"Дамски пасианс" - читать интересную книгу автора (Смит Боби)

Единадесета глава

Тази нощ вечерята беше последвана от танци. Рейф и Бранди стояха отстрани на дансинга, наблюдавайки как грациозно минават покрай тях другите двойки.

Рейф си спомни последния път, когато беше танцувал валс. Лоти Димърз беше жената в прегръдката му, но погледът му беше прикован към Бранди през цялото време. Тогава се беше запитал какво би било да танцува с Бранди и сега беше дошъл моментът да разбере. Беше уверен, че тя ще бъде лека като перце в прегръдката му и ще се движи с повече грация и елегантност, отколкото която и да е друга жена. Беше очаквал настъпването на този момент и се надяваше Бранди да има желание да танцува с него. В края на краищата, всяка жена, която беше канил досега на танц, се бе радвала на поканата му.

— Ще танцуваме ли? — попита той, обръщайки се към Бранди с любезен вид.

— Не… не, благодаря ти. — Тя бързо отклони поканата му, без да го погледне.

Нейният отказ за миг предизвика мрачна гримаса на хубавото му лице, но той бързо я скри.

— Сигурна ли си, че не искаш да отидем на дансинга?

— Просто не съм в настроение тази вечер. Даже, ако нямаш нищо против, мисля да се прибера в каютата си — каза тя, като се обърна с гръб към дансинга.

На Рейф не му оставаше нищо друго, освен да я последва. Когато се озоваха на палубата, той гневно я догони. Настигна я и я хвана за рамото, за да я накара да спре, защото тя явно беше решила твърдо да се оттегли в каютата си.

— Ти добре ли си? — попита той, чудейки се на нейния порив да напусне залата.

— Добре съм.

— Значи тогава има някаква друга причина, поради която не искаш да танцуваш тази вечер.

Бранди се ядоса. Този мъж по някакъв начин винаги успяваше да направи това. Той като че ли инстинктивно беше способен да открие слабостите и и да ги използва. Тя се завъртя и застана с лице към него. Очите й пламнаха, когато погледна ръката, която я държеше за рамото.

— Да, има — каза му тя със стегнат нисък глас. — Трябва да знаеш… — Не искаше да произнесе следващите думи, но нямаше друг избор. — Аз не зная да танцувам.

Признанието й струваше много. Тя го гледаше с омраза, когато той се разсмя.

— Ти не знаеш да танцуваш? — повтори той, зяпнал от недоумение. През главата му никога не беше минавала мисълта, че на света може да съществува жена, която да не знае да танцува валс. Той мислеше, че жените знаят още от раждането си да танцуват и са готови да използват тези свои способности само и само да пипнат някой за съпруг при първа възможност.

— Не — повтори тя със свити устни, а после добави със сарказъм: — Искаш ли да го изкрещя силно, така че целият свят да го узнае?

— Защо не знаеш как се танцува?

Тя не можеше да повярва, че той не разбира. Не беше ли той този, който й беше казал, че й липсват маниери? В този случаи той беше прав, но тя се подразни.

— Майка ми нямаше пари, за да ми плати уроците по танци.

Рейф замръзна, гледайки надолу към нея под лунната светлина. Видя как тя се е вкопчила в гордостта си и не за първи път помисли, че Бранди е една великолепна жена. Бен му беше казал колко суров е бил животът й, и той се чудеше как е могъл да забрави това. Не можа да се овладее, вдигна ръката си и я погали нежно по бузата.

— Извинявай, че те обидих. Нямах такова намерение — каза тихо той, а погледът му срещна нейния. — Поканих те да танцуваме, защото наистина желаех това

— О… — Тя успя да каже само това. Нежната му милувка я стопли, а напрегнатият му поглед я хипнотизираше.

— Искаш ли да се научиш? — попита той с нисък, дрезгав глас. — Помня, че говорихме да ти намерим учител по етикеция, но този урок бих желал аз самият да ти го преподам.

Бранди усети, че се изчервява, и се зарадва, че тъмнината я прикрива. Сърцето й затупа бързо и тя си представи, че е в прегръдките му и те се носят под чувствения ритъм на мелодията. Тази вечер главата й се беше завъртяла. Тя си спомни за вечерта, когато го бе видяла да танцува с Лоти Димърз, а също така си спомни, че изпита завист към тази жена. Сега беше дошъл нейният ред да танцува с него и тя нямаше да откаже.

— На мен… на мен би ми било много приятно.

— Моя скъпа госпожице Бранди, ще имам ли честта да изтанцуваме този валс?

Той се поклони с кавалерски маниер, което я накара да се усмихне доволно.

— О, господин Морган, за мен ще е удоволствие да танцувам с вас този валс… ако сте достатъчно търпелив да понесете моето неумение.

Тя каза това с най-изискания тон на истинска дама от Юга.

— За мен ще е удоволствие да изпитам каквато й да е болка, само и само да си в прегръдките ми, моя мила — каза той галантно.

След това, понеже знаеше, че тя е нервна и несигурна в себе си, Рейф протегна ръка и изчака тя да я хване. Когато тя я взе, той я придърпа към себе си, придържайки я леко. Другата му ръка беше на талията й. От неговото докосване тя се почувства нежна и женствена.

— В действителност да танцуваш валс е лесно — започна той. — Просто постави ръка на рамото ми и се движи с мен. Ще тръгна бавно, така че да не объркам и двама ни.

Той започна да се движи по пустата палуба — ритмично, поклащайки се съвсем леко в такт с чувствената мелодия. Тя беше леко приглушена, но това само засилваше интимността от прегръдката на Рейф. Бранди се унесе в ритмичната магия на танца.

Единствената фантазия, която тя носеше в душата си през всичките тези години, беше споменът, когато наблюдаваше красивите мъже и жени да танцуват валс в балната зала на имението. Тогава тя беше малко момиче, което се криеше в градинските храсти. Това й беше изглеждало като най-красивото нещо по широкия свят, а ето че сега тя бе на палубата на един параход, под лунната светлина, и танцуваше валс с най-хубавия мъж, когото беше виждала.

Магията на момента я накара да забрави, че Рейф не е влюбен в нея, че не е героят, който я понася към приказното си царство. Тя се превърна в господарка на собствените си сетива. Усещаше само топлата сила на ръката му, която бе на талията й, а горещината на тялото му сякаш я изгаряше, винаги когато телата им случайно се допираха.

— Схващаш ритъма — каза й той с мек, нисък глас, докато тя се люлееше напред и назад. — Сега ще се завъртя… дръж се за мен.

Рейф се движеше грациозно и тя можеше лесно да го следва. Изтърва само една стъпка, но той бързо я покри.

Бранди се загледа нагоре в твърдото очертание на брадичката му и разбра, че от него лъха сила, а не опасност. Загледа се в плътните му устни и вместо да види присмиващия й се завоевател в тях, тя видя чувствения мъж, когото мечтаеше да целуне. Погледът й срещна неговия и видя, че той я гледа изпепеляващо.

И тогава те спряха да танцуват. Тя застина неподвижна. Държеше я само леката му прегръдка, а тялото й се притискаше интимно към неговото. Рейф се загледа в красотата, която държеше в ръцете си. Можеше да я гледа само с удивление. Тя беше истинско чудо. Подхождаше му идеално. Беше различна от всички жени, които някога бе срещал, и той се чудеше как съдбата ги бе събрала.

Рейф беше като хипнотизиран, когато се наведе към нея. Имаше намерение само да я целуне. Трябваше да я целуне, иначе щеше да полудее. Ръката му привлече талията й и той снижи устните си.

Усети как секна дъхът й при първото докосване, а тя се скова леко, като че ли да се възпротиви.

— Бранди… — Той се отдръпна само толкова, колкото да произнесе името й с нисък стон, преди да посрещне устните й в целувка.

Мигът беше пълен с екстаз. Пененето на водата от парахода, бумтенето на двигателите, музиката — всичко това потъна в забрава. Съществуваха само те двамата, прегърнати под лунната светлина.

Това беше целувка, която съществуваше само в мечтите. Беше съвършена. Романтични, без дъх, страстни, те се отделиха един от друг, удивени и смутени.

Бранди първа се съвзе. Това беше Рейф Морган — човекът, който с шантаж я бе накарал да се омъжи за него, а след като му родеше дете, щеше да се отърве от нея възможно най-бързо. Нямаше у него никакво друго чувство, освен похотливост. Тя не трябваше да се заблуждава.

— Сега трябва да си вървя… — успя да изрече тя с прегракнал глас, разбирайки с каква сила я държи той в ръцете си. Не познаваше мъж, който да я трогне толкова драматично с целувката си, и тя се уплаши от това.

Обърна се и се втурна надалеч от него, като погледна само веднъж назад, преди да се прибере в каютата си.

Рейф я гледаше как се отдалечава и беше доволен, че тя избяга, макар че искаше да я положи на палубата и да я обладае точно там и сега. Беше настоявал тя да се държи като лейди, затова й той трябваше да се отнася с нея като с такава. Беше повече от изкушен да я последва, но твърдо се овладя, наблюдавайки я от разстояние, докато тя се прибра в каютата си. Едва тогава Рейф се упъти към бара.

Марк излизаше от мъжкия салон, когато забеляза, че Рейф и Бранди танцуват на палубата. Той се спря, за да ги погледа, и веднага забеляза колко идеално си подхождат те, движейки се в ритъм по пустата палуба, забравили всичко останало, обзети от радостта да са заедно в прегръдките си.

Марк много ярко си спомни какво беше, когато той танцуваше с Жанет. По време на онези скъпоценни моменти единственото нещо, което имаше значение, бе да я държи в прегръдката си; останалият свят сякаш се стопяваше.

Рейф изпитваше сега същата радост с Бранди и той се зарадва за приятеля си. Веднъж в живота си всеки мъж заслужаваше това щастие. Когато двойката се раздели, Марк тръгна в противоположната посока, защото не искаше да ги смути.

На Марк му стана тъжно, когато си легна в самотното си легло. Беше загубил най-голямата любов в живота си. Никога вече нямаше да изживее радостта да държи Жанет в прегръдките си, да я люби, да е на дансинга с нея…

Трябваше да се пребори с душевната си болка, която заплашваше да го сломи. С течение на дните, седмиците и месеците, беше му станало по-лесно да я преодолява, но тя никога нямаше да отзвучи напълно. Жанет означаваше толкова много за него. Тя беше неговият свят. Той беше я обичал повече, отколкото е възможно да се обича един човек, но тя му бе отнета трагично, завинаги.

Марк трябваше да продължи да живее. Той знаеше това. И го правеше, ден след ден. Той стана от леглото и се изправи срещу самия свят — заради техните деца, неговите и на Жанет. Въздъхна и се опита да пропъди горещите сълзи, които напираха в очите му.

Сейнт Луис се мержелееше пред „Гордостта на Нови Орлеан“, докато параходът изпърпорваше последния километър нагоре по реката. На пристана имаше много кораби, но параходът лесно си намери място за акостиране.

Бранди беше изпълнена с ужасно чувство за тревога, докато стоеше на палубата заедно с Рейф. Когато следващия път щеше да се качи на борда на параход, за да се насочи обратно надолу по течението, тя щеше да бъде съпругата на този мъж и целият й живот щеше да се промени. Хвърли поглед с присвити очи на Рейф. След последната нощ не беше сигурна какво да мисли за него. „Мил“ никога нямаше да е думата, която би използвала да го опише, но снощи той изглеждаше мил. Спомняйки си случилото се, тя си мислеше, че цялата вечер беше като една мечта. Наистина ли този висок, мълчалив мъж я беше взел в прегръдките си и танцува валс с нея под лунната светлина? Той наистина ли не беше й се присмял за липсата й на умение? Неговите действия я изненадаха и зарадваха, но въпреки това тя се предупреде да не им вярва много. Трябваше да се научи да танцува. Кои друг можеше да я обучи, ако не Рейф? Та по този начин никой нямаше да разбере колко изостанала е тя.

— Марк и аз трябва веднага да свършим някои неща. За теб добре ли ще е да останеш тук на парахода? — въпросът на Рейф я изтръгна от мислите й.

— Разбира се — отговори безгрижно тя. — Какви са нашите планове?

— Ще се регистрираме в хотел „Плантърз Хауз“, но за теб няма да е добре да се нанесеш в него, докато не ти намерим компаньонка. Веднага щом това се уреди, можем да започнем приготовления за сватбата.

— Толкова бързо? — каза тя с лека въздишка.

— Няма много време. Надявам се да намерим свещеника, който ожени Марк. Някои настояват за триседмично трикратно обявяване на лицата, които ще се женят, но няма време за това.

— Можем да сключим граждански брак — предложи тя, мислейки си, че ще извършат светотатство, ако сключат брак в църква пред свещеник.

— Не. Не искам да тръгнат клюки за нашия брак. Ще се оженим в църква. — Това беше заявление, което не търпеше никакво противоречие.

Ако не знаеше как стоят нещата, тя наистина би помислила, че за него това е от значение, но както той самият каза, беше просто необходимо да пресекат пътя на клюките.

— Ще се върна при теб при първа възможност.

— Ще те чакам — отговори тя с глас на жена, която ще бъде разделена от любимия си за няколко часа.

Рейф осъзна, че й се усмихва, когато на палубата се появиха Марк с децата и гувернантката.

— Готов ли си, Рейф? — попита Марк, като се присъедини към тях.

— Да. До скоро, Бранди — каза й той с по-интимен тон.

Тя само се усмихна, като ги гледаше как се отдалечават. Мери скочи към нея, за да я прегърне.

— Бъди добра, миличка — каза й Бранди.

— Ще бъда — обеща тя и след това се затича да догони разтревожения си баща.

Рейф и Марк взеха карета, която остави Рейф пред „Плантърз Хауз“.

— Ще отида в къщата на Дейвидсънови да оставя там децата и след това ще видя какво може да се направи. Ще ти се обадя.

— Непременно. Колкото по-скоро уредим този въпрос, толкова по-добре за нас.

— Ще говоря с майката на Жанет. Надявам се, че тя може да препоръча някоя подходяща жена.

Рейф влезе в хотела и регистрира две допълнителни свързани стаи с надеждата, че ще му потрябват за Бранди и компаньонката й.