"Светлините на Агни Йога" - читать интересную книгу автора (Абрамов Борис)

Юли

133. (2 юли). Как ще звучи Моето, ако го заглушава своето. Или Моето, или своето-каквото изберете. Избралият в пълна степен Моето, ще получи от Мен напълно. Избралият своето, от Мен няма да получи. Докосвайки се към Моето трябва да се забрави за себе си и да се помни, че само пълното отдаване и пълната устременост ще бъдат гаранция за успеха. Моята Дума е неизменима и ако казаното не бъде изпълнено, значи че или Планът е променен, или условията за неговото изпълнение не са спазени. За изпълнението са необходими и двете страни. Затова Той е попитал: „Вярваш ли?“, тъй като без наличието на нужните елементи в съзнанието на получаващия помощта, тя не идва. По-добре е да се сърдиш на себе си, отколкото на Владиката и по-добре е да търсиш наблизо, отколкото надалеч. Отричането от себе си не е лесно. От тук и многото неудачи и безплодни опити. Но когато Моят Лик господства в съзнанието, измествайки всичко и засенчвайки всичко, успехът е обезпечен. Успехът върви след Моите хора. Но той не трябва да се разбира само в порите или материалните придобивки. Целесъобразността изисква да се има в предвид окончателната победа на духа и духовното преуспяване. Да се преуспява в духа може навсякъде и при всякакви условия, но ако сте с Мен. Да бъдеш духом с Мен ще бъде гаранция за успеха. Никой и нищо не може да попречи тогава да се събере обилната реколта. Изисквам съзнателното утвърждаване на Моето постоянно Присъствие, за крайната победа над властта на земните обстоятелства и яростта на плътните условия. Ще се убедите сами как отстъпват противодействащите условия пред силата на обединеното с Мен в духа си съзнание. Аз съм с тези, които са с Мен. Прост е този закон за сливането в духа. Трябва само да се застане по-близо, трябва да се застане толкова близо, че всичко пречещо да изчезне напълно. Така ще постигнем победата.

134. (3 юли). Никой не може да гарантира за своето бъдеще. Но този, който познава закона за причинността и го спазва точно, може. Законът е прост: каквато е причината, такова е и следствието. Зърното ражда по своята природа и в точно съответствие с нея. Но да се знае това е малко. Знание без приложение е безполезно. По-добре е да знаеш по-малко, но да го прилагаш, отколкото много, но без приложение в живота. Не приложеното знание ще послужи за осъждане, а приложеното-за заслуга.

(Видях на сън Гуру, вървях към него и мислех за това да изглеждам достойно).

135. (4 юли). Когато екранът на съзнанието е зает от Лика на Владиката, а сферата на съзнанието е запълнена с Неговите Лъчи, получаването на послания става неизбежно. По този път, съзнателно или несъзнателно, са достигали всички. Разбира се, че при това е нужно и сърдечно изпълване, защото водещо е сърцето. Било е казано: „Мисълта води човека“, но мисълта се води от сърцето. Любовта и ненавистта имат за цитадела сърцето, както и всички останали чувства. Но светът се движи от ненавистта или любовта, т.е. от доброто или злото. Силата на мисълта зависи от силата на огъня, вложен в нея от сърцето. Значи трябва да се научим на умението да искаме чрез сърцето. Но откъде са тогава толкова неизпълнени сърдечни желания? Това, обаче, е само привидно, защото някога и някъде сърдечната мисъл ще се изпълни непременно, може би дори тогава, когато съзнанието, родило тази мисъл, вече да я е надраснало и да не се нуждае от нейното изпълнение. Колко такива закъснели изпълнения на отдавнашни желания стават в живота на човека (тъй като човек желае винаги), колко ненужни вече среди и ненужни вече обстоятелства. Дори в течение на един живот може да се наблюдава как нещо страстно желано в младостта става ненужно и обременяващо по-късно. Трябва да се желае внимателно и много предпазливо;колко често и с какво разочарование гледа на някога страстно обичания човек разлюбилото сърце! Но следствията, породени от желанието, ще се наложи да се носят докрай, сега или после, в този живот или в другия и да изчерпи енергиите на сърцето ще трябва този, който ги е породил. И кой знае дали не са се стремили страстно един към друг някога двамата човека, сега приковани от кармата един към друг като каторжници към веригата. Изтокът решава проблемът много просто, убивайки желанията, за които, най-общо погледнато, няма граници и предели. Колкото и каквото и да има човек, на него винаги му се иска повече. Убивайки желанията, човек се освобождава от кармичните следствия. Йогът заменяя желанията с устременост, преобразувайки по този начин нисшите енергии във висши. Желанието е твърде тясно свързано с астрала, който дори и се нарича тяло на желанията. Да се удовлетворяват желанията е все едно да се опитваш да напълниш с вода изгнила продънена бъчва, цепнатините на коята ще се разширяват с всяка нова порция вода. Пътят на удовлетворяване на желянията не е правилен. Този, който желае, не може да придобие власт над себе си, тялото си и света.

136. (5 юли). Смрадно е дишането на хората. Въздухът, постъпвайки в белите дробове на човека и окислявайки се в тях, влиза в непосредствено съприкосновение с кръвта на човека и се пропива с нейната същност. Дишането на много болни е зловонно. Дишането при раздразнение е зловонно. Дишането носи върху себе си отпечатък на същността на човека. Дишането на подвижника е благоуханно. Дишането на здравето е благоуханно. Дишането на човек с високи и светозарни мисли е благоуханно. При достатъчно развито чувствознание и изостреност на обонянието, по дишането може да се определи здравето, болестта и състоянието на човека. С всяко издишване човек очиства или заразява заобикалящата го сфера, често на далечно разстояние. Хорските сборища са напоени с отровните еманации на дишането, особено публичните домове, казината и всички места, където се проявяват земните страсти. Чистата или замърсена мисъл веднага се отразява на издишвания от човека въздух и той нерядко се задъхва в атмосферата, заразена от неговите собствени мисли и чийто въздух е отровен и от него. Двата полюса се проявяват в чистите и нечисти мисли. Съприкосновението на хората един с друг, когато дишат един и същ въздух, има по-дълбоки последствия, отколкото обикновено се смята. Много болести и немощи се предизвикват от такъв контакт. Защото човек вдишва в себе си, вкарвайки в своя микрокосмос, заразените и отровени частици материя, които преди малко са влизали в състава на друг човешки организъм — болен, раздразнен, зъл, огорчен, ненавиждащ и т.н. Ако се замислим по-дълбоко върху ставащия процес, може да се ужасим от опасностите и възможностите за зараза, които носи в своето дишане човек. Благовонно, животоворно и полезно е дишането на много растения и дървета, особено хвойновите, които са като живи озонатори на живота, действащи постоянно. Съчетано с другите излъчвания, дишането влияе особено силно. Чрез дишането може да се предаде болест, както и здраве. Можеш да подишаш на болния орган и да го излекуваш, но може и обратно-да предизвикаш болест в здравия. Дишайки върху човека с определена мисъл, можеш да му повлияеш благотворно или зловредно. Съвместното пребиваване на хората в едно помещение е свързано с много неизбежни последствия, тъй като самият въздух в помещението ще бъде носител и предавател на техните добри или зли качества, на тяхното здраве или болест. Би могъл да се защитиш, ако знаеш и разбираш от къде те заплашва опасността, но мнозина даже и не подозират за нейното съществуване. Медицината признава възможността за предаването на така наречените заразни болести чрез дишането, но се ограничава само до тях, без да отчита, че с дишането си човек заразява другия даже и със своето настроение. Но защитата е възможна, ако знаеш степента и дълбочината на опасността. Можеш да победиш врага само ако знаеш неговата сила. Дишането в заразено помещение е вредно. Или открит въздух, или щателно проветряване на помещението. В болниците, където е имало много страдания, въздухът е убийствен: необходими са озонатори и слънчеви лъчи. Естествените озонатори-хвойновите дървета, са най-добри. Дисциплината на мислене избавя от самоотравяне. Промяната на местожителството и пребиваването сред природата могат да направят чудеса. Трябва много внимателно да се отнасяме към това с какви хора се налага да дишаме един и същ въздух, защото да се избегнат взаимодействията е невъзможно. За защита може да служи психическият скафандър, носен постоянно. Полезно е също при сутрешното дишане да се изхвърля от организма чуждата зараза или болест, създавайки психически имунитет с това. Психическата защита ще бъде и физическа защита. Често причината и коренът на болестта трябва да се търси в наличието на контакт с болни хора, предаващи своята немощ чрез дишането. Разбере ли се причината, по-лесно ще се предпазиш. От неизвестен враг е трудно да се предпазиш, но разобличеният враг вече не е опасен, тъй като срещу него могат да се предприемат мерки за самозащита. Ментата и евкалиптът са мощни очистители, а също и хвойновата смола и хвойновите коренчета, пречистен терпентин-живица (рус.), борово или елхово масло. Най-добре е да се седи по-далеч от събеседника, за да не ви достига дишането му.

Сега знаеш причината на заболяването си и, следователно, можеш да се лекуваш. Поради теснотията, околните са отровили атмосферата с дишането си. При животът в общините (сангха) всеки е имал своя отделна килия. Така е било разпоредено от Самия Него (Татхагата).

Болестта може да се изтласка от организма чрез дишането.

137. (6 юли). Всеки предмет, съществуващ в света, представлява разрез на Безпределността, тъй като с миналото и бъдещето си се докосва до нея. Това се отнася за всички явления от живота, тъй като нища няма нито начало, нито край. Понятията време и пространство особено ярко подчертават това отсъствие на завършек или край, но това качество се разпростира и върху всички вещи и явления от света. Може да се проследи раждането и смъртта на всяка вещ по съставляващите я елементи, с които тя се съприкосновява с безпределността. Нищо не започва и нищо не свършва, но всичко само продължава, видоизменяйки се във вековете. Това дава възможност да се видят елементите на вечността във всички явления на живота и така да се приобщава съзнанието към това, което съществува винаги, т.е. към безсмъртието на битието. Съзнанието, наситено с елементите на безпределността, става само безсмъртно, което позволява да се съхрани неговата непрекъснатост при смяната на обвивките му. Вечният живот е този живот, който съществува наоколо, тъй като той, изменяйки своите форми, никога не умира. По този начин всеки момент от настоящето може да се разглежда като разрез на безпределността, проявена във временността на дадения момент. Това разбиране позволява всеки разрез на обстоятелствата на всеки период от живота да се проектира в бъдещето, за да може по характера на настоящите причини да се изведат свойствата и особеностите на бъдещите следствия. Това позволява същевременно да се създават в настоящето такива причини, които да породят желани следствия в бъдещето. За Нас всичко е само следствие. Така творим Ние. Зърното, кълновете и плодовете са едно и също нещо. Причините и техните следствия са като зърното и плодовете. Не е възможно причините да не пораждат следствия или пък гнилите и негодни семена да дадат добри плодове. Големите причини пораждат и съответните следствия. От нищожното ще се роди нищожества. Но от малкото може да се роди голямо и даже огромно, както едно мъничко семенце може да покрие с растителност цял континент. В този аспект няма големи и малки дела, тъй като всички те растат в пространството. Така неотвратимо растат добрите и лошите зародиши на различните свойства, склонности и привички в съществото на човека. Малкото и едва забележимо днес може да стане голямо и огромно утре. И е добре, ако то е от Светлината, а не от тъмнината. Градината на съзнанието изисква грижа и наблюдение. Много добро и лошо се намира понякога там. И всичко това неотвратимо расте, ако се полива с живителната влага на вниманието, т.е. ако мисълта се спира на едно или друго свойство, подхранвайки го със своята енергия. Ако се отнеме мисълта от която и да е привичка или склонност на човека, те умират, лишени от храна. По този начин може да се отглежда всеки стрък в градината на съзнанието, поддържайки добрите с мисли и унищожавайки лошите чрез прекратяване на мислите за тях. Защото стръковете, цветовете и плодовете в градината на съзнанието живеят и се хранят чрез мисълта. Много мисли преминават през сферата на съзнанието на човека в течение на деня. Колко са добрите от тях, донасящи добри следствия и колко са тъмните и злите-ето за какво трябва да се грижим. Обиталището или домът на духа, който подготвя за себе си в Надземния свят човек, се изгражда чрез мисълта на текущия ден.

138. Цветята и плодовете им могат да послужат за украса, а бодлите да убодат болезнено. Всички строят, но въпросът е в това мъдро ли строят. Един издига тъмница за себе си, друг строи палат. Но всеки ще живее в това, което е сътворил сам за себе си през живота. Затова грижата за мислите е грижа за бъдещето, тъй като от мислите си никой не може да избяга — нито на този свят, нито на онзи. Значи дисциплината на мисълта е най-краткия и верен път към бъдещето. Значи мислите за прекрасното са този строителен материал, от който ще бъдат изградени стените на дома за духа. Значи, служенето на красотата ще бъде това светло строителство.

139. Ще мислим заедно как и с какво да помогнем на Родината. А да се помогне може много. Достъпът до съкровищницата на мисълта дава тази възможност. Импулсът на безпределността усилва мисълта, т.е. позволява на всяка мисъл да продължава да се развива по заложеното в нея направление. Много се задоволяват с достигнатото, но импулсът на безпределността устремява напред-към по-нататъшното логическо развитие на всяко положение. Край няма-всичко продължава, разширява се и се задълбочава. И ако огньовете са запалени, то по-нататъшното последователно развитие става възможно и лесно достижимо. Мисълта сякаш сама се устремява напред, по-нататък, към разширяване и задълбочаване на това, което е заложено в нея. Мнозина зад настоящето не виждат бъдещето, т.е. не могат да уловят следващата степен от еволюцията на дадено явление или момент, но запаленото съзнание може. Всичко, положително всичко може да бъде развито и подобрено и по неутъпкани пътища, ако съзнанието позволява.

140. (13 юли). В потенциал на човека е дадена власт над целия невидим и видим свят. На него му е дадено да бъде господар на проявения свят. От тук тази власт се разпространява върху всички състояния на човека, а също и върху състоянието сън. В тази негова част, където сънят представлява отражение на дневните звучения, особено ярко действат законите за причините и следствията. Нещо, което е победено, преодоляно и утвърдено в състояние на бодърстване, ще прозвучи като такова и в сънищата на човека. Моментът на заспиването е важен поради това, че тогава се установява, един вид, направлението, по което се устремява тънкото съзнание на спящия. По време на сън мозъкът обикновено не може да действа, но поетото от него направление преди заспиване продължава и поради това определянето на направлението на мислите преди заспиване ще бъде мъдро решение. Земните припеви, даже и да не са лоши, няма да дадат храна на душата. Сънят представлява храна за духа, който през това време черпи сили от надземния план. Сънят е универсално явление. Пралайята и манвантарата, или пулсацията и ритъмът обхващат в себе си всички явления от живота-до Космоса включително. Заспалата през зимата природа през пролетта се събужда отново, и така е навсякъде и във всичко-редуване на състоянията. На човека е дадено да властва даже и над състоянието на пралайя, установявайки преди нея направлението на линията на духа, тъй като сънят, в аспекта на земното съществуване, е малката пралайя на съзнанието.

141. (14 юли). Човешки дела-така ги наричаме Ние, тъй като те обхващат в своята орбита крайните земни сфери. Задачата е да се опъне нишката на живота извън тези предели в безпределността. Но как и къде? Да се опъне към Мен, защото Моят свят не е от този свят. Аз съм извън пределите на ограниченото еснафско съществуване. Да загубиш себе си, да загубиш душата си — значи да изоставиш своя малък свят и да се докоснеш до съзнанието на големия свят. Този свят не е ограничен нито от времето, нито от пространството-той включва Космоса в себе си, с всичките му форми на проявен живот. Космическото време няма нищо общо със земното. Това, което на Земята е настояще, в Космоса може да бъде бъдеще, миналото да стане настояще, а някъде в невидимите сфери и бъдещето се проявява в настоящето. Земното време е безсмислено дори и на Марс. Дори понятията горе и долу са относителни в противоположните точки на Земята. Всички земни понятия и представи са относителни. Но сферата на вечната Космическа мисъл е абсолютна в своята основа. Ние утвърждаваме Огнения свят, който е вечен и е лишен от земната относителност. Не са относителни и великите космически закони. Ето защо говорим за Основи, върху които се изгражда Светът. Основите са непоколебими, макар и потокът от жизнени форми да тече в океана на вечността, изменяйки се и евоюлирайки непрекъснато в стремежа си към съвършенство. Докосналият се до безпределността ум открива вечното във временното, събирайки плодовете на безсмъртието. Земната крайност и ограничеността на Плътния свят не е в света, който е наоколо, а в ума на човека, в неговото съзнание, приело за реалност относителността на земния свят. За да може съзнанието да излезе в просторите на космическия океан, трябва първо да се разрушат стените, които го ограничават. Океанът на Космическата мисъл може да стане достъпен за човека, освободил съзнанието си от призрачния свят на земните представи. Тайната на времето и пространството трябва да бъде разрешена от съзнанието и да бъде победено понятието за смърт. Човекът на Земята се приближава към ново разбиране на живота и постигането на степента на космическото съзнание става вече близка и възможна.

142. (15 юли). Когато някой вътре въстане против следването на Висшия път, смятайте, че това не сте вие, а вашият вековечен враг астралът въстава и иска да наложи своето, а не вашето. Той винаги иска своето, влачещо надолу. Той е този, който е против ритъма на обръщането към Владиката, той е и против мисленето за Учителя. Той е този, който е против постоянството на Изображението в третото око. Той, той, той е неизменно против всичко, което възвишава духа и го изтръгва от обятията на малкото „аз“. Този древен враг-астралът, е активен във всичко неизживяно и влечащо в бездната. Да го отделиш от себе си е невъзможно. Той е ненужен придатък вътре във всекиго, изиграл своята роля и станал излишен. С него трябва да се свърши, разчленявайки неговите елементи, за да могат по-лесно да бъдат отхвърлени. Борбата не е на живот, а на смърт. Или той ще победи, или висшата триада на духа. Ако тук побеждава астралът, той ще победи и там, когато бъдат отхвърлени земните одежди. Затова трябва да се победи тук, докато си още в тялото.

143. (20 юли). Притежавайки всички възможности за големи достижения, хората често прахосват енергията си за дреболии. Еднорогът е признат символ на нераздробения устрем. Или таранът, събиращ в една точка цялата си мощ. Силата може да се прояви при фокусирането й в една точка. Иначе се разпилява дори и огромна мощ. Точките на прилагане на собствените енергии могат да бъдат много, тъй като човек трябва да бъде разностранен, но когато се прилага една сила, съсредоточването й на върха на острието е необходимо. Разпръснатостта на мислите, чувствата и устремите никога не води до резултат. Символът на заострена стрела също е подходящ или на острието на копие. За бързо движещите се тела това е твърде необходимо условие. Дори и животните, птиците и рибите спазват този принцип. По този принцип се движи и устремената мисъл. Когато учим всяка работа да се изпълнява по най-добрия начин, имаме в предвид умението да се събира във фокус собствената сила. Ако половинчатостта се осъжда, то разпиляността е обречена безвъзвратно. Също и преданост, раздробена и разделена в себе си, няма да устои срещу течението;няма да устоят и останалите качества на духа, ако в тях са навлезли тези разлагащи качества на духа. Монолитността на духа се утвърждава от огнената събраност, когато всички енергии се съберат във фокус вътре за извършване на мощно действие. Носачът на камъни умее в нужния момент да съсредоточи в една точка цялата си мощ. В това е неговата сила и тайната на успеха.

144. (21 юли). Разбира се, обкръжаващата обстановка се създава и определя от съзнанието на човека, но това е само до известна степен. Когато човек може да каже: „Аз победих света“, тогава вече не светът, а духът на човека твори своето обкръжение и го преобразува. Могъществото на духа се заключава именно в това, че духът се издига над света и го сътворява във и извън себе си според своята могъща воля. Степента Планетен Дух или Създател на планети го издига дотолкова над това, което е проявено във форма, че той става творец на материалния свят. На човека е определено да стане сътворец на планетните Логоси и няма предел на растежа на могъществото на духа му, това е висш аспект на безпределността. Но труден и дълъг е пътят към върховете на всяка власт над плътта, който е отсъден на човека от началото на времето. По този път, обаче, върви всеки от хората и човечеството като цяло. Стъпалата за достигане на тази власт са изразени в самия човек с определени реални, макар и не разбирани от хората достижения. Колко милиона години борба, страдания, труд и усилия са били необходими на човека, за да създаде от инертната материя тялото си с всичките му изумителни свойства и способности и да го подчини на своята съзнателна и подсъзнателна воля. И тези милиарди атоми, събрани от духа на човека в сферата на неговия микрокосмос, са обединени в едно стройно цяло, което се движи, ходи, гледа, слуша, разбира и осъзнава. Колко векове са били необходими на духо-монадата, за да създаде дори окото, което вижда и фотографира обкръжението и колко сложен е този чуден апарат на човешкия микрокосмос! Достигнатата победа на духа над материята е още далеч, много далеч от своето окончателно завършване. Космосът е огромен и дори степента на планетен дух е само стъпало по пътя към по-нататъшното, безкрайно развитие на духо-монадата на човека. Следващите степени е трудно дори да си ги представи човек, защото човешкият разум няма с какво да ги сравни. Няма думи в човешкия език, които да изразяват тяхната същност, но в понятията всемогъщество, всезнание, всевиждане, всечуване и всички останали качества на духа се съдържа намек за върховете на най-високите достижения. Степените на тези достижения са различни: планетно всезнание, всезнание на своята галактика и т.н. Все по-нагоре към безпределността. Защото предел не съществува.

145. (Продължение). Способността на речта е победа над материята, способността на слуха, на зрението, способността да се мисли-всичко това са степени на достижения, малко осъзнавани от хората. Хората, за съжаление, гледат на всичко много просто, без да отчитат какъв чудовищен труд и време са били необходими са били необходими на всяко от тях. Но времето да се осъзнае своя път и цел вече е дошло, за да не се върви по него сляпо, без да се знае накъде и защо, а с отворени и виждащи целта очи. Ако до сега е постигнато толкова, това е гаранция и за бъдещите по-нататъшни достижения. Великото шествие на човечеството като цяло към могъществото на духа и властта над света върви колективно и общото ниво на достиженията е вече достатъчно високо, за да стане трамплин за още по-големи достижения. Трябва само да се разбере, че човекът-това е процес и всичко ставащо в него космично се стреми към безкрайно развитие, разгъване, изтъняване и усъвършенствуване, на които Космосът не поставя предели. Мрачините на настоящето са временни и преходни. Сияйното бъдеще на човечеството стои пред него като утрешен ден и няма такава сила в света, която би могла да спре течението на космичния живот. Космическият път на човека е предопределен от Космическата воля и затова е ненарушим. Всичко в Космоса, въплътено във форма, се стреми към тази голяма цел. И мъдрият вижда във всяко от тях тази същата искра на духа, запалена и в него преди началото на времето.

146. (22 юли). Кога и къде пожънваме плодовете на своите зли и добри действия? Пожънваме сега, в настоящето и отново сътворяваме нови, за да ги пожънем после. С едната ръка сеем, с другата жънем. Настоящето е следствие на миналото, а бъдещето е следствие на настоящето. Колелото на причинността е в постоянно действие. Грижата е за това какви причини се пускат в колелото. Докато се създава причината, над нея е властен създаващият я, тъй като твори свободно, но щом като тя е създадена и пусната в колелото, вече не създателят на причината, а самата причина властва над човека. И нищо не може да се промени докато тя не изчерпи цялата си енергия върху своя родител. Следствията не могат да бъдат избегнати, но отношението към тях и характерът на въздействието им върху съзнанието може да се измени. Например, невежият плаче за материалните загуби, но мъдрецът се радва, виждайки във всяка загуба освобождение. Така че, посятото се пожънва, т.е. коригира се и се неутрализира от съзнанието тук или там, тъй като кармата действа непреодолима в плоскостта на породените причини. Но човек може в духа си да преодолее следствията на нисшите причини, вече с друго, ново, видоизменено отношение към поражданите от тях следствия. И в този аспект властта на човека над кармата е безгранична. По-точно ще бъде да се каже, че низшата карма се замества от висша духовна, отнасяща се не до веригата от външни кармични явления, но до отношението към тях в духа. Невежите тъгуват, но мъдрият се радва когато вижда, че може да заплати старите дългове. Длъжници са всички, само че не умеят да платят сметките си достойно. От тук и мъките, и съжаленията, и недоволството от съдбата. Докато плащането на кармичните дългове не е нищо друго освен процес на освобождаване от самата карма. Да платиш и да не правиш нови дългове-ето в какво е задачата. Затова е по-добре да даваш, отколкото да вземаш. Защото вземащият винаги дава. Затова е по-добре да се мисли за добро и да се правят благи деяния, защото причината и следствието са двата края на едно и също нещо. Затова казвам: „Натоварвайте Ме по-силно“, защото искам да изчерпя цялото земно бреме, да умножа силите Си чрез него и да приема с радост в духа непосилните натоварвания и напрежения. Така ще утвърдя господството на духа над кармата на плътните условия. Така говоря, когато на вървящите след Мен стане прекалено трудно.

147. (24 юли). Трябва да се спомене за въображаемите качества. Веригата не е по-здрава от своето най-слабо звено. Не е добре, ако по време на буря котвеното въже се скъса: или ще отнесе в морето, или върху скалите. Така е и с въображаемите качества. От тук и необходимостта от изпитания, за да разбере ученикът къде е неговото слабо и незащитено място. Затова не трябва да се огорчаваме от неиздържаните изпитания. Трябва да познаваш себе си, трябва да познаваш степента на своите способности, издържливост, задръжки и сили. Плаването в собствената лодка по океана на живота не е безопасно. Изкуството на плувеца и неговите възможности трябва да се отчитат точно. Всяко качество на духа у всеки човек има свой таван. И всяко изпитание показва неговата височина. Неиздържаното изпитание по-вярно ще покаже това, отколкото изпитанието, преминато успешно. Само изпитанията, успешно преодолени на предела на напрежението, могат да послужат като верен показател за степента на качеството и да се сравняват в това отношение с неиздържаните изпитания. Тези последните при обикновените хора служат като свидетелство за слабостта или падението на духа, а при истинския ученик представляват само лакмусова хартия, реактив, определящ степента на изпитваното качество в него. Те не го огорчават, а показват какво трябва да се укрепи и в какво да се утвърди. Изпитваният се радва на всяка възможност да опознае по-добре себе си, за да може по-уверено да се движи по-нататък. Слабото звено във веригата се заменя с ново и здраво: така е и с всяко качество на духа, укрепвайки го и обновявайки го и вливайки в него нови сили. Никой и нищо не може да спре духа, определил необратимо своя път до края. Да оставим разкаянието, унинието, безнадеждността на неудачниците-определилият своя път докрай знае, че връщане назад няма и всичко служи в полза на неговия несломим дух.

148. (25 юли). Агни е безполов. Трансформатор на огъня служи сърцето, което прави всеначалната енергия биполярна, т.е. светла или тъмна. Разбира се, по своята структура Агни е двойствен, но във висш аспект и извън човешките чувства и страсти. Когато той се насочва от сърцето, тогава сърцето поставя върху него печата на тъмнината или на светлината. Ето защо в древните писания е казано, че за човека има значение не това, което влиза в него отвън, а това, което излиза от човека. Тъй като всичко излизащо от „неговите уста“, т.е. от него, се трансформира от сърцето му и вече кармично е свързано с него. Целият свят, цялата хорска злоба може да се стовари върху чистото сърце и ако то няма вътре в себе си „нищо“, излъчваният от такова сърце Агни ще бъде светъл, оцветяващ със своята светлина всички мисли, чувства и постъпки на своя притежател. Тогава всичко ставащо вън е без значение, защото коренът на злото е изтръгнат от сърцето. Но всичко, произлизащо от човека-мисли, думи и дела-като породено от него е кармично свързано с него, тъй като е утвърдено от сърцето. Светлото сърце ражда светъл Агни, тъмното-черен огън. Човешките сърца, пораждащи огньове от всички степени, се колебаят между двата полюса. И не това е от значение, че към озареното сърце се насочват отвън енергии, наситени с елементи на злото, а това реакцията на озареното сърце към тях да остава неизменно кристално чиста, без да се затъмнява от черния огън. Йогът е трансмутатор на огнените енергии и очистител на заобикалящите го сфери и на пространството. Огромна е тежестта на света, носена от сърцето, тъй като много отрови трябва да приеме бедното сърце и въпреки това да остане свободно от тъмата. Много от сърцата не издържат на напрежението-от тук са така и малко достигналите до целта. Но целта е да се устои и да се достигне и, приемайки отрова, да се поражда светлина. Ето, Поставих го, устременият в сърцето си, на кръстопътя, ще устои ли? Ще устои ли когато не с думи, а със своята светлина трябва да утвърждава светлината на Земята?

149. (26 юли). Право на вход във Висшия Свят имат всички, в които има поне искрица Светлина, но разкриването му става според съзнанието. Чрез това, което имаш в себе си, се постига това, което е вън. Впрочем, така е и в земния свят. Светът на троглотида и светът на озарения са различни, тъй като човекът е мярката на нещата. Ето защо говорим за разширение на съзнанието, за да може да побере то в себе си повече от заобикалящия свят. Йогът-отшелник, не напускащ своята пещера, разширява съзнанието си до без край. При наличието на огнена устременост нищо не може да попречи на човека да се придвижва напред в това направление. Стига само да не угасне огъня в устременото сърце. Много са гасителите и много са условията, способстващи за угасването на огньовете на духа. Казано по същество, разхитители и поглъщащи огъня са всички, в които той гори слабо. Законът на скачените съдове е в постоянно действие. И все пак трябва да се устои. И не само да се устои, но и да се придвижваш по-нататък. Къде да се намерят сили за непрекъснато придвижване? Да се обърнем към природата. Слънцето изгрява всеки ден обновено, след нощната пралайя. През пролетта животът се събужда след зимния сън. Ритъмът на редуване дава сила да се утвърди живота. И човекът всеки път си набавя от съня новите сили, необходими му за да живее. Така и духът през време на нощната пралайя подновява силите си и си набавя енергиите, необходими му за възхода. Ако се отнесем към процеса на съня съзнателно, знаейки какво може да даде той на човека, то необходимите за да се продължи по-нататък сили могат да се набавят по време на сън и да се обновява душата. Всеки идва на този земен свят със запас от огън. Сънят дава възможност да се увеличава този запас. Но за това е необходимо съзнателно отношение към съня и разбиране на неговата същност. Всички знаят, че по време на сън се възстановяват физическите сили на човека, но малцина се замислят за това, че духовното значение на съня е неизмеримо дълбоко. Свинете също спят и си отдъхват през време на сън. Но свинята не е за пример. Сънят може да бъде много благодетелен, ако преди заспиване волята даде направление на съзнанието. Защото спи само земното тяло. Тънкото съзнание е напрегнато активно, но действа по линия на устремеността, дадена от бодърстващото съзнание. Обикновено тези направления се установяват несъзнателно, хаотично, случайно и посоките им са често мътни, нечисти, смътни и затъмнени от земните страсти, недостатъци и слабости на човека. Но в момента на заспиването волята може да отхвърли откъслеците от изминалия ден и да даде ново, освободено от тях направление на мислите. И тогава мислите ще понесат тогава тънкото съзнание по каналите, заложени в тях.

150. (27 юли). Скоростта на буксира намалява право пропорционално на теглените баржи и тяхното натоварване. Затова сред последователите предпочитаме самоходците, при които дори лекото докосване усилва техния двигател-агни. Затова се поощрява самодейността и появата на самостойни лъчи. Самотата на духа понякога е най-доброто условие за появата на самостойни лъчи. Учителят води мъдро и не роптания са нужни, а разбиране сложността на Ръководството. От една страна не трябва да се засяга кармата, от друга трябва въпреки всичко да се води, без да се нарушава свободната воля на водения. Лъчът на Учителя се проявява в границите между свободната воля и това, което не позволява Закона на Кармата. Но когато свободната воля на ученика е силно устремена към сливане с волята на Владиката, за да обедини съзнанието си с Неговото, тези граници се разширяват в съответствие със степента на устрема и предаване волята на ученика на Волята на Учителя на Светлината. Тогава формулата „Да бъде Твоята воля, владико“ се превръща в сила, освобождаваща духа от веригите на кармата и условие, позволяващо на Учителя да прояви своята воля в слятата с него воля на ученика. Когато импулсът за сливане на волята и съзнанието произлиза доброволно и без всякакво насилие отстрани от сърцето на вървящия след Владиката, тогава може да се каже, че е създадена възможност за зараждане и проявяване на самостойни Лъчи. Ето защо плаването в собствената, макар и лодка, се предпочита пред чуждия кораб. Пасажер на чужд кораб обикновено е временно явление. И богатството, и товарът на кораба нищо не прибавят към този багаж, с който той се е качил на кораба. В такова обкръжение често чуждото се приема за свое. Така при контакт с Висшето съзнание се разпалва ярко съзнанието на докосналия се до него, за да угасне отново когато се прекрати контактът. Чуждите натрупвания се приемат за свои, оказвайки се в крайна сметка пред разбитото корито. От тук и особената участ на попадналите случайно и самоизтъкващите се. Колко са се докоснали, разпалили се ярко, угаснали и отминали! Ние ги наричаме минувачи. Тъй като, за да не отминеш, трябва да донесеш нещо свое, т.е. това, което е натрупано в миналото. Донеслият няма да отмине и няма да угасне, независимо от всичко. Затова броят на учениците при Великите Духове винаги е бил много ограничен. Вие също се погрижете да не се обременявате с излишен товар. Много са желаещите да се кандидатират за ученици, затова трябва да се притежава способност за разпознаване, за да се забележи сред идващите циреят в сърцето. И все пак трябва да се дава. Мъдро трябва да се раздават частиците светлина. Неразумното даване обикновено ражда предателство. Впрочем, където има светлина, там е и тъмнината, и тя предателствува усилено, използвайки всяка възможност да причини зло.

151. На възражението „А как да живеят обикновените хора?“ отговорете: повече от половината от хората са обсебени, останалите в повечето случаи се намират под тъмни влияния и често действат по внушение на тъмата, което може да бъде с различна продължителност и сила. Дори Архатът не е избавен от тъмните нападки и често става обект на особени хитрости от страна на служителите на злото. Но Архатът е защитен от постоянната напрегната зоркост и готовност да противостои на тъмата, в каквато и форма да се проявява нейната активност. Затова се указва „бодърствайте духом“, тъй като много злобни очи следят всяко ваше движение, търсейки слабите места, за да уязвят чрез тях.

152. (31 юли). Прилагаме крайни мерки за да предпазим близките. И ако все пак нещо стане, значи времето да бъде му е дошло. Кармата ще продължи да действа, докато не бъде изчерпана. Само духът, завършващ своя път на Земята, приключва сметките си със земната карма. Помагаме винаги, когато помолят, но в пределите на кармичните възможности. Ще помогнем и сега, само че трябва да се очаква помощ без да се определя характерът й по свое усмотрение. Как и за какво трябва да помогнем ще решим Ние. Вашите мисли за Нашата помощ ще помогнат да се приложат изпращаните енергии с по-голяма полза, отколкото в случаите на съмнение и противодействие или други препятстващи условия. Ще помогнем, но помогнете и вие, като не пречите на действието на Нашите лъчи.

156. Приятелю Мой, когато завърши изпитанието, огньовете отново ще пламнат, но с нова сила. Изпитанието за преодоляване влиянието и съпротивата на заобикалящата сфера не е лесно, защото предишното обкръжение се заменя с друго, съвсем различно от предходното. Но нима целият живот не е преодоляване на самия себе си. В себе си трябва да се преодолее влиянието на сферата. Ако не си го преодолял, как можеш да станеш победител в Надземния свят? Победата е в съзнанието. Героят не мисли да преклони духа си под ударите на външните условия. Когато това съзнание се вкорени, неутрализирайки властта на настоящето над него, изпитанието ще се счита за преминато успешно, а условията, които го създават, за завършени. Не от Учителя зависи неговата продължителност, а от ученика. Победата и само победата поставя предела. Но Победата е в духа! Владиката следи зорко процеса и знае кога да бъде изпратен завършващия лъч.

157. Ако човек застане лице в лице със смъртта, как ще е по-добре да я посрещне — с усмивката на безстрашието или сгърчен в тъмен ужас? Разбира се, с усмивка, защото тя не е по-страшна от остригването на косата. Така и срещу живота и неговите трудности, огорчения и всички други сложности е по-добре да се върви с усмивка, отколкото с помрачен дух или с роптания, жалби и недоволство. По-добре е да се вижда и търси усилено добро в лошото, отколкото лошо в доброто. Тогава ще се изостри погледа за доброто. И животът ще стане по-лек. Много добри неща има в света за доброто око. Но един вижда светлината, а друг — само тъмнина. По-добре е, обаче, да се вижда светлината, особено в хората. Мислейки за тях добре, издигаме духа им към онази светлина, която е видима в тях. Колко често мисълта за лошото у близките е като гвоздей в ковчега, лишавайки ги от възможност да се издигнат. Виждайки лошото в другия, трябва да можем да утвърдим доброто в него на мястото но лошото. Без да знаем това, често променяме мислено образите на близки и далечни хора. Да виждаш и да знаеш е едно, а да осъждаш — нещо съвсем друго, нещо разрушително и раждащо зло. Ето защо трябва да се мисли във благост.