Блага ДимитроваЛавина ПРОЛОГСнежен бордов дневник Първи дял. ДО ЛАВИНАТА Сняг Стъпки в снега По следите Ти гониш Ние Ритъм Пъртина Едно хрумване на Поета „Смисълът ни е верижката.“ Бодрост Изчакване Самотността на откъснатия от групата Настигане Гротеска на снега Контрапункти Радиовръзка със света Предчувствието на един се предава на всички Мислите на Водача тежат повече от раницата му Стръмнината расте Смяна на пъртиноразбивача Кой от нас ще отстъпи? Първите стават последни Мислите се събуждат при вървеж Обща стъпка Любовта преодолява инерцията Самотникът се вживява в чуждата любов Този, който върви напред, се уморява най-много Нов пъртиноразбивач — нова сила във всички Нанагорно Кръгозор Кратка почивка Стъпки с нокти Мисълта не угасва — искрица в снега Освобождаване от тежестта Преспи Отсъствуващият Изражението на човека е гърбът Една влюбена двойка в групата стига, за да повиши тонуса на всички Старият триъгълник в нов вариант Виелица Всеки се доверява на следата, оставена преди него Находката Искри сняг Борба с бурята Без път Минирано поле с лавини Страх от страха Тежко дишане По ръба на пропастта Белият сън Другарството задължава да живееш Бялата смърт Заедно — това ни е единствената опора Целта се подменя с друга, вътрешна цел Вълчи дири Бурята изведнаж стихва, самоизчерпана Последно предупреждение на мъртвите към живите Към нови върхове Да не се губи височина Занемели стъпки Последният пръв предусеща бедствието Втори дял. ЛАВИНАТА Бял взрив Мигновени проблясъци И все пак… Лице с лице с лавината Проблясък на едно стихотворение Предопределение Заедно Опора Лавината не ни приспива, а събужда От дъх до дъх се съдържа цял живот Гърбовете се преобръщат Безпосочност Отклоняващите се стъпкиВсекиму лавина според темперамента На чужда среща Лице с лице със скалата Всеки си има една тайна Изборът Изпитание Вик за помощ Веселбата Родилен миг Уставът В центрофугата на лавината Болка без билка Всичко завършва с незавършеност Снежният триъгълникЧовек сам си създава лавината Любовта обича риска Любовни токове в групата Жажда Дара открива себе си чрез Зорка Грешката Промяната Седмият вариант Тайната мечта на групата Късно е да поправиш непоправимото Снежните сфинксове Пропъдената статуя Изваяние Резонанс в снега При червена светлина Обратна връзка Няма място за отхвърлената статуя Откриване на паметника Скулпторът прави самостоятелна изложба по скалите Снежният Помпей Снегът моделира с ледени пръсти Рожден денМладостта в снежна килия Нетърпението да живееш Любовта е по-голям риск от всичко друго Морето Игра на роби Бягство Другарите Зрелост Освобождение Еднакво трудно е да си майка и да си син Снежна целувка Пълнолетие Ен на гневаМъките на съвестта са по-страшни от смъртта Само да се върне прежната нощ и всичко ще се промени Поезията иде неизвестно откъде и отива неизвестно накъде Не вярваме на Поета В Поета обитава един непознат Грижливият овощар Цената Моят дом е моето заточение Закъсняла нежност Снежна клада Сънищата Лавината не го приспива, а събужда Скалата Тихият вик Момичето и скалата Висота Вкусът на въздуха Разхлабеният клин Поетският ъгъл на зрение Още едно неочаквано писмо Странният сън Съногадател И когато спра да дишам, се надявам Запазване на любовта завинаги чрез замразяванеИ след последния дъх Един свободен човек Последната опора Отложена среща Двузначност Любов — борба Спокойствие Отчуждение Група и свят Група и любов Осъществяване Писмото на Асен отникъде, което той никога не ще изпрати Шегите на снегаПрисмехулникът попада в клопката Проглеждане Бяло мълчание Смехът Закъсняло остроумие Скороговорки без свяст Еднопосочна връзка Бавната лавина Двете същности на вятъра Памет, зашита в кожата Вторият Не настъпвай въжето И Зиморничавият прави своето откритие Два вятъра Проглеждане през порите на кожата Тайната Среща без пътека Слънчева невеста Мащерката не е толкова невинна, колкото изглежда Мълчаливецът Бялата пропаст НелепицатаРазмяна на местата Голямото и малкото Безсмислието има някакъв смисъл също Затрупаната паметЩастие в нещастието При размразяването ще се открие загубеното Човешката памет е къса, филмовите ленти са дълги Светът през очите на оператора Поетът задава един въпрос на вселената Талант и група Осъден на вечно търсене Поетът губи съзнание Седемнадесетият Спирането на борбата е краят Трети дял. СЛЕД ЛАВИНАТА Отдалече всичко е по-страшно Нищо Борба за дихание Второто раждане на човека Бяла тишина И двамата правят група Пръв поглед към пейзажа Всеки миг е един дъх Очи, срещнали погледа на смъртта Едно закъсняло откритие За един дъх само Късно е, все по-късно става Надпревара със смъртта Сблъсък с истината Последният снежен сфинкс Живи вградени в снега Най-тихо е там, където е паднала лавина Останалите живи са оцелялата памет за мъртвите Въпросът, на който не можеш да отговориш Когато съществото НИЕ загине Брат брата не познава Книжната лавина Тихата агитация на мъртвите Метаморфозите на НИЕ Диалог между живите и мъртвите ЕПИЛОГВъображение без протези Информация за текста
Сняг Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви. Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват. Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е тих, търпелив тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче денем и нощем така кротко и крепко?
Докато ние спим, се трупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада.