"Смъртта идва като завършек" - читать интересную книгу автора (Кристи Агата)

II

Кайт си играеше с най-малката си рожба — мъничката Анк. Бебето току-що прохождаше и Кайт я насърчаваше с весели думи, коленичила пред нея с протегнати ръце, докато детето залиташе несигурно напред и пристъпваше неуверено към майчините обятия.

Кайт показваше успехите й пред Собек, но скоро усети, че той не внимава, а седи, навъсил хубавото си чело.

— О, Собек, но ти не гледаш! Ти не виждаш. Мъничкото ми, кажи на татко, че той е лош, щом като не те наблюдава.

Собек каза раздразнено:

— Имам си други неща, за които да мисля. И при това тревожни.

Кайт стъпи отново на пети и отметна косата си от гъстите си тъмни вежди, в която Анк беше вкопчила пръстчета.

— Защо, нещо лошо ли има?

Кайт каза това с раздвоено внимание, почти механично.

Собек рече ядосано:

— Лошото е, че ми нямат доверие. Баща ми е старец с напълно отживели разбирания, а иска да диктува и най-малкото действие тук — няма да остави аз да решавам някои неща.

Кайт поклати глава и промърмори неясно:

— Да, да, това е много лошо.

— Ако Яхмос имаше поне малко воля да ме защити, може би щеше да се появи някаква надежда баща ми да прояви разум. Но Яхмос е такъв страхливец! Изпълнява всяко нареждане, което баща ми му изпрати.

Кайт подрънка някакви мъниста на детето и промърмори:

— Да, така е.

— Що се отнася до дървения материал, като се върне баща ми, ще му кажа, че имах друго мнение. Много по-добре беше да ни се плати в лен, отколкото в масло.

— Сигурна съм, че си прав.

— Но той си държи на своето. Няма да одобри и ще кресне: „Казах ти да го продадеш за масло. Всичко се прави наопаки, когато ме няма. Ти си един глупав хлапак, който нищо не разбира.“ За колко годишен ме мисли? Не си дава сметка, че сега съм мъж, здрав и прав, а неговата е изпята. Това, че ни наставлява и отказва да прекрати някои безполезни сделки, означава, че според него не сме способни да си вършим работата, както трябва. Богат се става, като рискуваш повече. Аз имам и собствени виждания, и смелост. Баща ми няма нищо такова.

С очи, приковани в детето, Кайт смънка нежно:

— Ти си толкова смел и толкова умен, Собек.

— Но този път ще чуе някои истини, ако реши да ме напада и да ме обижда! Не ми ли даде свобода — зарязвам го и ще замина. Ще се махна.

Кайт, протегнала ръка към детето, извърна рязко глава и замръзна:

— Ще се махнеш? Къде?

— Все някъде! Направо е непоносимо да търпя заяжданията и натякванията на един суетен, самомнителен дъртак, който не ми позволява да покажа какво мога.

— Не — каза категорично Кайт, — казвам ти, Собек, недей.

Той я погледна и по тона й осъзна нейното присъствие. Използваше я като нежен, утешителен събеседник в и често забравяше, че тя е едно живо, мислещо, човешко създание.

— Какво имаш предвид, Кайт?

— Просто няма да ти позволя да бъдеш глупак. Целият имот принадлежи на баща ти, земите, посевите, добитъкът, дървеният материал, ленените полета — всичко! Когато той умре, това ще бъде наше — твое, на Яхмос и на децата ни. Ако се скараш с баща ти и си заминеш, тогава той ще раздели твоя дял между Яхмос и Ипи — та той толкова много го обича. Ипи го знае и разчита на това. Не трябва да станеш играчка в ръцете му. За него ще бъде добре дошло, ако се скараш с Имхотеп и заминеш оттук. Ние имаме деца, за които да мислим.

Собек я погледна. След това се изсмя изненадано.

— Всичко можеш да очакваш от една жена. Не зная, Кайт, кое те накара да настръхнеш така.

Тя каза сериозно:

— Не се карай с баща си. Не му отговаряй. Прояви малко повече разум.

— Навярно си права, но това може да продължи години. От баща ми се иска да ни направи свои съдружници.

Кайт поклати глава:

— Той няма да го направи. Нали все казва, че ядем хляба му, че всички зависим от него, че без него сме загубени.

Собек я изгледа с любопитство:

— Ти не обичаш много баща ми, Кайт.

Но тя се обърна отново към несигурно пристъпващото бебе:

— Хайде, сърчице мое… виж, ето я кукличката ти. Ела, хайде, ела…

Собек погледна чернокосата й приведена глава, после си тръгна с озадачено изражение.