"Дамски пасианс" - читать интересную книгу автора (Смит Боби)

Втора глава

Каретата на Лефевър си приближи и спря на пристана на Начез Ъндър Дъ Хил. Водачът й скочи, за да разтовари чантите, а Рейф и Марк слязоха, за да помогнат на двете деца на Марк — четиригодишната Мери и шестгодишния Джейсън и тяхната гувернантка Луиза да слязат.

— Чичо Рейф, толкова съм радостна, че идваш с нас на това пътуване — каза Мери, като го гледаше с блеснали очи. В действителност той не й беше чичо, но тя го наричаше така от обич към него. Ако трябваше да си избира чичо от всичките мъже по света, то това щеше да бъде Рейф.

Той нежно се усмихна на сладката русокоса красавица, като я взе в ръцете си и я постави на земята. Рейф й беше кръстник и в нея виждаше всичко, което беше хубаво на този свят. Тя беше олицетворение на невинността и красотата. Не беше разглезена и напълно й липсваха лукавство и самолюбие.

— Аз също се радвам, миличко. Ще прекараме много забавно.

— Знам. Никак не ми е добре, когато не си с мен — продължи тя, стиснала здраво ръката му. — Мисля, че трябва да сме заедно през цялото време.

— И аз бих се радвал на това, но, Мери, не смяташ ли, че баща ти може да възрази? Той няма ли да ти липсва? — Мери се обърна към баща си, който ги гледаше.

— Татко много би ми липсвал… — каза замислено тя, опитвайки се да реши как и тя, и всички мъже в живота й да са доволни.

— Ще трябва да поговорим пак по този въпрос — рече Марк, когато той, Джейсън и Луиза се запътиха към речния параход „Гордостта на Нови Орлеан“, който пътуваше за Сейнт Луис.

— Всичко е много лесно, папа. Чичо Рейф може да дойде да живее с нас и тогава всички ще сме заедно през цялото време — обяви Мери, напълно доволна от решението на дилемата. Изглеждаше толкова проста

Рейф се замисли над логиката на Мери и трябваше да скрие усмивката си. Чудеше се какво ще прави Марк с нея само след няколко години, когато тя стане една млада жизнерадостна жена.

Наближаваха рампата за качване, когато от една каруца се откъсна един варел, сгромоляса се на земята и бясно се затъркаля към Рейф и Мери.

— Внимавайте! — извика каруцарят, като разбра опасността.

Рейф чу предупреждението и едва успя да грабне Мери. Тя се вкопчи в него.

— Чичо Рейф! — изплака тя, поемайки си дъх, докато гледаха как варелът се удря в някакъв товар, струпан наблизо.

— Сега вече си в безопасност, скъпа — каза той, притискайки я до сърцето си. Не искаше да мисли какво можеше да се случи.

Мери трепереше, когато го целуна по бузата, и се сгуши в него.

Рейф бе обладан от грижовна нежност и в този момент напълно осъзна силната обич на Марк към неговите деца.

— Рейф! Мери! — Марк хукна назад по рампата, за да се увери, че те не са наранени.

— Всичко е наред — увери го Рейф.

Към тях се беше затичал и каруцарят.

— Здрави ли сте, сър? — попита той разтревожено.

— Добре сме — отговори Рейф.

Марк беше разярен. Вероятността Мери да бъде наранена го изкара извън кожата му. Обърна се към каруцаря:

— Можеше да стане много сериозно! Следващия път да си провериш добре товара, преди някой наистина да бъде наранен!

— Да, сър. — Каруцарят видя гнева, изписан на лицето на Марк, и бързо изчезна.

— Сигурни ли сте, че ви няма нищо? — попита отново Марк.

— Не се безпокой, папа. Чичо Рейф ме спаси — каза с възхищение Мари.

— Значи той е героят на деня, така ли?

Мери кимна с жизнерадостна усмивка на двамата мъже и те се запътиха към трапа на парахода. Рейф я държа в ръцете си, докато стъпиха безопасно на палубата.

Бранди беше вече се качила и крачеше към каютата си, когато чу предупредителния вик на каруцаря. Тя остави чантите си на палубата и се запъти бързо към стълбата точно навреме, за да види как един чернокос красив мъж спаси малкото момиче. Тя продължи да гледа, за да се увери, че всички са в безопасност, и остана очарована от това, което стана долу.

Бранди не можеше да чуе какво казва момиченцето, но сърцето й се разтопи, като гледаше как мъжът го взе в ръцете си, за да го предпази, и как то го прегърна и целуна по бузата. Тя предположи, че това е баща й, и завидя на нежните им взаимоотношения. Нейният баща беше починал, когато тя беше много млада, но все още си спомняше в каква безопасност се чувстваше винаги, когато той я прегръщаше.

Рейф, Марк, Джейсън и Мери обядваха в трапезарията. Когато свършиха, Луиза заведе двете деца в стаята им и ги сложи да спят.

Кевин Бера и Дан Лесег също се храниха на тяхната маса и когато гувернантката и децата си отидоха, те се заприказваха с Рейф и Марк.

— Ходихте ли вече на бара? — попита Кевин Бера Марк и Рейф, след като им се представи.

— Не, още не сме — отговори Рейф.

— Тогава ви очаква нещо приятно — каза им той.

— Какво е то?

— Ще имате възможност да се запознаете с Бранди тази вечер.

— Коя е тази Бранди? — попита Марк.

— Нима не сте чували за гоопожииа Бранди, най-добрата играчка на покер по цялата Мисисипи? — обади се ухилен Дан Лесег. — Снощи загубих от нея почти двеста долара.

— И се усмихвате? — Рейф беше изненадан от добродушното му отношение. Изглеждаше като мъж, който обича да печели, а не да губи.

— Ще разберете защо, след като се запознаете с нея.

— Тя, изглежда, е интересна.

— Бранди е повече от интересна. Елате с нас на бара. Тя би трябвало скоро да се появи и вие сами ще се убедите.

Рейф и Марк приеха поканата, като мислеха, че една добра игра на покер тази вечер ще им достави удоволствие. Рейф беше спечелил много пари предишната вечер и Марк с нетърпение очакваше реванш.

Всички станаха и се запътиха към бара за мъже. Докато вървяха, Кевин и Дан ги осведомиха за малкото, което знаеха за дамата комарджийка.

— Бранди е много загадъчна — рече Кевин. — Много малко се знае за миналото й.

— А и много мъже са се опитвали да я убедят да поиграе с тях на нещо повече от покер, но независимо от усилията им, Бранди се държи настрана от всякакви ухажвания. Отказва на всички — добави Дан.

Рейф беше заинтригуван. Започваше да вярва, че пътешествието до Сейнт Луис може да стане доста интересно.

Влязоха в бара и видяха, че той вече е препълнен. Група мъже стояха около една маса в дъното на помещението, съсредоточени в това, което ставаше там.

— Тя е тук — каза Кевин, посочвайки тълпата. Рейф и Марк бяха любопитни, но първо отидоха на бара заедно с Кевин и Дан, за да си вземат пиене. Рейф плати първите чаши и с уискита в ръце те си проправиха път, за да се присъединят към мъжете, които наблюдаваха развитието на играта.

Рейф и Марк успяха да си намерят места точно срещу масата, където беше жената, за която те вече толкова много бяха чули. Веднага им стана ясно защо мъжете не съжаляваха, когато губеха. Бранди беше достатъчно красива, за да отклони вниманието дори и на най-умелия играч на покер. Рейф огледа оценяващо Бранди.

Кожата й беше идеална, а от това, което можеше да види, фигурата й също. Той реши, че дори и без ружа и червилото тя е прекрасна. Доста време я наблюдаваше и установи, че наистина е добра в играта. Въпреки това той се гордееше със своите умения и нямаше да позволи на една жена да го бие на игралната маса.

— Имаш ли намерение да поиграеш малко на покер тази вечер? — Марк попита Рейф, макар че знаеше вече какъв ще е отговорът.

— За нищо на света не бих пропуснал тази възможност — усмихна се Рейф със заканителен вид, убеден че ще е доволен от вечерта.

— Също и аз.

Бранди се беше съсредоточила в картите си, но усети, че някой я наблюдава. Когато най-сетне спечели ръката и си прибра парите, тя вдигна поглед. Именно тогава срещна внимателния поглед на непознатия.

Бранди веднага позна човека с детето, които беше видяла на пристана. Тогава тя си беше помислила, че е много приятен и има вид на баща, но в този момент у него нямаше нищо бащинско. В действителност той беше много по-привлекателен, отколкото й се бе сторил първоначално. Мургавата му хубост излъчваше сила и нещо опасно. Беше доста над метър и осемдесет. Имаше широки и мощни рамене, които идеално изпълваха вталеното му сако. Бранди реши, че съпругата му е голяма късметлии ка.

— Добър вечер — каза тя с приветлив тон, предназначен единствено за него.

— Добър вечер, Бранди — казаха нетърпеливо в един глас Кен и Дан. Те стояха наблизо и помислиха, че тя се обръща към тях.

Рейф знаеше, че тя поздрави него, но само кимна леко в знак, че приема поздрава й.

Марк стоеше до него. Той се усмихна на размяната на поздрави. Реши, че Бранди е просто изключителен пример за женственост, и разбра, че вечерта ще е много интересна.

— Как сте? — попита тя Кевин и Дан, откъсвайки погледа си от непознатия, за да погледне към тях.

— О, много сме добре, а и на теб изглежда, че много ти върви — каза Кевин, кимвайки към спечеленото от нея.

— Вечерта беше доходна, но още е рано да се каже как ще завърши — отговори му тя. — Нали знаеш как е с Госпожа Късмет. В един момент е на твоя страна, а в следващия…

— Така е — измрънка Том Джаксън, едър мъж с очи като мъниста и оредяваща посивяла коса. Беше пил твърде много и загуби доста при последната ръка. — Бих желал Госпожа Късмет да ме намери тази вечер.

— Също и аз — каза един играч близо до Рейф и стана, отказвайки се от играта. — Лека нощ, Бранди.

— Лека нощ, Джеймз — усмихна му се тя, докато той се отдалечаваше към бара.

Рейф се настани в свободния стол, готов да изпита способностите си срещу тези на Бранди.

— Обичате ли да играете на покер, господин…? — попита Бранди, като размесваше картите. Движенията й бяха сигурни и ловки.

— Морган, Рейф Морган. О, да, обичам от време на време да изиграя по някоя ръка — отговори безгрижно той.

— Мизата, господа — каза тя и плъзна парите си към центъра на масата, след което започна да раздава.

Рейф и останалите четирима мъже хвърлиха парите си в центъра на масата и бяха готови за играта. Марк наблюдаваше, очаквайки удобен случай да се присъедини.

След три ръце Рейф разбра, че Бранди с право си е спечелила репутацията. Беше коварна, играеше хитро, знаеше кога да сече и да бяга. Той беше не по-малко раздразнен от това, че досега беше спечелил само една ръка, и трябваше да си признае, че се възхищава на майсторството й. Нея я биваше.

Когато един друг мъж се отказа, Марк зае стола му.

— Добре дошъл в играта — приветства го тя. Оценяваше го като привлекателен и честен.

— За мен е удоволствие, повярвайте ми.

— Ние теглим по пет карти. — Тя ловко раздаде ръката.

— Бранди, отдавна ли се занимаваш с това? — попита Марк, докато взимаше картите си.

— Научих се да играя като малка, но тук съм само от шест месеца.

— Е, имаш късмет — вметна един от мъжете.

— Благодаря ви. Приятно ми е, че мога да прекарам вечерта с такива хубави, забавни мъже? — отговори тя кокетно.

Том Джаксън измърмори нещо, но не му обърнаха внимание.

На масата настъпи шеговито оживление, защото на всички им беше приятно — да, на всички, с изключение на Джаксън, който продължаваше да пие, да губи и да се оплаква.

— И така, госпожице Бранди, ще се присъедините ли към мен на една разходка по палубата по-късно тази вечер? — попита Джон Бойър, вперил жаден поглед в нея. Искаше да бъде насаме с нея още от първия път, когато я видя, и след шест уискита доби смелост да направи предложението.

Бойър беше уверен, че може да я накара да се съгласи.

— Ще прекараме много хубаво.

Бранди успя да овладее импулса си да му каже как да прекара времето си. Тя беше виждала такъв поглед много пъти в очите на мъжете и знаеше съвсем точно какво иска той от нея… а то не беше просто прекарване на време.

— Сър, вие сте чаровник и аз съм сигурна, че двамата бихме прекарали много приятни минути, но никога не правя изключение от правилото си. Не бих искала другите господа да остават с погрешно впечатление. Тук съм, за да играя на покер.

Няколко от мъжете, които познаваха Бранди от доста време, се изкикотиха на липсата на успех на Бойър.

— Нали ви казвах — обади се един със стиснати зъби.

— Не можете да вините човек за молбата му — каза добродушно Бойър, като сви рамене при отказа й. — Аз обикновено имам успех с жените.

— Сигурна съм, че е така — съгласи се Бранди и след това, за да разведри настроението, се обърна към Рейф:

— Такъв е и господин Морган, ако съдя по това, което видях по-рано днес на брега. Кажете ми, сър, за вас обичайно ли е да спасявате млади дами, попаднали в беда? А когато го правите, те наистина ли ви възнаграждават по този начин?

Рейф се ухили добродушно.

— Значи вие сте ме видели?

Бранди се удиви как усмивката го промени. За един кратък миг сдържаната му резервираност го напусна.

— Тази малка дама положително ви обожава. Вие трябва да сте много привлекателен, за да вдъхновите такава преданост.

— Случвало ми се е — отвърна й Рейф.

— Какво се случи? — попита жадно Бойър, мислейки си, че е станало нещо възбуждащо.

— Е, една млада лейди целуна господин Морган пред всички и, както изглеждаше, той остана много доволен от това.

— Наистина е така — отговори Рейф. — Какво друго би му се искало на един млад човек, ако не да бъде целунат от красиво женско същество?

— Тя, изглежда, много ви обича.

Бойър се вслушваше все по-жадно в техния разговор.

— Чувствата ни са взаимни. Бих направил всичко за нея — изражението му помръкна и в гласа му прозвуча горчивина, когато той продължи: — Невинни красавици като Мери са редки съкровища.

Бранди се учуди от промяната в изражението и тона му.

— Като че ли го казва истински баща.

— Баща? — изграка Бойър объркано.

— Аз съм й кръстник — поправи го Рейф. — Някой ден ще поискам да осиновя Мери, но мисля, че Марк може да се възпротиви — кимна той към Марк.

— Така и бих направил — вметна Марк. — Аз самият съм много привързан към нея.

— Тя е много щастлива, че има и двама ви.

— Баща? Кръстник? На колко години е тази Мери? — избълва раздразнено Бойър.

— Дъщеря ми е на четири години — осведоми го Марк.

Събралите се около масата за покер се засмяха на разкритието, а Бойър погледна разочаровано. Само Джаксън остана безучастен. Беше твърде загрижен за загубите си.

— Цяла нощ ли имате намерение да разговаряте, или ще играем? — нетърпеливо поиска той да знае. Бранди най-сетне му беше раздала добри карти. Беше сигурен, че този път ще спечели и ще може да възстанови всичките си загуби.

— Разбира се, че ще играем, господин Джаксън — усмихна му се тя, като в същото време се усмихна и на своите карти.

Джаксън въобще не обърна внимание на опита й да бъде дружелюбна. Той отпи една голяма глътка уиски и рязко отстрани чашата. Поведе залагането.

Играта стана интересна. Залаганията започнаха да стават сериозни.

Бранди съсредоточи цялото си внимание върху играта. Усещаше настроението на всеки мъж. Забелязваше и най-леките промени в израженията им при всяка изтеглена карта. Забелязваше също как държат картите си, защото това беше важно. Разбираше всички нюанси на играта на покер и използваше преимуществото на своите знания. А те рядко й изневеряваха.

От оплакванията на Джаксън на Бранди й стана ясно затрудненото му състояние и тя му отделяше особено внимание, наблюдавайки го изпод притворените си мигли. Искаше й се той да спре да играе, преди нещата да станат неконтролируеми, но натрапчивите играчи рядко спираха да играят по собствено желание.

Когато Бойър и другият мъж сгънаха картите си, Бранди разбра, че правилно е отгатнала какви са те. Стана по-уверена. Най-сетне беше направено последното залагане и Бранди нареди картите си на масата пред всички, за да ги видят.

Рейф се втренчи с раздразнение в картите й, защото разбра, че пак са го били.

— Благодаря за голямата игра, джентълмени — каза Бранди, докато посягаше да си прибере спечеленото. — Оценявам вашата щедрост.

— Почакай, жено! — изръмжа Джаксън, като стана внезапно, блъсна масата и катурна стола си.

В помещението настъпи тишина. Всички се втренчиха в пияния комарджия.

— Ти играеше нечестно! — обвини я Джаксън. — Сигурен съм в това. Тази печалба е моя. — Той посегна към револвера си.

— На Ваше място не бих направила това — каза Бранди със студен глас. Малък пистолет в ръката й вече беше насочен към сърцето на Джаксън.

Бранди така бързо беше реагирала на заплахата, че никои не видя как извади пистолета. В залата се понесе мърморенето на шокираните присъстващи.

— Какво става, по дяволите? — замръзна Джаксън точно когато пистолетът му излизаше от кожения кобур. Бе пребледнял при вида на револверчето й, насочено към него.

— Точно при дяволите е мястото, където ще намерите края си, ако не спрете и се замислите какво правите, господин Джаксън. — Тя беше втренчила в него студените си зелени очи. — Аз не мамя. Не ми трябва. Хайде, сега не правете нищо необмислено. Ако се наложи, ще стрелям.

— Но тези пари са мои! Аз имах два чифта!

— Тези пари не са ваши. Аз имах тройка и това бие вашите карти и тези на всички останали на масата. Ако не можете да си позволите да губите, не би трябвало да играете.

— Не може да ми приказваш такива неща, след като цяла вечер крадеш от мен и от всички останали! — Той се огледа за морална подкрепа, но такава нямаше.

— Играта беше честна, Джаксън — намеси се Рейф, посегнал с ръка към кобура си. Колкото и откачен пияница да беше Джаксън, Рейф искаше да е готов, в случай че оня стреля. — Играл съм по-рано с мошеници и тази дама не е от тях. Играта й беше честна.

Джаксън крещеше като обезумял:

— Тя е просто една курва! С това, което прави, мами честните хора!

— Млъкни, Джаксън! — изръмжа Рейф.

Марк усети тона му. Не беше удачно да предизвикваш Рейф и Джаксън щеше да го разбере, ако не беше толкова пиян.

— Всички загубихме, Джаксън. Не само ти — каза сурово Марк, като искаше да разсее напрежението на момента. — Защо просто не се обърнеш и излезеш оттук?

— Но тя…!

Бранди повдигна пистолета си с подчертано движение. Беше се прицелила съвсем точно. Ако имаше още едно съществено нещо, на което я беше научил старият комарджия преди години, то беше никога да не блъфира с пистолет — ако си го извадил, имай предвид, че може да го използваш по предназначението му. Той беше й показал как да борави с оръжието и къде да се цели за максимална точност. Досега никога не беше й се налагало да стреля, но както се развиваха нещата, можеше и това да стане. Не откъсваше очи от Джаксън и очакваше следващото му движение.

В помещението цареше напрегната тишина.

— Е, Джаксън? Какво решаваш? — поинтересува се Бранди.