"След наводнението" - читать интересную книгу автора (Йегер Берт)

2

Беше краят на април, четиринадесет дни откакто се стопи снегът. По правило от този месец не можеше да се очаква друго, освен горчиви разочарования. Наистина понякога се усещаше незначително затопляне на въздуха, което водеше до усилване на надеждата, че пролетта най-сетне е благоволила да настъпи. Мисис Бингъл разправяше в магазина на Оси Мълиган, че прекарала цял един следобед на слънце на своя балкон. Докато избираше подходящи копчета за една мостра на мисис Бингъл, Оси изслуша тази новина с щастлива усмивка, но изведнъж не можа да реагира другояче, освен да попита с непреднамерена строгост кога е било възможно да стане това.

— Във вторник — отвърна мисис Бингъл, — да, точно така, спомням си, беше вторник следобед.

С помощта на Алиша Оси в края на краищата констатира, че в най-добрия случай е ставало дума за някакъв си половин час и мисис Бингъл е могла да поседи навън само с вълнена жилетка, за да не замръзне.

И тъй, всичките си надежди хората възлагаха на месец май. Действително рано сутринта, когато участниците в първомайската манифестация се отправиха към Шипли, слънцето грееше. През селището забоботиха тракторите на селяните, които в добро настроение потеглиха на работа към полето. Оси дръпна кепенците, отвори прозорците и въздъхна с дълбоко облекчение. Облегна се за малко навън и почувства лека топлина по челото и по деколтето на пеньоара си, който при навеждането й над перваза на прозореца се бе разтворил. След това се върна обратно на масата за закуска и малко се ядоса на тъпото изражение върху лицата на чичо Уорън и Кени, което не й се стори уместно при вида на твърде положителната промяна във времето. Взе чашата и изпи на крак остатъка от кафето си, като я придържаше с лявата ръка, за да не капне на гърдите й.

За щастие Кенет и Уорън скоро се оттеглиха, така че Оси можеше да се приближи до квартирата на госпожица Кармен с цел да си побъбри надълго и нашироко в празничния ден. Разбира се, предмет на нейния разговор трябваше да бъде времето, но той не излезе толкова подробен. Само в много редки случаи Оси бе имала основание да се дразни от държането на Кармен, действително в много редки случаи, но това основание никога не би било толкова съществено както днес, тъкмо в това прелестно утро. Докато уведомяваше своята довереница за равновесието, в което се намираше тази сутрин, тя не забеляза у госпожица Кармен нищо друго, освен възражение, и то толкова упорито, че Оси се почувства дълбоко засегната. На нейното обръщение госпожица Кармен си позволи да мълчи, и не само това: Оси обидено констатира как госпожица Кармен с все сила и упорство стискаше човката си: на всичко отгоре птицата направи и нещо друго, а именно — разтърси глава, разтърсваше я с такова нечувано настървение, че Оси почувства как в гърдите й се надигна истинска ярост. Тя взе една цигара от масата, потърси кибрит, позабави се, докато я запали — всичко това, за да се успокои, после загърна пеньоара по-плътно около талията си и отново се отправи към госпожица Кармен. Горе-долу бе успяла да се посъвземе, опитваше се да говори спокойно и с голяма предпазливост, но въпреки това бе посрещната отново с възмутително невежество от страна на госпожица Кармен, нейното непрестанно тръскане на глава, и не стига това, ами госпожичката дори престана да обръща внимание на Оси, размаха криле към своята кабина за къпане и като си придаваше важност, газейки и пляскайки във водата, си направи една баня.

Макар сега да бе излязла извън кожата си от яд поради държането на Кармен, по-късно, след години, Оси пламенно щеше да възхвалява мъдростта на папагалчето, и не само мъдростта му, но и неговата ненадмината пророческа дарба. В този момент естествено тя не разбираше нищо и реши да извика Уорън. Забеляза котарака Аякс, който в непосредствена близост до вратата я наблюдаваше подигравателно с пламтящите си жълти очи и незабавно изчезна, преди тя да бе успяла да го ритне. Тогава Оси отвори широко вратата и изкрещя надолу към Уорън. Нададе ухо към стълбите, но не чу нищо и извика повторно. Чичо Уорън не отговаряше. Беше толкова тихо, че Оси дори не беше сигурна дали Уорън е долу в своята работилница. Както често ставаше, тя се поддаде на заблудата, че един изобретател вдига в работилницата си оглушителни шумове или дори експлозии. Но ерата на експлозиите в работилницата на чичо Уорън бе останала вече години назад, един дявол знае какво майстореше той тъкмо по онова време, за което и сам вече не си спомняше, защото неговите изобретения меняха своите сфери и цели на действие. Понякога върху съвършено нова база изработваше вентилационна система за аероплани от последното столетие, понякога го занимаваха кънки за бълхи или пък проектираше сабя с фосфоресциращ жлеб за оттичане на кръвта и насочващо магнитно съоръжение на върха на острието, или бе на път да добие енергия чрез полети с пощенски гълъби, или получаваше алкохол от добре отлежали кафяви въглища. Чичо Уорън беше този, който революционизира домостроителството посредством моторизиране на всеки отделен етаж, той сгъстяваше въздух в консервни кутии и приготовляваше от него желеподобна маса, която практично можеше да се реже на филии. Но в едно и също време неговото внимание бе насочено към безброй други изобретения, да работи над едно, единствено не би го удовлетворявало.

До известна степен чичо Уорън страдаше от прекален изблик на идеи, така че в течение на една-единствена седмица беше склонен да се занимава най-малко с десетина от тях. Разбира се, при това огромно напрежение ставаше трудно, дори невъзможно да разграничава едни проекти от други, тяхното сливане бе неизбежно при по-нататъшното им развитие, женитби и венчавки идваха на дневен ред, поставяха се основите на нови поколения, чиито родословни дървета за съжаление се губеха някъде в бъркотията. Идеите, разправяше веднъж Уорън, го връхлитали тъй, както другите хора — мухите, и той, тъй да се каже, ги ловеше с голи ръце. За себе си твърдеше, което между впрочем не интересуваше никого, че се бил издигнал на най-високото стъпало на познанието, където можеш да вдъхваш само редкия въздух на самотното величие. Обединяването на всички негови тези водеше до отрицание на целта, негова молба бе да се избегне направата на всеки продукт, осезаем с човешка ръка. След всичко това без съмнение ще възникне въпросът дали неговият самотен път на откривател накрая все пак не е дал — да, точно така — не е дал плод на някое колосално осезаемо изобретение, а именно — единствено възможната, единствено валидната реализация на перпетуум-мобиле. Още в дните, прекарани като ландскнехт, като военномислещ, той си бе изработил тънък усет за движението, но Уорън нямаше намерение да постига никакви цели. Не бе случайност, че едва на четиригодишна възраст чичо Уорън откри още веднъж колелото, при това много по-задълбочено и обосновано, отколкото неговият пръв откривател. Още докато си играеше в пясъка, той набеляза невиждани досега сражения, скицира ги по една неизползвана във военния занаят геометрия и ги приложи тъкмо в такива местности, за които военните винаги казваха, че били непригодни за сражения. Младият Уорън, доказа обратното и провеждаше тези невъзможни битки без, разбира се, да го интересуват нито победи, нито поражения, вълнуваше го само драматичната прелест, бушуването на военното действие. Още тогава той разгръщаше боеве без противници, боеве, които до известна степен се решаваха от само себе си. Той измисли последното тотално сражение. Тъй като оставяше малко писмена документация след себе си, се съхрани като негова тайна какви методи бе прилагал. Бяха намерени само няколко хартийки с надраскани по тях бележки за издигането на книжни хвърчила на невероятно дълги шнурове, за употребата на стоманени въжета за движението на водни облаци, едно предложение за изкуствено оцветяване на дъжда, както и една бележка за техниката на привидното замръзване на реките. В края на краищата, въпреки жалкото наследство за потомците, това бяха достатъчно доказателства за гения на Уорън, който жалкият свят за съжаление не притежаваше дарбата да разбере.

Толкова по-малка способност да проумее това имаше Оси, която в крайна сметка беше една най-обикновена продавачка в магазин в Пиклмоур, графство Бейкст. В интензивната експлоатация на гения на чичо Уорън тя виждаше само едно безсмислено суетене. И сега, след безсрамното оскърбление от госпожица Кармен, със своето кръщене, насочено към работилницата на изобретателя, Оси нямаше никакво друго намерение, освен да му попречи и да накара тъкмо него да плати за ядовете й. Щеше да поиска от Уорън да излязат и се поразходят на слънце, но той изобщо не реагираше. Възможно бе в този момент той да наподобяваше госпожица Кармен и също тъй да тръскаше глава. В стремежа си да се добере до Уорън Оси бе застанала с гръб към прозореца и тъй тя не бе забелязала още, че небето отново се бе забулило в своята обичайна окаяна сивота.

Час по-късно един вихър помете полята, един-единствен силен порив на вятъра, и след това във въздуха отново замириса на дъжд. Селяните по нивите побързаха с полската работа, докато едно съобщение от Шипли извести, че вятърът щял да изтръгне от ръцете на демонстрантите плакатите, с които те настояваха за неприкосновеност на профсъюзната свобода, най-малкото внезапният вихър щял да отнесе шапките от главите на хората и дори няколко от тях се били издигнали като въздушни балони право нагоре в небето. Ставаше дума за студен вятър и температурите отново спаднаха. По-късно някои се питаха защо не бяха разбрали сигнала, този знак, който богът на времето бе вложил в образа на силния вихър, но тъй или иначе не го бяха разбрали и поради това не взеха никакви предварителни мерки, каквито биха били препоръчителни при това положение. Инак следобедът в деня на труда, що се отнася до времето, протече така, сякаш прищевките на април прекрачваха и прага на май. Ако не им се налагаше да излязат, през остатъка от деня хората продължиха да си седят по стаите и убиваха времето си с игра на „вист“, „монопол“ или „да хванем шапката“.

Този ден Оси се отказа да размени повече каквато и да е дума с госпожица Кармен. Тя видя Кени и чичо Уорън на масата за обяд пред супа от цветно зеле, след това, както беше дълбоко наскърбена, се оттегли в стаята си и се опита да започне една книга, която от доста време се канеше да чете, но скоро забеляза, че очите й само се плъзгат по редовете, без да разбира какво означават. Чувствайки се самотна, тя се повъртя известно време безцелно из стаята, спира на няколко пъти до прозореца и поглежда навън към улицата, където цареше странна тишина, в никакъв случай неотговаряща на празника, после потърси нещо да се поразвлече, като прегледа още веднъж списъка с поръчките през изтеклата седмица, обмисли някое време застрашеното положение, в което въпреки всички усилия се намираше търговията й, след което стигна до решението да даде обява във вестника. Сметна, че е необходимо за всеки случай да даде под наем неизползуваната си гостна на някой самотен господин. Зае се със съчиняването на обявата и я адресира до „Шипли Стандарт“. Вечерта изпи само чаша чай и си легна.

Чу крясъците на котарака Аякс пред вратата си, чу музиката по радиото от стаята на Кени и малко след това стъпките на Уорън нагоре по стълбата откъм работилницата. От време на време някоя кола профучаваше по улицата. Бе оставила лампата да свети, още веднъж опита да чете, но накрая отново захвърли книгата и се втренчи унесено в сянката, която падаше в стаята. Клепачите й натежаха и тя изгаси лампата, когато дочу нежно барабанене по прозореца, едно почти мелодично почукване, което за миг я хвърли едва ли не във възторг, тъй като с това бяха свързани някои нейни спомени, в никакъв случай неприятни обаче, докато най-сетне разбра, че в същност това бе мелодията на започващия дъжд. Въпреки всичко, в продължение на един миг я бе облъхнал споменът за мистър Мълиган, бащата на Кенет, който преди осем години бе загинал при автомобилна катастрофа. Споменът сякаш идваше някъде съвсем отдалеч и с него Оси заспа.

Сутринта Алиша влезе в магазина, мокра до кости. През цялата нощ бе валяло като из ведро и продължаваше да вали по същия начин — упорит, тираничен, леещ се от небето чудовищен, дъжд, Алиша нямаше чадър или поне мушама и независимо от това, че измокрена като пудел, тя не можеше да бъде полезна в магазина, съществуваше опасност да се простуди, затова Оси я изпрати с една хавлиена кърпа в склада в дъното на магазина, а тя самата се зае да избере рокля за Алиша, за да се преоблече. Когато дойде при нея, видя как момичето, към което изпитваше понякога пориви на майчински чувства, стоеше голо между етажерките и сушеше с хавлиената кърпа косите си. Моментално и по един крайно угнетителен начин Оси отново си спомни за голямата рунтава мечка, а заедно с това и за Тед, как сграбчва това красиво създание с жадна страст, и вероятно гласът на Оси просто бе престанал да й принадлежи, когато изведнъж попита Алиша къде е била вчера. Докато поставяше до Алиша роклята, която беше избрала, тя се чу да пита, но в същото време имаше чувството, сякаш един друг глас в нея я умоляваше, че Алиша може да не пожелае да отговори, а онова можеше и да не е вярно, макар тя много добре да знаеше, че е така. Алиша я осведоми с прекалена доверчивост, която не бе по вкуса на Оси и при вида на нейната голота предизвика ужас в съзнанието й. Била заедно с Тед, най-напред на манифестацията в Шипли, след това пообиколили с мотора насам-натам и после… Алиша направи пауза и Оси й беше благодарна за това, защото не искаше да чуе още веднъж онова, което бездруго знаеше. Но впоследствие все пак й се стори, че нещо у Алиша се разбунтува, внезапно тя я погледна открито и безсрамно в очите и в този момент стана сякаш по-гола, отколкото преди… и после си погукахме заедно, през целия следобед и през цялата нощ — добави малко позахилена и същевременно странно категорична. Долната устна на Оси увисна, но все пак тя забрави да изрази ужаса си с вик. Издаде няколко сподавени звуци и побягна. В магазина се разплака в странен синхрон с дъжда, който се изливаше върху прозорците.

През целия ден вратата на магазина се отвори само два пъти: когато Кенет се върна от училище в гумени ботуши и нахлупена качулка на мушамата ниско над очите, и след това отново едва късно следобед, когато мис Потър попита за секретни копчета, каквито Оси вече не доставяше, тъй като обикновено не се търсеха. Тя се опита да убеди мис Потър в предимствата на ципа пред секретните копчета, но въпреки това не постигна успех. Докато разговаряше с мис Потър за ципове, се случиха две неща: първо, Оси забеляза локвата, появила се от водата, която с непоколебимо упорство се стичаше на капки от чадъра на мис Потър и образуваше една голяма вада около обутите й в галоши крака, и второ, думата „секретно копче“, независимо дали Оси желаеше това или не — а тя, разбира се, не го желаеше! — събуди в съзнанието й една неприлична представа, тъй че за момент тя бе изложена на риска онази вулгарна, употребена от Алиша дума да се изплъзне по погрешка от собствената й уста. Въпреки всичко мис Потър, изглежда, забеляза нещо, защото се втурна твърде объркана навън.

Да се смята, че до вечерта дъждът щеше да се извали, би било безсмислено, тъй като той продължи да се лее и след това, ако изобщо можеше да се каже, че бе имало вечер, защото из един път настана нощ. Тед не се появи и Алиша зае от Оси един чадър. Бездруго в лошо настроение, като се качваше нагоре, Оси се ядоса на Аякс, който кихна срещу нея на стълбата и така не на място седеше на стъпалата, че Оси трябваше внимателно да го прескочи. Горе, пред квартирата на госпожица Кармен, бе застанал Кени и промушил пръсти през пръчките на кафеза, се забавляваше, хвърляйки птицата в паника. Този път на Оси й бе безразлично, отново й се приплака, седна за малко край масата, подпряла глава с ръце, после попита Кени за домашните му. Както обикновено, той обясни набързо, че си бил написал по всичко, но само по безразличния му тон личеше, че лъже; въпреки това Оси не възрази. Истински се разгневи само на чичо Уорън, който се появи, потривайки ръце, и с огромен патос оповести, че бил започнал ново изобретение. От равномерното ромолене на дъжда се чувствал ободрен и окрилен, съобщи той и след това заговори като картечница за новото и действително неповторимото в неговото изобретение. Оси стисна зъби, стараеше се да не го слуша, после внезапно стана и отиде в стаята си.

Следващия предобед Кенет се върна от училище още в десет часа сутринта. В мазетата на училището водата стигала вече до колене, пристигнала пожарната команда, за да я изпомпа. От господин Шеридан, раздавача на телеграми, Оси узна, че по отсечката Есекс — Шипли движението на влаковете било преустановено на много места, а в окръга имало вече наводнени шосета. Но въпреки това продължаваше да вали. Цял следобед Оси от всевъзможни посоки слушаше пронизителното пищене на пожарната, а вечерта се говореше, че в околностите на Шипли се намесили военните, за да спасяват от наводнението шофьорите по шосетата. Съобщаваха за много реки из цялата страна, които излезли от коритата си, за иначе най-безобидни поточета, които си позволили да набъбнат до размерите на езера. Работниците от фабриките в Шипли не можели да ходят вече на работа, защото заводските халета и машините били наводнени. Също и помещенията във филиала на търговската фирма били вече наводнени. Оси слезе под вратата на магазина и загледа недоверчиво прелялата канавка. Преглътна яда си и заговори с Алиша за необходимостта от предохранителни мерки. Глупаво се остави Алиша да я успокои, че вратата на магазина се затваряла плътно и никаква вода не можела да проникне вътре.

Вечерта Оси проведе обстоен разговор с госпожица Кармен. Ставаше въпрос за проливния дъжд и госпожица Кармен изслуша последните новини за катастрофата със зинала човка. Тя създаваше впечатлението, че е благодарна на стопанката си, загдето й представяше нещата в същинската им светлина, и Оси продължаваше да осведомява папагалчето с безпощадно откровение. Сутринта не бе нужно Кени да ходи на училище и той си остана в леглото; само Уорън витаеше наоколо и проявяваше направо противна веселост, и то съвсем не на място. Още на стълбата Оси забеляза, че вратата на магазина не бе устояла на дъжда. Беше се образувала една локва със своеобразна, внушаваща страх форма — проникналата вода наподобяваше плоска, тъмна длан, която посягаше от вратата към вътрешността на магазина. На тезгяха се бе наместил котаракът Аякс и жалостиво мяучеше, втренчил поглед в този странен призрак, който напредваше пълзешком по пода на магазина; по навик, тъй като й бе противно до смърт, когато Аякс се настанеше на тезгяха, Оси се опита със съскане и заплашително вдигната ръка да го прогони оттам, но само успя да го накара да се замита като побъркан напред-назад по тезгяха. Междувременно на вратата почука Алиша и още с отварянето й заедно с нея в магазина нахлу огромна водна маса. Ожесточено, с кофи, парцали и метли, Оси и Алиша се съпротивляваха срещу водната стихия. Но надеждата им да надвият пороя не продължи повече от пет минути. Тогава двете жени с мълниеносна бързина се заловиха да спасяват стоката и преди всичко онази част, която се намираше най-долу по чекмеджетата, както и роклите, палтата и полите, които висяха от лавиците непосредствено до пода. Но въпреки това сега нивото се покачваше с рекордна скорост. Едва след известно време в разгара на сражението Оси забеляза, че водата й стигаше вече до коляното; забеляза го всъщност по усещането за някаква особена тежест в краката, което произтичаше от съпротивлението на покачващата се вода, в която тя газеше.

Едва сега Оси си помисли за Кенет, който се излежаваше в леглото, когато тя слезе в магазина. Вълна на възмущение заля лицето й, като си спомни за този развейпрах, комуто, вместо да помогне на майка си в това бедствено положение, не бе хрумнало нищо по-добро, освен мързеливо да се търкаля в леглото. Не по-малко се разгневи на Уорън, особено когато се сети какви ги бе дрънкал за дъжда — приказки на малоумен — колко окрилен и освежен се бил чувствал от ромоленето на дъждовните капки. Оси цяла трепереше и едва когато спря за миг при вдигането на дрехите, забеляза до каква степен се тресеше от студ — чак зъбите й тракаха, а ръцете й бяха станали безчувствени. Провикна се колкото й държаха сили към Кенет и Уорън, а накрая и към Алиша, която вече не се виждаше, боеше се, че се е удавила. Но Алиша работеше в дъното на магазина като звяр и сега Оси забеляза как спасяваше един вързоп нощници на цветчета и бе затънала във вода до хълбоците. Оси отново викна на Уорън и преди всичко на Кенет. Държеше се здраво за тезгяха и оттам се опитваше да стигне до крака на стълбата. В същото време не преставаше да крещи името на Кенет, за когото си беше втълпила, че е още в леглото и единственото й желание сега бе да го измъкне грубо оттам и да му даде заслужената според, нея порция пердах. В този момент чу Аякс, неговото мяучене долиташе отгоре, над главата й, тя го потърси с очи и го откри на най-горния рафт на етажерката с копчета. Там той се бе протегнал и се наслаждаваше на гледката от прозореца към улицата. Оси гледаше слисана нагоре към Аякс и от обзелата я ярост, която все още бе адресирана към Кенет, тя моментално отдели полагаемото се количество за котарака. Продължаваше да бъде на нож с него, той бе преди всичко собственост на Уорън, но сега тя възприе блаженото му обтягане на сигурна височина като двойно оскърбление. Забрави, че имаше по-важна работа, боричкането около тезгяха, и грабна дървения метър, за да прогони Аякс отгоре, но не успя да достигне котката.

Накрая Оси съвсем случайно извърна глава към прозореца и моментално забрави за Аякс, в този миг забрави дори за магазина и за Алиша, която още правеше опити да продължи спасителното дело — всичко забрави Оси, когато погледна през прозореца и не видя навън нищо познато, нищо от онова, което обикновено бе свикнала да вижда там. Пред погледа й се простираше океан, над който валеше, пихтиеста кожа, която трептеше на височината на очите й, и сякаш безброй гвоздейчета се забиваха в тази кожа, падащите от небето гвоздейчета на дъжда. Както се бе вторачила като хипнотизирана навън и същевременно крещеше от ужас, а крясъците й преминаваха в протяжен детски хленч, тя забеляза още нещо, което сега се появи в най-горния край на прозореца, забеляза и сянката, която произтичаше от това „нещо“ и като зловеща тинктура се сливаше с водата — едва тогава проумя, че „нещото“ бе движещ се кораб, дълга лодка с гребла, които се потапяха във водната маса. Само не можа да разбере кой беше в лодката, водата я издигна толкова високо, че остана да се вижда само дъното й и потапящите се гребла.

Бяха изминали няколко минути, откак корабът се плъзна пред очите на Оси, когато тя постепенно осъзна, че това не беше сън. Детският хленч, тези протяжни вопли, секнаха на устните й, когато се съвзе с усилие и обърна поглед към магазина, превърнал се в аквариум, в който, вместо риби, наоколо плуваха чудесните артикули на Оси — пеньоарите, като жалки, противно пъстри парцали, кутиите с копчета, наподобяващи малки увеселителни параходи, панделките, които се виждаха като змии, където и да погледнеш — все парцали, напълно съсипани и неизползваеми, а между тях — гредите на етажерките, които изглеждаха като подпори на корабен пристан, и само горната четвърт на чугунената й автоматична каса стърчеше като изоставена от всички отбранителна крепост.