"Дамски пасианс" - читать интересную книгу автора (Смит Боби)

Четиринадесета глава

Рейф се връщаше в хотела, когато забеляза табелка на магазин надолу по улицата — КЛАРКСЪН И СИНОВЕ, БИЖУТЕРИ. Той се спря за момент, преценявайки какво да прави, след това се насочи към магазина. При влизането му звънчето на вратата леко издрънка.

— Добър ден, сър. С какво мога да ви бъде полезен? — попита един възрастен господин, като излезе иззад завесите, които отделяха задното помещение.

— Трябва ми… — Рейф плъзна погледа си по изложените стъклени кутийки, търсейки идеалния… — пръстен. — И тогава го видя да блести и искри под ярката светлина.

— Пръстен ли, сър?

— Ето този… — каза той веднага, загледан в солитера в обков от жълто злато. Обковът беше прост, почти гладък, но това само подчертаваше блясъка на бижуто.

— Имате отлично око, сър — избоботи Кларксън, бързайки да отключи витрината и да извади пръстена. Подаде го на Рейф и зачака неговата реакция.

На Рейф не му трябваше дълго да мисли. Той позна истинския скъпоценен камък още като го видя. Пръстенът беше подходящ за Бранди.

— Ще ми трябва и венчална халка.

— А, значи вие вече сте направили предложение, така ли?

— Да, ще се женим следващата седмица.

— Имам точно това, което ви трябва. — Бижутерът побърза да се върне в задното помещение и се появи с дебела златна халка. — Ето, какво ще кажете? Мога да гравирам инициалите ви заедно с датата на бракосъчетанието, ако желаете.

— Да, много бих искал. Ще ги взема и двете.

Бижутерът обичаше да обслужва хора, които знаят какво е качество.

— Сър, вашата лейди ще остане много доволна от венчалния пръстен. Вие имате отличен вкус. Халката ще е готова в първия ден от седмицата.

Неговата лейди… С привързаната с лентичка кутия в ръка, Рейф излезе навън и се спря. Думите на бижутера бяха съвсем верни. Бранди щеше да стане „неговата лейди“ само след няколко дни.

Беше изненадан, че тази мисъл не го подразни. Преди, винаги когато ставаше въпрос за женитба, се ядосваше. А сега установи, че очаква с нетърпение срещата с пастора на следващия ден, и това го озадачи.

Беше точно осем часът, когато Рейф пристигна в дома на Клер Патерсън. Къщата се намираше в богатия квартал на града. Прислужницата отвори на почукването му и бързо го заведе в гостната стая.

— Добър вечер, господин Морган. — Там беше Клер, която го посрещна с усмивка.

— Моля те, наричай ме Рейф. Как се развиха нещата днес следобед?

— Скоро ще получите сметката и ще разберете — отговори тя с очи, грейнали от добро настроение. — В действителност се справихме много добре. Гардеробът на Бранди е поръчан и всичко ще бъде готово не по-късно от уикенда.

— Чудесно.

— От утре започваме уроците. Мисля, че тя се справя много добре.

— Оценявам вашето старание.

— Наистина съм убедена, че ще е удоволствие за мен. Бранди е отлична млада жена.

— И аз мисля така — отговори Рейф.

— О, ето я, че идва… — Клер чу как Бранди слиза по стълбите и поведе Рейф във фоайето, за да я посрещнат. Знаеше, че Бранди се вълнува за предстоящата вечер. Тя беше облякла една от новите си рокли.

Рейф последва Клер във фоайето и погледна нагоре по стълбите. Беше хипнотизиран от вида на изтънчената жена, слизаща по стълбите. Знаеше, че това е Бранди, и все пак…

Косата й, бляскава и тъмна, се спускаше надолу по гърба във водопад от къдрици. Рожлята, която беше облякла, беше великолепна. В стила й изкусно се смесваха невинността на девственица и чувствеността на изкусителка, което накара кръвта му да кипне. С дълбоко деколте, но без да бъде разголващо, роклята изкушаващо разкриваше гърдите й. Талията й беше прилепнала по тялото на Бранди. Полите й се полюшваха около ханша й с дискретна покана. На шията и ушите си тя носеше скъпи бижута, чийто цвят беше в тон с бледосиньото на роклята.

Устата на Рейф пресъхна. Той можеше само да сгтои и да гледа.

— Добър вечер, Рейф — каза тя, като стигна най-долното стъпало.

— Бранди — изрече той с прегракнал глас. Огледа я с оценяващ поглед. — Изглеждаш чудесно.

— О, благодаря ти — каза тя и се засмя леко и доволно. — Надявах се да ме одобриш.

— Одобрявам те. — Той успя да се усмихне. — Готова ли си да вървим?

— Ако ти си готов.

— Бранди трябва да се прибере до полунощ — каза му Клер, скривайки триумфалната си усмивка. Беше очевидно колко много я обича той.

— Ще я доведа навреме.

Бранди облече лека наметка, която подхождаше на роклята й и допълваше изтънчеността на вида й. От перфектно подредената й коса до атлазените й обувки тя изглеждаше като истинска лейди. Пое протегнатата му ръка, като само за момент хвърли бърза усмивка към Клер, докато той я извеждаше от къщата.

Рейф помогна на Бранди да се качи в каретата и когато тя минаваше покрай него, го лъхна лекият, замайващ аромат на парфюма й. Той възбуди горещата му кръв и Рейф стисна силно бравата на вратата. Изчака навън, преструвайки се, че й дава време тя да се настани. В действителност искаше да овладее изгарящото го желание.

Рейф се качи в каретата и седна до Бранди. Ръката му напипа кутийката с венчалния пръстен. Докато каретата трополеше към ресторанта, където щяха да вечерят, той се обърна към Бранди:

— Имам нещо за теб.

— Но ти вече толкова много ми даде… — Бранди го погледна изненадана. Той изглеждаше толкова красив тази вечер, че сърцето й се сви. Тя си спомни валса и целувката им и почти й се прииска наближаващата женитба да е истинска.

Той извади бижутерската кутийка, обвита в кадифе, и й я подаде. Тя леко ахна.

— О!

— Заповядай.

Бранди почти се страхуваше да го напрви, но развърза внимателно тънката панделка и вдигна капачето. Светлината в каретата беше оскъдна, но диамантът заблестя пред нея с естествената си прелест.

— Разкошен е… — Тя пое дълбоко дъх, не можейки да повярва, че той й подарява годежен пръстен. Вдигна погледа си към неговия, сърцето й тупаше забързано при вида на красивия подарък. Тя почти повярва…

Но точно в този момент видя студения му, преценяващ поглед и нежните чувства, които я бяха изпълнили, се стопиха. Това не беше романтичен подарък от човек, който я обича. Това беше добре изиграна роля в пиесата на тяхното ухажване. Беше част от действието, предназначено да убеди зрителите, че годежът им е наистина по любов.

— Благодаря ти — каза тя стегнато. Магията на момента си беше отишла завинаги. Подаряването на годежния пръстен беше толкова романтично, колкото и предложението му.

Бранди извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста си. Пръстенът й бе съвсем по мярка и това я подразни. Нима този мъж беше толкова перфектен във всичко, че дори беше преценил точния размер за нейния пръст?

— Става ли?

— Да.

Рейф се облегна назад, доволен от себе си.

Бранди седеше до него, чувствайки вледеняващ студ да прониква до дъното на душата и.

Рейф и Бранди влязоха в ресторанта на хотела му, където щеше да е вечерята. Тя забеляза възхитените погледи на другите мъже, но това не й достави удоволствие. Не можеше да не се зачуди какво биха помислили, ако знаеха истината за нея. Тя се съмняваше, че някой от тях би поискал да се появи с нея на обществено място, ако знаееше, че тя е госпожица Бранди, дамата комарджийка от „Гордостта на Нови Орлеан“.

Менюто беше изискано, но на Бранди всичко й се стори безвкусно. Тя едва преглътна няколко залъка. По ирония, тя знаеше, че Клер би се гордяла с нея, защото един от първите уроци за превръщането й в идеалната лейди беше предупреждението никога да не ядеш много, когато си пред хората.

Е, нямаше защо да се тревожи за това тази вечер. Тя нямаше никакъв апетит.

— Уредил съм среща утре сутринта с пастора, който ще ни венчае — каза й Рейф, когато свършиха да се хранят.

— Всичко, което е планирала Клер за утре, са уроци по етикеция, така че нямам нищо проптшв. Определен ли е вече денят, в който искаш да се осъществи това бракосъчетание?

— „Това бракосъчетание“ е нашата сватба — поправи я той, чудейки се защо не му се понрави книжната й формулировка. — Мисля, че е най-добре да се оженим в четвъртък или петък следващата седмица.

— Имаме ли намерение веднага след това да заминем за Начез? — Тя почувства лека уплаха, сега, когато се сблъскваше с реалността съдбата й да се слее с неговата.

— Наистина искам да се върна у дома възможно най-бързо, но мисля, че най-добре би било да прекараме първата брачна нощ някъде другаде, а не на параход.

— Разбирам — Бранди усети, че изстина вътрешно. Той вече беше планирал „кой“, „какво“, „кога“, „къде“ и „защо“ за първата брачна нощ, без дори да се беше допитал до нея. Беше обидно, че той не бе включил в плановете си нейното мнение. Но тя не можеше да си позволи да изрази огорчението си.

Говориха съвсем малко, когато напуснаха ресторанта и се запътиха с каретата към дома на Клер. Той я придружи до вратата и остана при нея, докато тя не се прибра в къщата.

— Вие разбирате важността на това, което сте решили да предприемете нали? — попита отец Фин, поглеждайки към Рейф и Бранди, после обратно към Рейф. Нямаше съмнение, че са достатъчно зрели, за да се оженят, но въпреки това той усети някакво напрежение помежду им, което не беше типично за млади влюбени двойки.

— О, да, отче.

— Семейството е много сериозен ангажимент, който трае цял живот… докато смъртта ви раздели — той направи пауза, чакайки ги да кажат нещо. Когато те не направиха никакъв коментар, той продължи: — Можете да изчакате, да си дадете известно време, в което да осъзнаете какво възнамерявате да направите. При такова намерение е по-важно да си предпазлив, отколкото импулсивен. Решението да се ожениш не бива да се взема лекомислено.

— Отче, това наше решение не е импулсивно — каза твърдо Рейф. — Ние се отнасяме към него много сериозно. Цял живот съм чакал да се появи Бранди и сега, след като я намерих, не искам да я загубя.

— А вие, млада госпожице? Сигурна ли сте, че искате да се омъжите? — Отец Фин премести погледа си върху Бранди.

— Сигурна съм, отче — отговори тя без колебание. — Рейф е повече за мен, отколкото мога да го кажа с думи. Няма такива, с които да опиша какво чувствам към него.

Пасторът помълча, проучвайки ги замислено, със скръстени на гърдите ръце: След една дълга мълчалива минута той отхвърли съмнението, което го тормозеше.

— Добре. Щом вие желаете обвързването, което ви предстои да направите, ще ви венчая.

— Благодаря ви, отче — каза Рейф, поглеждайки към Бранди с топла усмивка.

— Мислили ли сте в кой ден да бъде венчавката?

— Следващия петък, ако ви е възможно.

— Добре. Ще отслужа службата в малкия параклис в задната част на църквата в седем часа вечерта.

— Това ще бъде чудесно.

Те му благодариха за любезността, след което напуснаха дома му. Отдъхнаха си, че всичко се развива толкова добре.

Отец Фин остана на прага на вратата и ги гледаше, докато се отдалечават. Питаше се дали тези двамата ще бъдат щастливи по-нататък. Надяваше се да е така. Подхождаха си идеално.

Останалата част от седмицата измина във вихрушка от дейности. Клер занимаваше Бранди почти всеки час, когато тя беше будна, със своите инструкции как да върти голямо домакинство, с основни положения на етикецията, с правилата за приемане на гости или за даване на голяма вечеря и начина, по който една лейди трябва да говори. Последният урок беше, когато Бранди изруга по повод на това, че си нарани пръста, докато се занимаваше в кухнята.

— Една лейди никога не трябва да използва такъв език — поправи я Клер.

— Но ме боли!

— Достатъчно е да кажеш „ох“. От това другите ще разберат, че те боли. Няма защо да внасяш толкова… хм… цветист израз във възклицанието.

— Разбирам. Чакай сега да изясним всичко… Не бива да ям колкото искам. Не бива да казвам това, което мисля, не бива да имам противоположно мнение на това на мъжа. Трябва да се усмихвам мило винаги и постоянно да казвам на мъжете колко са умни, дори да са по-тъпи от прахоляк. Тогава ще бъда идеалната лейди по мислене, говорене и дела.

— Точно така — каза триумфално Клер. — Марк ми каза, че бързо усвояваш новото, и се оказа прав.

— Което не означава, че харесвам това, което уча. Как „дамите“ преживяват всичко това? — попита тя.

— Това е начин на живот, Бранди. Цивилизацията почива на него.

— Що за цивилизация е тази, която настоява да скриваш това, което си в действителност?

— Ти не го криеш. Просто не го натрапваш и така то става приемливо от обществото.

— А кога ще бъда такава, каквато съм?

— В уединеността на твоята собствена стая можеш да бъдеш която си искаш. Но когато си в обществото, като госпожа Морган, имаш задължението и отговорността да се държиш по правилата.

— Понякога ми се струва, като че ли играя роля в някаква пиеса.

— Не се безпокой. Скоро тези неща ще ти станат втора природа.

— До, но в действителност ще стана ли по-добра личност от това?

— Само ти можеш да знаеш какво е на сърцето ти. Мисля, че ти си чудесна личност. Ти си внимателна и се замисляш, а да не говорим за това, че си умна и съобразителна. Ще пожънеш огромен успех, когато Рейф те представи в обществото. Сигурна съм в това.

Нежните, успокоителни слова на Клер прогониха чувството за ограничение и мрак, които витаеха у Бранди. Тя прегърна импулсивно новата си приятелка.

— Независимо от това, какво повеляват правилата на обществото, ако искам да прегърна приятелка, аз смятам да го направя. И не ме е грижа дали сме на публично място или не.

— За теб ще е радостно да узнаеш, че жестовете на приятелство са винаги добре посрещани в обществото — Клер й върна прегръдката. — Толкова се гордея с теб. В началото, когато Марк ми каза за тази работа, не бях сигурна какво да очаквам, но благодарение на теб ми стана удоволствие. Приятно ми е да работя с теб.

— Да се надяваме, че мосю Хърбърт ще мисли същото след тази вечер — каза Бранди, усмихвайки се дяволито.

— Защо се тревожиш за уроците по танци? — полюбопитства Клер.

— Защото бедният човечец може да си загуби способността да ходи, след като свърши с мен.

Двете жени бурно се разсмяха.

— Той е нашият инструктор от училището, затова знам в действителност, че мосю е свикнал с млади дами, които са… ммм, да кажем, неопитни в изкуството на танца.

— Надявам се леко да го настъпвам.

— Сигурна съм, че урокът ще премине много добре.

— Рейф се опита да ме научи да танцувам на парахода.

— И какво стана?

— Беше много романтично. Валсът е прекрасен танц.

— Да, така е, но има да научиш още много стъпки освен тези на валса. Мосю ще ти ги покаже всичките, стига да има време.

— Надявам се да ги запомня.

— Ще ги запомниш, а ако не успееш, сигурна съм, че новият ти съпруг ще е радостен да ти помогне в това отношение.

— Той е отличен танцьор. — Бранди се замисли за онази нощ под лунната светлина и за това как се чувстваше в ръцете на Рейф, който я въртеше по палубата. Беше божествено… Тя се чудеше дали танцуването с мосю Хърбърт ще е така чудесно.

Рейф знаеше, че става късно, но искаше да говори с Бранди и Клер за важната вечеря, която беше уредил за събота. Тя щеше да бъде със Стийв Гибсън, собственик на спедиторската верига, в която Рейф беше инвестирал. Щеше да присъства и съпругата му Джералдин и той искаше да бъде с Бранди. Гибсънови горяха от нетърпение да се запознаят с нея, след като научиха за предстоящата сватба.

Когато наближи дома на Клер, Рейф се изненада на музиката, която се чуваше от него. На път за главния вход той мина покрай прозореца на гостната стая и тогава видя фигурите, които се носеха в ритъма на валса.

Изпълни го чувство на раздразнение, когато спря да погледа. Раздразни го това, че видя Бранди да се носи из стаята в ръцете на друг мъж. Ръцете му се свиха в юмруци, докато наблюдаваше. Когато видя Бранди да отмята назад глава и да се усмихва радостно на нещо, което онзи мъж и каза, едно мускулче заигра на челюстта му.

Рейф се намръщи, чудейки се къде е Клер. Питаше се и кой е този мъж. Изкуши се със сила да отвори вратата и да зададе няколко въпроса, но успя някак да се овладее. Спря се при вратата и почука.

— Добър вечер, господин Морган. Не ви очаквахме. Ще заповядате ли вътре? — посрещна го Дела, явно изненадана от пристигането му.

Нейната изненада го раздразни още повече. Бранди ли беше планирала това, като знаеше, че той няма да присъства?

— Искам да говоря с Бранди, моля. — Опита се да звучи добродушно, независимо от гнева си.

— Те са в гостната стая. Използват я за бална зала, както виждате — каза прислужничката, усмихвайки се, и го поведе нататък.

Музиката буквално извираше от стаята, когато Рейф се появи на прага й. Той стоеше мълчаливо и наблюдаваше как Бранди танцува валс с непознатия мъж. Видя, че Клер е застанала в дъното на стаята при музикантите, и тогава реши, че раздразнението му е неоснователно.

— О, Рейф, добър вечер! — каза Клер, като го забеляза. — Ела да се запознаеш с мосю Хърбърт. Той е инструкторът ми по танци.

Тя ги запозна, докато Бранди стоеше отстрани и гледаше.

— Здравейте, сър — каза Рейф, когато се ръкува с мъжа.

— Вашата годеница има много лека стъпка. Тя толкова бързо заучава, че може би ще й трябва още само един урок.

— О, така ли? — Рейф погледна към Бранди.

Тя се усмихна леко на похвалата на инструктора, бузите й бяха порозовели, а очите й блестяха. Сянка на раздразнение премина по лицето му, докато я гледаше.

— Ти беше прав, Рейф. Танцуването е прекрасно нещо — каза Бранди, като си спомни за техния танц. Сега тя вече знаеше повече стъпки и щеше да може да танцува с него пред общестеото, без да го постави е неловко положение. — Мосю Хърбърт е прекрасен учител. Научих толкова много от него тази вечер.

— Така ли? Ще видим ли на какво те е научил? — Той усети, че скърца със зъби.

При тези негови думи Клер стана на крака. Той положително звучеше ревниво.

— Разбира се — настоя Клер, отстъпвайки назад. — Мосю, помоли да изсвирят още един валс.

— За мен е удоволствие. Ще се наслаждавам да ви гледам как демонстрирате всичко, на което ви научих тази вечер. — Той каза нещо бързо на музикантите и се присъедини към Клер.

Бранди вдигна очи към Рейф, докато той поставяше със собственически жест ръката си на талията й. Тя забеляза почти заплашителен блясък в очите му, който накара сърцето й да подскочи и пулса й да се ускори в бесен ритъм.

— Нещо не е наред ли?

— Не. Всичко е наред — отговори стегнато той.

Без да каже дума повече, той я изведе на импровизирания дансинг. Ръката му здраво и собственически бе обхванала талията й и той отново се удиви колко тънка е тя. Осъзна, че я гледа втренчено, когато започнаха да се плъзгат по дансинга.

Тя вдигна очи и му се усмихна. Беше спокойна и ведра усмивка, която докосна нещо в него, освобождавайки го от гнева, който го владееше. Изведнъж една част от него поиска тя винаги да изглежда щастлива. И тогава те се завъртяха, телата им се люлееха в унисон, напред и назад, под такта на музиката, отдадени на удоволствието, че са в прегръдките си.

Рейф откри, че тя действително е научила много от първия урок, и беше обхванат от порива на някакво странно чувство. Каза си, че е странно да се чувства така. Това беше само един танц. Та тя просто му пожазваше колко е научила. Но защо трябваше друг мъж да я прегръща, докато тя овладяваше танцовите стъпки?

— Много си научила днес — каза й той, като направи една специална стъпка, но тя не я пропусна.

— Благодаря ти. Ако не беше разрешил на Клер да наеме мосю Хърбърт, мисля, че ти и аз трябваше да се упражняваме всяка вечер в продължение на часове, за да постигна такъв успех.

— Това щеше ли да бъде мъчително за теб?

Бранди бързо го погледна, чудейки се на тона му, чудейки се на въпроса му. Изражението му беше безизразно, затова тя реши, че той просто се шегува.

— Мъчителното щеше да бъде за теб. Един Господ знае колко пъти щях да настъпвам краката ти.

— Щях да го приема като божествено задължение да те науча на всичките интимни тайни на валса. Аз се наслаждавах на първия ни урок на борда на парахода.

— Също и аз — каза тя със затаен дъх. Той не звучеше като човек, който ще се жени за нея по чисто делови причини. Изглеждаше като мъж, който действително искаше да е с нея, който наистина иска да танцува с нея. — Може би напразно си си изгубил парите… На мен ми беше приятен урокът с него, но ти определено си моят избор на първи инструктор.

Музиката спря.

Рейф стоеше и гледаше надолу към Бранди.

— Не се безпокой. Има други неща, за които няма да ни трябва да наемаме инструктор.

Пулсът й се ускори от тези думи, но те не можаха да си кажат нещо повече, защото Клер ги прекъсна.

— Великолепно… просто великолепно. Вие двамата танцувате великолепно. Никой не би могъл да каже, че ти, Бранди, валсираш съвсем отскоро. — Тя се обърна към инструктора по танци. — Вие свършихте отлична работа, мосю Хърбърт. Мисля, че ще ни трябва още само една вечер, преди Бранди да направи своя дебют в обществото.

— Тогава утре? — попита той, като даде знак на музикантите да прибират инструментите си.

— Ще ви очакваме.

Мосю Хърбърт си тръгна заедно с музикантите, а Клер се обърна към Бранди и Рейф.

— Нещата се развиват много добре. Бранди е една от най-бързо възприемащите ученички, които съм имала.

— Бранди е нещо специално.

— На какво дължим честта да ни посетиш? — попита Клер.

Рейф бързо обясни за срещата си с Гибсънови в същата вечер.

— Това ще е идеално. Ще ти бъде първото изпитание, така да се каже — каза весело Клер на Бранди. — Гардеробът ти ще бъде готов. Ще си свършила с уроците по танци и ще имаме още два дни за уроците по етикеция.

— Добре. Бранди, ти съгласна ли си?

— Очаквам с нетърпение тази среща.

— След като те наблюдавах тази вечер, аз съм сигурен, че никой няма да постави под въпрос умението ти да танцуваш.

— Благодаря ти. Аз наистина се радвам, че успявам да науча толкова неща.

Рейф се надигна, за да си върви.

— Утре до обяд съм зает с делови срещи. Но ще се отбия да ви видя вечерта, стига това да е удобно за вас? — попита той Клер.

— Напълно. Ще се видим тогава.

Щом той се спусна по стълбите и нощта го погълна, Бранди се обърна и видя, че Клер стои зад нея и се усмихва.

— На какво се усмихваш? — попита тя.

— На твоя годеник, скъпа. Ти си една жена с късмет. Рейф Морган е лудо влюбен в теб.

— Наистина ли мислиш така? — Тя бе изненадана от убедеността в гласа на Клер. Знаеше, че тяхната игра се развива успешно, но въпреки това беше изненадана от убедеността на Клер, че той е „лудо влюбен“ в нея.

— Ама, разбира се! — настоя тя. — Не видя ли погледа му, когато влезе в стаята, а ти танцуваше с мосю Хърбърт?

— В действителност не, аз дори не забелязах, че той е тук, докато не свърши валсът. Бях се концентрирала в стъпките, защото не исках отново да настъпя мосю Хърбърт.

— Повярвай ми, като ти казвам, че Рейф ревнуваше. Щом като разбра, че това е просто един от уроците ти по танци, той се поотпусна, но съвсем не беше радостен, когато влезе в стаята и те намери в прегръдката на друг мъж.

— Никога не съм си мислила, че Рейф е от ревнивите.

— Аз бих започнала да мисля, че е такъв — посъветва я Клер.

— Е, Рейф няма основания за това. Той е единственият, за когото възнамерявам да се омъжа. — В гърдите й трепна надежда, че той ще започне да се интересува истински от нея, но тя бързо я отхвърли. Такава мисъл можеше само да влоши нещата.

— Вие двамата ще бъдете много щастливи — предсказа Клер.

— Надявам се да е така. — На Бранди не й даваше сърце да я разочарова. Добре беше, че всички вярваха, че те са влюбени. Добре беше, че непознати хора мислят, че те са луди един по друг. Очевидно се оказаха подобри актьори, отколкото се мислеха.

— И ще си родите такива красиви бебета… — Клер въздъхна при мисълта за техните деца.

Нейните невинни думи причиниха болка в сърцето на Бранди, но въпреки това тя успя да запази спокоен външен вид.

— Е, мисля, че е време да си лягам. В колко трябва да стана утре сутринта?

— Преди десет часа няма защо да ходим в магазина за облекло. Затова може да си поспиш до по-късно.

— О, добре, нуждаех се от това.

— Приятни сънища, Бранди. Справяш се отлично.

Похвалата на Клер остана нечута. Болката в сърцето на Бранди беше твърде силна, че да й позволи да помисли за толкова обикновени неща като етикеция и уроци по танци.