"Детектив в зоната на здрача" - читать интересную книгу автора (Илиев Андрея)

1

— Не, не и не!

Мария стоеше сред спалнята и стискаше почервеняла юмруци, а Ник бе зает с отговорна задача — събличаше я.

— Слушай, миличка… Хайде. За последен път днес…

— За последен? Но ти вече три пъти ме мъкна в спалнята! О, боже мой! Какво наказание!

Ник най-после успя да се справи с ципа на полата и тя се скупчи в краката й. Поглади с гладен поглед дългите й крака, а ръцете му заработиха по сутиена.

Мария притвори очи и след няколкото целувки по врата и ушетата замърка. Ръцете й се отпуснаха. Червенината по лицето й остана, но тя вече имаше за причина друго.

— Ник…

— Какво? — попита той, дърпайки я към леглото. — Само не почвай оная песен.

— Каква песен?

— Че си бременна.

— Ама аз наистина…

— Нали ти написах чек за аборт! — настръхна той.

— Добре де. Ще отида. Аз за друго… Бензиностанцията работи добре, нали?

— Коя?

— Онази… дето я откри оня…

Двамата тупнаха на постелята. Ник завря лице между гърдите й и мигом сложи ръце на бикините й.

— Ник…

— То е водостанция.

— Няма значение. Нека ви стана съдружник.

Той се опита да свали вратовръзката си, без да изпуска от устата си зърното на гърдата й и естествено, не успя. Тогава предпочете да остави вратовръзката, отколкото да изпусне плячката и се зае с ризата.

— Нека бе, Ник!

— Какво? — изломоти той с пълна уста и вече гол до кръста.

— Да ви стана съдружник.

Ник се отлепи за частица от секундата от нея, защото инак не можеше да свали панталона си и за да не хайлазува устата му, рече:

— Нямаш пари.

— Имам — измяука тя.

— Е, две-три хиляди не оправят нещата — каза той бързо и се гмурна за обхождане на тялото й.

— Аз имам петдесет хиляди марки.

Близо десетина секунди Ник целува с вдървени устни корема й, докато мозъкът му оглеждаше това петдесет хиляди от всички страни.

— Петдесет? Хиляди? Марки?

Той бавно надигна глава и потърси очите й.

— Толкова — отговори тя спокойно.

— Боже мой! Петдесет бона! Ти имаш петдесет бона?

— Имам.

Ник скочи от леглото, отиде до вратата в търсене на необходимата дума, направи още две обиколки, докато я намести между зъбите си и изстреля като балистична ракета.

— Откъде?

Мария се позабави, но отговори твърдо:

— Пестя.

— Пестиш ли? — разколеба се той.

После размисли и се втурна гол към приемната. Върна се с елката и започна да смята с нея прав. Мария лежеше с ръце на тила и го гледаше доволна. Той чукна за последен път и рече съкрушен:

— Ако е истина, ти трябва да си мъртва.

Тя побледня и повтори учудена:

— Мъртва ли?

— Мъртва. — И поясни: — От глад.

Мария се съвзе и се засмя. Ник пусна елката и скочи отгоре й. Седна на корема й, хвана я с ръце за гърлото и изрева:

— Кучко!

— Ник… — изхриптя тя изпод обръча на пръстите му. — Недей… Нали знаеш — бременна съм.

В този момент телефонът в приемната иззвъня.

— С кого се чукаш? — изсъска Ник. — Аз те пазех.

Очите й изскочиха навън — дали от стискането, дали от учудване, божа работа.

— С кого я вършиш, мръснице? За пари, а?… Бременна била. От кого?

Телефонът пак иззвъня. Ник нададе ухо и замръзна раздвоен.

— Ник… — изхърка тя побеляла.

— Ей сега ще се върна, за да те довърша — закани се той и стана.

— Ало, Ник!…

Коцето. Едва не го изпсува.

— Трябва да дойдеш веднага при мен!

— Е, чак пък веднага… — промърмори Ник.

Но тревогата на Коцето го жегна и той се отърси от мисълта за спалнята и голата развратница там. Малкият никога не му бе говорил с такъв глас.

— Чуваш ли?… Бързо!

— Абе я кажи нещо свястно.

— Караразбойников го няма!

— Голямо чудо.

— Слушай…

— В тоалетната провери ли? — пресече го Ник. — Той като влезе там, се забравя.

— Ник, няма масто за шеги. Идваш ли?

— Имам работа — почеса се по врата той.

Коцето май се уплаши.

— Сутринта тук бяха четирима араби. Предлагаха му двайсет милиарда за капките.

— Смятай, че е заминал за Хаваите!

— Какво ще прави там?

— Ще пръска двайсетте милиарда, какво!

— Но той им отказа!

Ник засече с пачка долари на кривото гърло. След няколко опъвания на врата, от които изпукаха чак ставите на краката му, той успя да издаде звук, приличен на изпускане на балон.

— Значи са го взели в лудницата.

— Тръгваш ли?… Има и нещо друго.

— Да не е отишъл до някое кафене наблизо?

— Абе какво кафене! Той беше заключен.

— Ха! — изненада се Ник. — Ти така ли тормозиш хората, които работят за теб?

— Той искаше така — да не го безпокоят, докато ме няма.

— Кога го видя за последен път?

— Към един часа. Когато си отидоха арабите.

— Как беше?

— Особен. Дрънкаше едни…

Ник изсумтя. Че тоя тип бил ли е нормален?

— Бил от бъдещето… Дошъл да ускори развитието ни… Но сме били тъпи и бавноразвиващи и мислел да ни зареже…

— Добре, идвам!

Той постави слушалката замислен. Облече дънките си и надникна бос в спалнята. Мария оправяше леглото приведена. Ник застана на вратата, загледан в облицованите й с пеньоара форми и рече разколебан:

— Аз май трябва да прескоча до Коцето.

Тя мълчеше.

— А ти си помисли… — закани се той.