"От светлина родени" - читать интересную книгу автора (Нади Беа)

ЕПИЛОГ

Седнал на малката полянка в гората на Аниор, Тимон се облегна на дебелия дъб и отправи поглед към белия бор до него. Стройното дърво почти беше стигнало височината на двамата си широколистни събратя и короните им се преплитаха. Усещаше хубавия му аромат. Това беше дървото на Аниор. Здраво, с дълбоки корени, нищо не можеше да го повали. Букът, дъбът и борът образуваха триъгълник. Между тях растеше хубав и мек мъх.

Стана и се облегна на напуканата кора на бора. Вдишваше миризмата на смолата, която се бе стекла като засъхнали сълзи по ствола му. И тогава имаше чувството, че не прегръща дървото, а Аниор и усеща вкуса на устните му. Лек трепет мина през ствола и се предаде и на него. Би стоял така вечно, притиснат до това дърво. Копнежът към Аниор го завладя с все сила. Но не можеше да му се отдаде, трябваше да се погрижи за царството си.

Въздъхвайки тъжно, Тимон се върна в централата.