"Пролет" - читать интересную книгу автора (Каралийчев Ангел)IIСкочи. Тръгна Илия да оре. Утрото е осипало пътя с бисерни зърна росен смях. Стъпиш ли — изплъзват се като живи под краката. Градините размахват клони през плетищата и ръсят брашно. Под всяка слива някой тази сутрин е разсипал по един козлен чувал. — На добър час, Илия! — шепне изкривената ниска къщурка на баба Кънювица. Ще се мерне пред вратника вещицата, ще те стрелне с очи. А тя има зли очи. Догонят ли те, когато заминаваш — злото ще се намери в колата. Ще пипне здраво ритлите и целият ден ще тръгне наопаки. Или ралото ще закачи за корен и ще изпращи, или волът ще заболее, или пъдарят ще те хване, когато увиснеш на чужда череша. — Не гледай, защото ще ти направят магия! Воловете весело клатят опашки, клатят рога, а погледите им летят към сините ниви — в утрото — люшнати жита. Колесарката пей: — Чи-ци-цииии! Цииии! Тя е минала оттук. Втурнала се е надолу по ливадето. Разбудила е пеперудките и лястовичките. Залюляла осена с гарвановото гнездо и перушината изхвръкнала. Слязла край реката, отсякла една върбова пръчка, направила свирка и писнала: — Чичо пе! Чичо пе! Чиииичо! А един гълъб изскочил от гората, пръпнал над главата й, ударил русата й коса с крило — за да я изплаши. — Гу-гу! Гу-гу! И тя се втурнала низ полето. Че като викнала, че като заплакала — реве, та се къса. Поръсила нивите със сълзи. Дошло едно дребно човече: педя човек — лакът брада. Изправило се пред нея и почнало да й се присмива. Извадило из торбата си един бръмбар. — Брррр! Пак се засмяла. Коя е тя? Защо ходи между нас? Никой не я вижда, а всички я познават. Тя е зашеметила цялата земя. Иде тая сутрин — влиза направо през прозореца, навежда се и шъпне на ухото му. Той усеща как нейните къдри милват лицето му и цял пламва. Буден е и всичко чува. Но се преструва на заспал. — Шт! Слушай! Слушаш ли? Аз ти нося… Протегна ръка… Но къде е отишъл? Занесеният Илия отминал нивата. — Ваааа! Стой! Обръща колесарката, връща се назад. Трънките край синора примират от смях. Нека се смеят! |
|
|