"Улеят на времето" - читать интересную книгу автора (Милчев Асен)

3

По навик госпожа Сола Сегура се събуди рано. Тази сутрин тя се погрижи всичко да бъде много тържествено. Сама изглади официалния си костюм — иначе дрехите й идваха готови, изпрани и изгладени, от центъра по битови услуги по пневматичната поща. Закуси обилно и се зачете в списъка от неща, които трябваше да извърши, преди да отиде на космодрума. Обичаше да прави всичко последователно.

На първо място, разбира се, щеше да се отбие при приятелката си Селма, но след като минеше през банката, за да преведе акредитивите си в сметката на туристическата агенция. Тя можеше да свърши това и по видеотерминала на телефона си, ала обичаше да ходи по учреждения, да се включва в тълпата от делови хора. От една страна, това разнообразяваше самотния й живот, а от друга — много по-важно — й напомняше за Пол. Нейният мъж бе специалист по общопланетарно административно право и прекара голяма част от живота си в пътуване от едно място на планетата до друго. С окончателното заселване на Луната и опитите да се подготвят за постянно местопребиваване близките планети от Слънчевата система и Юпитер, конфликтните въпроси из космическата юриспруденция бяха нараснали. И Пол бе един от тези хора, които участвуваха в изработването на новия кодекс за космическо сътрудничество.

Сола и Пол Сегура бяха живели щастливо, макар че нямаха деца, докато не ги сполетя нещастието.

Съобщиха й, че Пол е получил сърдечен удар по време на едно бурно заседание в Палатата на законите и справедливостта. После дните й посивяха, станаха като косите й. С допълнителните акредитиви, които получи от социалната осигуровка на мъжа си, можеше да си позволи всякакъв разкош, но госпожа Сегура имаше нещо друго предвид. Трябваше да осъществи, макар и сама, мечтата на Пол да отидат заедно на Луната. Въпреки че нейният мъж бе прекарал живота си в дискусии относно правата и задълженията на преселниците в космоса, той никога не беше напускал Земята. Ето защо Сола Сегура искаше да изпълни неговото неписано завещание.

Лекарите от медицинската комисия, която трябваше да я освидетелствува преди полета, бяха удивени от здравето и жизнеността на тази седемдесетгодишна жена. Затова й позволиха да вземе участие в екскурзионното пътуване, макар че бе прехвърлила разрешената възраст за извънземни рейсове.

Сегура дълго и старателно се бе подготвяла за този ден. Днес й оставаше да довърши някои подробности — да пренесе цветята от зимната си градина в кварталния цветарник, да съобщи — това щеше да направи лично — в службата по климатизация на жилищата, че ще отсъствува цял месец, и да занесе Топси, кученцето си, у Селма. Беше й малко тъжно, че ще се раздели с животинчето, което откакто бе починал нейният съпруг, бе най-верният й другар. Но какво да се прави — в ракетоплана не допускаха четириноги пътници.

Сола Сегура включи машината за миене и подсушаване на съдове. След малко чинийката и чашката от закуската се озоваха отново в шкафа, откъдето като че ли й се усмихваха с лъщящата си повърхност. Погледна със задоволство около себе си — както винаги и кухнята, и спалнята й блестяха от чистота. Така щеше да ги остави и сега.