Къде е Комов?
Мая леко повдигна рамене и дъхна върху замръзналите си пръсти.
- Сигурно ей-сега ще дойде - каза тя разсеяно.
- Днес накъде отивате? - попитах Вандерхузе. - Към езерото ли?
Вандерхузе повдигна леко глава, изду долната си устна н сънливо ме
погледна с присвити очи, като изведнъж ми заприлича на стара камила, но с
бакенбарди на рис.
- Скучно ти е сам тук - произнесе съчувствено той. - Но ще трябва да
потърпиш, как мислиш?
- Мисля, че ще трябва.
Вандерхузе отметна още по-назад главата си и със същата камилска
надменност погледна към айсберга.