"Япония в моя живот" - читать интересную книгу автора (Сейков Атанас)

КАМИКАДЗЕ

Революция на мускулите, на разума… Компанията „Амадзаки“ прави електронни мозъци, които извършват физическа работа. Произвеждат, осъществяват контрол на качеството. И казват на човека: „Ела и вземи това, което сме сътворили!“ Канех се да започна деня с разказ на малка японска история за разнообразие, когато Любопитния ме попита какво е камикадзе.

Той и другите край масата искаха да знаят основни японски понятия, за да разбират темата по-добре. Усетил бях полъха на камикадзе през красива есен в Хирошима. Вятърът едва повяваше, беше толкова слаб. Листата на дърветата от двете страни на улицата, която водеше към прочутата модерна гара, капеха на земята. Беше им дошло времето. Това изглеждаше най-красивото явление през онези дни. По едно време вятърът заглъхна, да даде възможност на листата да падат от само себе си. Есенната картина на улицата стана още по-привлекателна.

Божественият вятър камикадзе е за специални случаи. Вие може би не знаете това. Навярно сте чули, че е „жива торпила“ от последната световна война. Да, но камикадзе е преди всичко вятър. В 1281 година Хубилай — приемникът на Чингиз хан — тръгнал с несметни пълчища на поход срещу японските острови. Той заповядал да се наредят напряко през корейския пролив десет хиляди кораба и да се съединят с дървени трупи, така че се получил фантастичен, дълъг, дървен мост. Корейският пролив е около шест пъти по-широк от Ламанша. Огромни мащаби е имала военната операция. Конницата се готвела да прекоси моста над морето и да достигне японските острови. Конете на основните военни сили вече риели пред него, нетърпеливи да се втурнат в атака. Първите стъпили в Кюшу. Тогава от запад нахлул невиждан по своята мощ тайфун — божественият вятър камикадзе. И… мостът станал на трески.

Камикадзе се появяваше във въображението ми, докато бях в Япония. Понякога се питах каква е тази Япония, която може да те побърка със съвременни открития — изкарани на улицата за продан и употреба, и така здраво те държи в прегръдката на легенди, символи, предания и потайни внушения? Камикадзе в японската история не е духал срещу четирите кораба на командор Пери в 1853 година. Вие може би не знаете за командор Пери. Може и нищичко да не сте чували за него. Пери е име на чужденец, влязъл в японската история. Припомнете си имената на чужденци, които са влезли в българската история. И българи са оставали в паметта на други народи. Командор Пери е американец. Споменава се с добра дума, макар някои да наричат неговите четири морски съда „черните кораби“. Търпял светът изолацията на Япония — по-точно самоизолацията й от света, — търпял и накрая не издържал. Решил да действа. Когато няма война, има търговия. На 8 юли 1853 година командор Пери пристига в залива Урага. Войниците му били добре обути. И въоръжени. А в морето нито тайфун, нито дори кротък ветрец. Командор Пери носел писмо от президента Филмор до императора Комей. И попитал японците: „Вие ще търгувате ли, или няма да търгувате?“ Иначе казано — настоявал да се сключи търговски договор. В 1854 г. той отново идва. Мисията му била успешна. Камикадзе духа срещу негативите. Представях си времето, в което живеехме, и си казвах: „Няма ли да духне някой камикадзе?“ Виждах във въображението си отворени усти да призовават ветровете. Те крещяха: „Вятъра! Вятъра! Вятъра!“… Но после си помислих, че това би било ужасно: заедно с божествения вятър могат да заиграят всички дяволи. И допълних: „Дано все пак времето се позадържи!“ Сигурно има и друг начин за промени. Повечето добри дела на света се правят с мисъл и труд. С вятър всичко не става — бил той божествен или раздвижване на въздуха, предизвикано от уста, призоваваща ветровете. Камикадзе не духа всеки ден.

През есента листата на дърветата в Япония окапват, както и у нас: ха насам, ха натам… И се спускат на улицата тихо, безшумно — поради силата на естеството.

Хирошима. От дървото падат три листа. Есен е — не могат да не падат. Ха насам, ха натам — и докосват тротоара. Движат се японци. Японец до японец. Първият човек се навежда. Приведен над падналите листа, той работи с ръцете си като с метличка и лопатка. Внимателно ги прибира. Отива встрани и ги поставя в кош за смет, като някаква ценност. Ама кош да видите! Формата му — неизвестно летателно тяло. Скачам от автобуса на спирката! И се взирам! Милиони японци се движат в милионния град. Листата падат от дърветата. Голям листопад ще се спусне през есента в Япония. На улицата няма нито едно листо. Там е чисто, чисто.

В главата ми — тайфун! Съществени са явленията, които се повтарят, както е с изгрева на слънцето. В шинтоизма има осем милиона богове, между които — богът на чистотата и богът на красотата. Всъщност боговете в шинтоизма са безброй. Това не са толкова богове, а духове, населяващи и одухотворяващи природата — включително душите на мъртвите. Японци вярват във всичките си духове.

Да! Камикадзе не духа всеки ден! Мисля, че съм извървял голяма част от пътя си, няма да живея с орлите. Оставям картината настрана и бързам да кажа: „Божественият вятър е Божа работа. Разчитайте на чистотата и красотата. Доверявайте се повече на постоянството си.“