I
Човек на честни, строги нрави,
щом вуйчо падна на легло,
да го почитам ме застави,
и по-добре не би могло…
Туй за мнозина е поука,
но, боже мой, каква е скука
да се навърташ с тъжен лик
и дни, и нощи край болник!
Какво безсъвестно коварство
е грохнал старец да тешиш,
възглавките му да гласиш
и сам поднесъл му лекарство,
„защо ли — тихо да шептиш —
по дяволите не вървиш!“