Артър КларкОдисея в космоса 2061

Така както „2010: Одисея IV“ не беше директно продължение на „2001: Една одисея в Космоса“, така и тази книга не е точно продължение на „2010…“. Всички текстове трябва да се разглеждат като вариации на една и съща тема, където много от героите и местата на действието са общи, но не се намират задължително в една и съща вселена.

Развитието на науката след 1964 г., когато Стенли Кубрик предложи (пет години преди човекът да стъпи на Луната!) да се опитаме да заснемем „всеизвестния добър научнофантастичен филм“, прави пълната последователност невъзможна, тъй като всяка следваща история включва открития и събития, които дори не бяха се случили по времето, когато се появяваше предишната книга. Написването на „2010…“стана възможно след бляскавия успех през 1979 г. на полета на станцията „Войиджър“ около Юпитер и аз не възнамерявах да се връщам към тази тема, преди резултатите от още по-амбициозната мисия „Галилей“да станат известни.

Беше предвидено „Галилей“ да пусне сонда в атмосферата на Юпитер и да прекара почти две години, обикаляйки всички по-големи сателити. Той трябваше да бъде изстрелян от космическата совалка през май 1986 г. и щеше да достигне целта си до декември 1988 г. Така че около 1990 г. се надявах да се възползвам от потока нова информация за Юпитер и неговите луни.

Уви, трагедията с „Чаленджър“ направи този сценарий невъзможен; „Галилей“ — който сега се намира в своята просторна зала в Лабораторията по реактивни двигатели — трябва да опита с друго транспортно средство. Ще има късмет, ако стигне до Юпитер само със седем години закъснение.

Реших да не чакам толкова дълго.