"Нобелова лекция по литература" - читать интересную книгу автора (Солженицин Александър)

2

Достоевски веднъж загадъчно произнася: „Красотата ще спаси света.“ Какво е това? Дълго ми се струваше просто фраза. А и как би могло да бъде възможно? Кога, кого и от какво в кръвожадната история е спасила красотата? Да, облагородявала е, да, възвишавала е, но кого е спасила?

Има обаче такава особеност в същността на красотата, в изкуството: убедителността на истинското художествено произведение до такава степен е неопровержима, че кара да й вярва дори нежелаещата да я приеме душа. Политическата реч, напористата публицистика, програмата за социалния живот и философската система може да се построят на пръв поглед гладко и на грешна и лъжлива основа и това, което е скрито и изопачено, не винаги може да се забележи веднага; дори и спорът не е в състояние да промени привидната устойчивост: затова доверие към него и има, и няма.

Напразно е това, което не стига до сърцето.

А художественото произведение в самата си същност съдържа проверката: измислените и пресилени концепции не издържат изпитанията на образите; рухват и едните, и другите, защото са бледи и слаби и никого не убеждават; но произведенията, изградени върху основата на истината и представили ни я убедително жива, ни теглят към себе си и никой никога, дори след столетия, не би се осмелил да ги опровергае.

Тогава може би старото триединство на Истината, Доброто и Красотата не е просто овехтяла парадна фасада, както ни се струваше по времето на нашата самонадеяна материалистична младост? Ако върховете на тези три дървета, както твърдят изследователите, се докосват, но прекалено очевидните и прекалено правите филизи на Истината и Доброто са задушени, изсечени и не им се дава възможност отново да избуят, може би чудноватите, непредсказуеми и неочаквани филизи на Красотата ще си пробият път и ще се развият на същото това място, за да свършат работата и на трите дървета?

И тогава ще се окаже неслучайно изтървана, а пророческа фразата: „Красотата ще спаси света“, написана от Достоевски. Нали на него му е било дадено много да види, озарявало го е удивителното.

И тогава може би наистина изкуството, литературата могат да помогнат на днешния свят?

Скромното, което с годините ми се удаде да открия като отговор на този въпрос, ще се опитам да изложа тук днес.