"Убийството на улица „Чехов“" - читать интересную книгу автора (Гуляшки Андрей)

3.

И така, техниката ми предостави толкова много и разнообразни данни, че след като се запознах с тях и чух „показанията“ им — почувствувах се на първо време като човек, загубен сред огромен амазонски лес: нито виждаш слънцето, за да определиш световните посоки, пито забелязваш каквато и да било пътечка, по която да тръгнеш, за да излезеш непременно на бял свят.

Имах две пътечки наум — но едно е да имаш нещо „наум“, а съвсем другояче стоят нещата, когато трябва да откриеш тия пътеки в живата действителност, тоест на практика, както е обичайно да се казва на научен език. Едната от тия пътечки водеше към Красимир Кодов, а другата — към д-р Петър Беровски. Красимир Кодов — Красето, имаше куп основания от чисто материален характер, за да „желае“ смъртта на професора: мъртвият професор не би могъл да „презавещае“ вилата в Бояна на своя син, та него, Краси, специалиста по новотелите, да изпрати на село, а инженерчето по нефтодобива да се шляе в цивилизования свят. Освен това мъртвият професор не би могъл да припише своя дял от апартамента на държанката си Дора Басмаджиева, а тоя дял, пресметнат в цени на „черно“, правеше сума ти пари. Към тия най-преки облаги от смъртта на професора Краси имаше и други навярно, чиято парична равностойност можеше да направи живота му — поне за някое време — приятен и лесен. А към подобен живот навярно имат „афинитет“ мнозина управители на новотели и тутикванти заведения с марка „суперлукс“.

Втората пътека — съвсем тясна и трудно забележима, бих казал, — тя отвеждаше към елегантния и самонадеян д-р Беровски, първия специалист след професора в особеното отделение по микробиологични проучвания. Какъв интерес имаше той от предивременната смърт на големия учен? Бих отговорил тутакси: интерес двоен, морален и материален. Тоест — командировки в чужбина, международни срещи, симпозиуми. Той не е болнав като професора, за да се варди от преумори, нито е на годините му, за да бъде чужд на някои от основните житейски радости. Дотук става дума за материалната страна на въпроса. А моралната? Професорът е бил на път да завърши в най-скоро време епохално откритие в областта на епидемиологията, откритие, което би могло да помогне на медицината по най-радикален начин в борбата й срещу най-опасните грипове. За подобно откритие дават най-малко Димитровска награда, а в специални комисии правят предложения и за Нобелова премия. Защо да не се предположи например, че д-р Беровски също е бил в течение на тази работа, но не му е достигала една само стъпка, за да излезе на финиша пръв? Опитен любовник, каквито са мъжете самци между 35 и 40 години, той е завъртял красивата, но лекомислена главичка на младата вдовица Дора, вмъкнал се е чрез нея в дома на професора и е шпионирал от непосредствена близост работата му срещу опасните грипове.

Дотук и двете хипотези — едната да я наречем „Краси“, другата нека я кръстим например „д-р Беровски“, — дотук и двете хипотези изглеждат, както казват тарикатите, „бетон арме“. Според мен, като изхождам от личните си наблюдения върху живота, все още се случва понякога егоистичният интерес да определя поведението на човека или, както са казвали навремето нашите деди — интереса да клати феса. Гладът за пари и слава още помрачава на този или на онзи сивото вещество. Иначе углавните дела за престъпления с користни подбуди отдавна да са прошнуровани и прономеровани като експонати в музея на междуличностните и личнообществените отношения. Не е ли така? Аз съм юрист и като такъв не страдам от романтични увлечения, а гледам живота право в очите. Да, времето, което прави шерлок холмовците обществено необходими, не е изчезнало още, макар исторически да е обречено безусловно.

Но приказките са си приказки и с приказки не можеш никому да заковеш ръцете в белезници, нито пък да получиш служебно повишение за специални заслуги в областта на борбата с престъпността.

И така, аз казах, че мотивите за това убийство са от имуществен характер — що се отнася до Краси; и от морален — по отношение славолюбивите амбиции на д-р Беровски. Оттук нататък, както вече имах случай да се изразя метафорично, нашего брата попада в безпросветния амазонски лес. Защо?

Защото, доколкото съм следил нашата и международната криминалистика, в графата на убийците рядко, съвършено рядко — по-скоро като куриози и изключения! — можещ да срещнеш в графата на вулгарните убийци директори на хотели „суперлукс“ и бактериолози от по-първа ръка. А доколкото ги има (като изключения и куриози), най-истински изключения и куриози са ония от тях, които са взимали някому душата с нож. Директорите на хотели „суперлукс“ и докторите рядко убиват, а когато все пак убиват някого, обикновено избягват да си служат с ножове. Случаите, когато тия хора убиват с нож, са равни ПОЧТИ на нула — от гледище статистическо и в международен мащаб.

Но да речем, че на моето рамо е кацнала птичката на щастието и ми е поднесла една скъпоценна рядкост, за да получа повишенийце, за да вдъхновя сина си на предстоящия конкурсен изпит в езиковата гимназия и за да може жена ми да летува коляно до коляно със съпругите на полковниците и генералите. Не искам да бъда придирчив неблагодарник като опя рибар от приказката за златната рибка, затова свалям шапка на съдбата, задето ми предлага подобен случай, и смирено й целувам ръка? Е, и после? После — това значи, първо: кого от двамата, Краси или д-р Беровски, да обвиня в убийство? И за двамата има много улики, доставени от техниката, че са убийци, и много други улики, доставени също от техниката, че те не са изобщо помирисвали такава пъклена работа. Кого да „вкошариш“, кому да заковеш ръцете в белезници?

Право казано, на мен в края на краищата ми е все едно, защото аз съм безпристрастен следовател и не изпитвам злоба или съчувствие към когото и да било. И тъкмо затова изпитвам неудобство като човек, попаднал в безпросветния амазонски лес: как да разбера кой от двамата е отпратил по такъв груб начин професора на оня свят, за да го изправя, негодника, пред олтара на възмездието?

Е, доста наивен ще съм бил в началото на това предварително следствие, като съм „лелеял“ в душата си идиотската надежда, че с един куршум ще ударя не един, не два, а ТРИ заека наведнъж: за мен — инспекторска слава и повишение; за сина — много перспективно средно образование; а за съпругата: „добър ден, как си?“ — със съпругите на най-висшите началници? И всичкото това щастие, господи, само срещу някаква си присъда (може би разстрел, но какво ме засяга това!) за нарушителя на законността!

За в бъдеще ще знам: три заека с един куршум — това е просто дивотия! Не отиват такива гламавщини в мисленето на човек с висше юридическо, специализирал криминология, кандидат за каскета на Шерлок Холмс!

И все пак — Красимир Кодов или д-р Петър Беровски?

Един от двамата, разбира се! Един от двамата.