"Дамски пасианс" - читать интересную книгу автора (Смит Боби)

Осма глава

— Какво? — думата „зашеметена“ едва ли можеше да опише какво чувстваше тя.

Преди Бранди да успее да каже още нещо, той вдигна ръка, за да я спре.

— Искам ти да се омъжиш за мен.

— Значи омъжвам се за теб и дългът ми е анулиран?

— Не, има и още. И двамата знаем какво е отношението и на единия, и на другия към женитбата. — В гласа му имаше присмех.

Бранди преглътна, очаквайки най-лошото, макар че не можеше да има нещо по-лошо от това да я накарат насила да се омъжи за мъжа, когото не искаше и който не я обичаше.

— Какво е то?

— Аз искам дете.

— Ти какво? — Сега вече тя беше наистина шокирана. — Нищо не разбирам.

— Много е просто — продължи той с хладен тон. — Никой от двама ни не е склонен да се жени. Мисля, че това е нещото, което ни свързва. Но аз винаги съм искал да имам деца. И така, моето предложение към теб е следното — оженваме се, аз ще споделям леглото ти, докато ти забременееш, и след това няма повече да ти досаждам. Ти ще износиш детето и след като то се роди, ще си свободна да си вървиш, като по този начин дългът ти ще бъде напълно изплатен.

— Ти си луд… — Тя го зяпаше с пълно недоумение. Той звучеше толкава студено, невероятно спокоен, че тя просто не знаеше какво да каже.

— Едва ли, моя скъпа Бранди, аз просто съм практичен. Чувствам, че такава сделка си заслужава. Никога вече няма да се боя, че могат пак да ми устроят капан, за да ме оженят, а ще имам и дете. Твоят дълг ще бъде напълно изплатен и когато дойде времето да си въпвиш, аз ще те осигуря материално. Няма да е почтено майката на моето дете да комарджийства на параход. Какво ще кажеш? Разбрахме ли се?

— Защо си настроен толкова срещу женитбата, че е трябвало да измислиш такова нещо? — Тя се опитваше да стигне до причините за неговото предложение. — Ти искаш дете, но въпреки това не искаш то да има майка. Не разбирам.

— За мен няма значение дали ме разбираш или не. Ако си съгласна с моите условия, щом се роди дете, то ще бъде мое, а ти ще си свободна да си вървиш.

Възцари се тишина. Умът на Бранди препускаше, мислите й бяха една бъркотия. Тя не можеше да повярва, че този мъж е толкова безсърдечен, за да направи такова хладнокръвно предложение.

— Е! — настоя Рейф.

— Ама ти сериозно ли го мислиш? Не би ли предпочел да вземеш парите, които имам сега, и да изчакаш да ти изплатя останалото с течение на времето?

— Ти чу предложението ми. Приеми го или…

— Или какво? — отвърна му тя трескаво, търсейки начин да се измъкне от това, което той беше планирал за нея. Но беше невъзможно. Знаеше колко дълбока е връзката между майка и дете и че ако наистина роди дете от него, няма да може никога да го остави. Но какъв избор имаше, освен да се съгласи? Беше попаднала в клопка.

— Наистина ли трябва да ти го повтарям дума по дума? Достатъчно е да кажа, че хората, които не си плащат дълговете, си носят последствията. Ти вече изслуша условията на моето предложение. Какъв е отговорът ти?

— Трябва ми време… — Тя като че ли агонизираше.

— Искам отговора ти сега. — Рейф нервничеше. От всички жени на земята, на които би направил предложение за женитба, той беше избрал нея и сега трябваше да я шантажира, за да я накара да се съгласи! — Приемаш ли да се оженим или не? Ако отговорът ти е да, това може да стане в Сейнт Луис. Ако е не, тогава…

Бранди знаеше, че не може да избяга от последствията на своите действия. Тя вдигна очи към него. Погледът й беше студен и презрителен. Искаше да го предизвика, да му каже, че няма никакво намерение да приема ужасното му предложение. Да се омъжи за него, да й се роди дете и тогава да го напусне… Тази идея я отвращаваше. Докато гледаше втренчено Рейф, тя не можеше си представи що за живот е водил, за да мисли, че всяка жена е готова да се откаже от тялото и чувствата си. Питаше се дали той има сърце.

— Ти сериозно ли предлагаш?

— Никога не съм бил по-сериозен. — Тонът му беше твърд. — Съгласна ли си или не?

Бранди беше ужасена.

— Съгласна съм да… — започна тя.

Рейф не си позволи да се усмихне, когато каза бързо:

— Мъдър избор, моя скъпа годеницо.

Тя повдигна леко и предизвикателно брадичката си.

— Още не съм свършила. — Гласът й беше рязък. Тя едва сдържаше гнева си. — Аз съм съгласна — дотолкова, доколкото ти ще приемеш моите условия.

Той повдигна присмехулно едната си вежда:

— Никак не съм уверен, че си в положение, което ти дава право да ми диктуваш условия.

Бранди отказа да се унижи пред него. Той може да я е хванал в капан, но нямаше да може да я победи. Тя го погледна направо в очите със смелост, каквато не чувстваше.

— Съгласна съм с твоите условия, но само при едно мое…

— И то е?

— Да позволиш на майка ми да ме придружи и да живее с нас, докато трае нашето „споразумение“.

— А, значи отново майка ти. Как можах да забравя? — Изражението му беше напълно лишено от каквато и да е емоция, когато той й отговори.

— Не ме интересува какво ще правиш с майка ти, стига аз да нямам никакво вземане-даване с нея.

— Ще има ли място за нея в къщата ти?

— И за нея ще се намери стая.

— Тогава приемам условията ти.

Едва сега той си позволи да се усмихне триумфално:

— Като моя бъдеща съпруга, аз очаквам от теб да се държиш като лейди отсега нататък.

Бранди се вцепени от обидните му думи:

— Аз винаги съм се държала като лейди.

— Отсега нататък повече никакви игри. Ти вече си лейди.

— Копеле! — кипна тя. През целия й живот винаги имаше някой, който не я зачиташе. Нямаше значение, че тя се бореше упорито животът й да е достоен. Щеше да бъде много по-лесно да се продаде в някой публичен дом или да работи в таверна, отколкото това, с което се занимаваше сега, и въпреки това изборът й на професия беше заклеймен от обществото като унизителен. Тя вдигна ръка, за да го удари.

Рейф видя разяреността й и изпревари движението й. Стисна здраво китката й и я притегли към себе си.

— Това едва ли е начинът, по който ще се отнасяш с възлюбения си, скъпа моя.

— Ах, ти…! — Бранди беше прикована към мускулестите му гърди и го гледаше свирепо. Никога преди тя не беше побеждавана от мъж и никога не се бе чувствала толкова безпомощна пред него. Никак не й се понрави. Изобщо не й хареса.

— Ах, ах, ах! — присмя й се той саркастично. — Урок номер едно ще бъде да се научиш да контролираш нрава си. Налага се да си мила с мен.

— Защо?

— Защото мога да направя живота ти истински ад, ако пожелая.

— Той вече е такъв.

Рейф се загледа надолу в нея и видя в погледа й презрението и омразата. Бодна го леко съжаление, но той го прогони. Не искаше нейната преданост или привързаност. Всякаква емоционална връзка би усложнила твърде много нещата. Единственото, което искаше от нея, беше едно дете. След това щеше да е свободна да си върви.

И въпреки това, докато Рейф я беше приковал към себе си, той си спомни целувката й от онази нощ и усети, че я желае. Знаеше, че няма да срещне съпротива, когато решеше да се възползва от брачното ложе. Той наклони глава да я целуне, да изпита отново сладостта й.

Бранди разбра намерението му и бързо се отскубна.

— Сър, ако трябва да бъда лейди, то нека да съм такава винаги, а не само да се преструвам пред хората. Едва ли ще е добре за едно момиче от Юга да бъде хванато в стаята на годеника си без придружителка?

Разстроен от съобразителността й, той се подсмихна. В края на краищата именно нейният кураж и дух бяха тези, които го бяха привлекли в началото на познанството им.

— Бранди, любов моя, ти си абсолютно права — каза й той по най-кавалерския си начин, като й се поклони присмехулно. — О… има още едно нещо, което трябва да знаеш.

— Какво? — Тя го гледаше твърдо и с подозрение.

— Искам всички да мислят, че връзката ни е истинска. Запомни това.

Тя му хвърли изгарящ поглед:

— Чувствам се малко изморена след всичките тези вълнения. Мисля, че ще е най-добре да се прибера в стаята си и малко да си почина. Една лейди не всеки ден бива поразявана от такова романтично предложение за женитба.

Той не обърна внимание на словесното й ухапване, а й се ухили широко:

— Позволи ми да те придружа до каютата ти, моя сладка.

— Не е необходимо. — Тя се засегна, че той й се присмива. Не намираше абсолютно нищо смешно в цялата ситуация.

— Но аз настоявам, скъпа.

Бранди знаеше, че не може да се пребори с този довод.

— Тогава за мен ще е удоволствие да приема компанията ви, сър. — Тя използва най-ефектния си маниер и интонация.

— Ще бъдеш ли с мен на вечеря? — Това беше заявление, а не покана.

— Разбира се. — Бранди си помисли дали има някакъв начин да го избегне, но отговорът вече й беше известен. Беше продала душата си на дявола, а той се казваше Рейф Морган.

Тя потрепери, когато той я хвана под ръка. Той беше мъж, с когото трябва да се се съобразяваш. Макар че изражението й не се промени, душевната й сила помръкна, когато тя се зачуди как ще се оправи със сделката, която току-що бе направила. Трябваше да намери начин да спечели достатъчно пари, за да му се издължи напълно, преди да са се оженили.

Те мълчаливо се упътиха към каютата й.

— До довечера — каза Рейф и остави Бранди пред вратата.

— До довечера.

Бранди беше като безчувствена, когато затвори и заклкчи вратата след себе си. Като направи това, тя осъзна колко е глупаво да заключва заради Рейф. Нямаше да може да го махне от живота си. Той просто я беше превзел. Не можеше да се скрие от него. Той я притежаваше тялом и духом.

Бранди усети, че е изтощена. Легна на леглото си съвсем облечена и потъна в кошмарен сън. Когато се събуди следобеда, не се чувстваше отпочинала.

Рейф срещна Марк на палубата. Децата ги нямаше, играеха с Луиза, и това им даде възможност да разговарят.

— Срещна ли се днес Бранди с теб?

— Да, аз говорих с нея тази сутрин и всичко се уреди.

— Изненадан съм, че тя има толкова пари след всичкото, което каза вчера.

— Тя ги няма.

— Ти й опрости дълга? — Марк беше изненадан.

— Не е точно това. Стигнахме до едно споразумение.

— Споразумение? — попита опърничаво Марк. Винаги усещаше, когато Рейф се опитваше да скрие нещо от него.

— Бранди и аз решихме да се оженим.

— Вие какво? — Марк беше повече от изненадан. Зяпна приятеля си, като че ли го виждаше за първи път в живота си. — Ти ще се жениш? Защо?

Рейф беше изненадан, че не желае да сподели с най-добрия си приятел своите намерения за брак.

— Достатъчно е да се каже, че тя е една много красива жена. Аз й направих предложение. Тя го прие. Ще се женим в Сейнт Луис.

Марк поклати недоверчиво глава.

— Вие ще се жените…? — повтори той, гледайки с подозрение Рейф. И тогава изведнъж Марк започна да се смее. — Ти прие съвета ми! Поне веднъж в живота си ме послуша! Поздравявам те, Рейф. Едва ли можеше да избереш по-добра жена. Мисля, че вие двамата ще бъдете винаги щастливи. — Той потупа Рейф по гърба. — Хайде да идем да пийнем по едно, за да отпразнуваме събитието.

— Още не казвай на никого. Ние с Бранди имаме да обсъдим още много подробности.

— Достатъчно е, че аз зная. Хайде. Аз черпя!

Мъжкият бар беше почти празен и те се настаниха на една маса в дъното му, където щяха да могат да разговарят насаме.

— Премислил ли си всичко вече?

— Да, от всички страни. След малкия инцидент с Димърз миналата нощ аз разбрах, че трябва да направя нещо. Едно е да се ожениш по свой собствен избор. Друго е да те шантажират, за да те оженят.

— Ти имаше голям късмет. Ако не беше Бранди…

— Точно така и това ме накара да проумея, че трябва да направя нещо, за да избегна друг такъв опит.

— И й направи предложение.

— Точно така.

— И тя каза „да“, без да се колебае?

— Е, тя наистина имаше съображения…

— Като например? — Марк разбра, че сега ще стане интересно.

— Майка й.

— Какво за майка й?

— Бранди иска тя да живее с нас.

— Е, и? — Марк се чудеше как Рейф се е оправил с този въпрос, като знаеше отношението му към майките.

— И аз се съгласих.

— Ти ме изненадваш. Никога не съм вярвал, че ще се впуснеш в женитба, а да не говорим за това, че се сдобиваш и с жива тъща.

Изражението на Рейф стана грубо, когато той рязко му обясни:

— Аз й казах, че ще я приема в дома си, стига да нямам нищо общо с нея. В Белерайв има много стаи. Старицата няма да ми досажда.

— Бранди знае ли за Белерайв?

— Не, ние все още не сме се задълбочили толкова.

— Значи тя не знае нищо друго за теб, освен това, че ще се жените.

Рейф се ухили:

— Предполагам, че съм толкова сломяващо прекрасен, че тя не се интересува от останалото.

— Правилно — изръмжа Марк. — Как ще се оправиш с всичкото това, как планираш да го уредиш? Бранди ще продължава ли да играе на комар, докато стигнем до Сейнт Луис?

— Не. Тя напуска този бизнес.

— Тази вечер в бара няма да има много доволни мъже.

— Това не е мой проблем. Не мога да допусна годеницата ми да играе комар.

— Но това е нейната работа — изтъкна разпалено Марк.

— Няма вече да е. Първата вечер ти самият каза, че тя би могла да си намери място в обществото. Е, ето, че сега й се удава такава възможност, но аз не искам тя да блъфира. Искам да я превърна в лейди, която ще бъде съвсем на мястото си в Белерайв. Мисля, че е разумно да приемем, че не всеки е чувал за госпожица Бранди от „Гордостта на Нови Орлеан“. Веднъж да стане моя съпруга и съм сигурен, че ще бъде приета в обществото.

— Въпреки това ти трябва да направиш нещо за гардероба й. Ами маниерите и благоприличието? Ако искаш тя да бъде приета, без да се задават никакви въпроси, трябва да си сигурен, че тя може да се оправи с лекота с всяко положение в обществото.

— Някакви предложения? — Рейф не беше се замислял чак толкова дълбоко. Просто беше доволен, че Бранди се съгласи с плана му. След една година, ако всичко върви добре, той ще се сдобие със син или дъщеря и ще е свободен да прави пак точно това, което иска — сделката не беше никак лоша.

— На нея й трябва някой, който да я обучи.

— Че нас не ни ли бива? — предложи Рейф.

Марк го изгледа с поглед, пълен с болка.

— Че какво знаем ние с теб за всичките тези женски работи, като да забавляваш компания и да въртиш къща? На нея й трябва жена, която да я повлияе, трябват й знанията, които получават момичетата в училище.

— Ами тя има на разположение две седмици, за да научи всичко това, преди да сме се върнали.

Марк се намръщи:

— Знаеш ли какво, Жанет посещаваше една изклкючителна школа в Сейнт Луис. Може би ще успеем да намерим някой там, който да ни помогне.

— Да започнем от това веднага щом стигнем на пристанището. — Рейф вече разбираше колко сложно щеше да бъде всичко това.

— Има и още едно нещо…

— Какво още? — В гласа на Рейф прозвуча раздразнение.

— На Бранди ще й трябва придружителка или поне някаква компаньонка, докато се ожените. Няма да е добре за нея да се компрометира преди сватбата.

— Ти започна да говориш, като че ли става дума за Мери.

Марк се засмя:

— Повярвай ми, че ако ставаше въпрос да планираме сватбата на Мери, щях да те държа на двадесет километра от нея.

— Ти не ми се доверяваш?

— Не познавам разумен човек, който би ти се доверил, затова се назначавам за пазител на Бранди. Ако искаш тя да е лейди, трябва де се отнасяш към нея като с такава.

— Е, моят опит с дамите не е чак толкова изискан, но ще се правя на джентълмен, ако много настояваш.

— Гордея се с теб. Знам, че няма да ти е лесно — засмя се Марк.

— Ще направя това усилие.