"Грижи за бебето и детето" - читать интересную книгу автора (Спок Бенджамин)

ОТНОШЕНИЯ С БАБИ И ДЯДОВЦИ

21. За младите родители бабите и дядовците могат да бъдат от голяма полза. Те също изпитват голямо удоволствие от внуците си. Бабата често казва с тъга: „Защо не можех да се радвам така на собствените си деца? Възможно е да съм се отнасяла твърде сериозно към майчинството и да съм виждала само задълженията.“

На много места по света бабите се считат за специалисти и младата майка напълно се доверява и разчита на майка си при отглеждане на детето. Когато жената има такова доверие у майка си, тя получава не само съвети, но и успокоение. Напоследък много млади майки предпочитат да се обърнат направо към лекаря, а някои от тях изобщо отхвърлят мисълта да търсят съвет от майките си. Една от причините е тяхното убеждение, че при бързия темп на развитие на човешките знания методите на предишното поколение са остарели. Друга по-важна причина е, че много млади родители се чувствуват недостатъчно зрели и искат да докажат пред света и пред себе си, че могат сами да се справят с живота. Те се боят, че родителите ще искат да ги напътствуват, като че ли са все още деца, а те не искат отново да изпадат в това положение.

22. Напрегнатост в отношенията. В някои семейства съществува абсолютна хармония в отношенията между младите и старите, а в други — отношенията са рядко враждебни. В много семейства съществува известно напрежение, най-често свързано с грижите около първото дете, но след време и с общи усилия то изчезва.

Щастливата млада майка, която е уверена в себе си, при нужда лесно се обръща за помощ към майка си. Когато бабата от своя страна даде съвет, майката може да го приеме, ако е полезен, или тактично да го отклони и да постъпи, както намери за добре. Но повечето млади родители са неуверени отначало. Като всички хора на нова работа те са чувствителни към своите недостатъци и към отправената им критика. Повечето баби и дядовци не са забравили това от своите собствени младини и се стараят да не се намесват. От друга страна, те обичат своите внуци, имат опит, умеят да преценяват нещата и не могат да нямат собствено мнение. На тях им е трудно да свикнат с нови те методи за отглеждане на деца. Даже и да ги приемат, тях ги тревожи прекаленото усърдие, с което те биват прилагани. (Когато вие сами станете баби, може би по-добре ще ме разберете.)

Според мен, ако младите родители са тактични, те могат да поддържат добри отношения със своите родители, като им позволяват и дори ги подканят да изказват своето мнение. В крайна сметка откровените разисквания са за предпочитане пред неясните намеци и напрегнатото мълчание. Например майка, уверена, че добре се грижи за детето си може да каже: „Знам, че според тебе този метод не е много правилен, но ще се посъветвам отново с лекаря, за да съм сигурна, че правилно съм разбрала неговите напътствия“. Това не означава, че майката отстъпва. Тя си запазва правото сама да реши и просто признава добрите намерения и загриженост на бабата. Такова отношение успокоява бабата и в бъдеще тя ще има повече доверие у майката.

Бабата може да помага на майката, като й засвидетелствува своето доверие и, доколкото е възможно, се съобразява с нейните методи. Това предполага майката при нужда да търси съвет.

Когато оставяте децата при вашите родители за половин ден или за две седмици, това трябва да става на базата на откровено разбирателство и разумни компромиси. Вие трябва да сте сигурни, че родителите ви няма да нарушават вашите основни правила на възпитание. Например децата няма да бъдат заставяни да ядат това, което не обичат, няма да бъдат упреквани за подмокрените гащички, няма да бъдат плашени с милиционера. От друга страна, не бива да очаквате, че бабата и дядото ще постъпват точно като вас. Детето няма да пострада, ако вашите родители изискват по-голямо почитане или ако се храни в други часове, или ако ходи по-чисто или по-мръсно. Ако родителите не харесват начина, по който бабата и дядото се грижат за децата им, те не би трябвало да прибягват до техните услуги.

23. Родители, които се обиждат от съвети. Причина за повишено напрежение в отношенията между родители от две поколения може да бъде и фактът, че младата майка (или баща) е била непрекъснато нахоквана и наказвана през собственото си детство. Тя неизбежно се чувствува вътрешно несигурна, а външно проявява нетърпимост към критика и решимост да докаже своята независимост. Младата майка може с необикновен ентусиазъм да възприема нови теории за отглеждане на деца и усърдно да ги прилага само защото са различни от това, което си спомня от своето детинство. Освен това така тя ще покаже на родителите си колко старомодни са те и ще ги подразни. Наистина забавно е да водиш теоретичен спор, когато искаш да подразниш своя опонент. Но бедата е там, че това засяга възпитанието на вашето дете. Когато младите разберат, че непрекъснато дразнят своите родители, те трябва да се запитат дали не го правят преднамерено, без сами да съзнават това.

24. Властната баба. Случва се бабата да е властна натура, свикнала да командува дъщеря си и да не може да се въздържи от това даже когато дъщеря й стане майка. За такава млада майка е трудно да отстоява своята независимост. Тя се бои от съветите на майка си, ядосва се, но не смее да каже нищо. Ако ги приеме, чувствува, че я командуват. Ако ги отхвърли, тя се чувствува виновна. Как да се защити младата майка в такова положение? Това е трудно, но не невъзможно. Първо, тя трябва непрекъснато да си напомня, че сега тя е майка и тя трябва да се грижи за своето бебе, както намери за добре. А ако у нея има съмнения, тя винаги може да се обърне за помощ към лекаря. Тя безусловно има правото да разчита на поддръжката от страна на съпруга си, особено ако именно неговата майка се намесва. Ако той смята, че в дадена ситуация майка му е права, трябва да го каже на съпругата си, като същевременно покаже на майка си, че стои на страната на жена си.

За младата майка е по-добре постепенно да привикне да не избягва своята майка и да не се страхува да я изслушва, защото това би издало нейната слабост при отстояване на собствените й възгледи. Още по-трудно е майката да се научи да не се ядосва и да не избухва. Вие ще се съгласите, че тя има основание да избухва. Но напластеният гняв и избухванията показват, че тя доста дълго се е подчинявала от страх да не разсърди майка си. Властната баба обикновено усеща тези косвени признаци на нерешимост и се възползува от тях. Жената не трябва да се чувствува виновна за това, че ще ядоса майка си, ако това е неизбежно. Впрочем не би трябвало да се стига до повече от един-два такива прецедента. Майката трябва да се научи да се защищава със спокоен и уверен тон, преди да се ядоса. („Лекарят ми каза да го храня по този начин“, „Аз не обичам да го навличам с много дрехи“, „Не искам да го оставям дълго да плаче“ и т. н.) Такъв спокоен и уверен тон е най-ефикасният начин, по който майката може да отстои своята независимост. В края на краищата не трябва да се забравя, че родителите отговарят за своите деца и тяхно право е да решават как да ги отглеждат и възпитават.