"Светлините на Агни Йога" - читать интересную книгу автора (Абрамов Борис)

Октомври

236. (1 октомври). Не е време за колебания и неустойчивост. Те внасят трептене във връзката и изкривяват посланията, а главното е, че свеждат до нула най-близките възможности. Получава се тъпчене на едно място, без придвижване. Необходим е равномерно горящ пламък на сърцето. Премигващите пламвания нарушават и ритъма, правейки го прекъснат и неравен. А злобната, чакаща глутница е готова веднага да подхвърли своята вреда. Това се случва често, а в дните с особено значение — с усилено темпо и именно тогава, когато трябва да ни се помогне със своята права и непоколебима устременост. Защото всичко става не според вашите предположения, а според съображенията за целесъобразност и се случват моменти с особена значимост, когато единението е необходимо преди всичко. Но съзнанието е заето със свои работи. Не с делата на Владиката, а лично със своите и няма чрез кого да се окаже подръжка на делата. Устойчивостта също е нужна в делата на Светлината. Твърдината на запаленото сърце е така рядка. За земните дела е нужен проводник, единият край на който е закрепен на Земята в нечие сърце. И когато закрепването отслабне, трепти или просто бездейства, как може да тече Нашата Помощ на делото? Пълната преданост означава също и пълно отдаване съзнанието на Владиката и непрекъсвано от собствените дела изпълване на сърцето с Владиката. Целият свой свят се оцветява от Лъча, не оставяйки място на саможивостта за служене на себе си. Само с пълно отдаване сърцето на Владиката може да се премине. Ще се промъкнете само с пълна мяра.

237. (2 октомври). Ето така и става често: дава се възможност или се изпраща подарък, но късогледото съзнание го отхвърля и изоставен в потока на преминаващите явления, слял се с тях и загубен в тях, той изгубва своето значение за получилия го. Можем да припомним за изпратения от Далечни светове Камък и изхвърлен поради невежество в течащия наблизо поток. И макар че изхвърлилият го би се радвал да го намери отново, търсенето го отвежда все по-надолу и по-надолу по течението. Затова не изпускайте предоставените възможности. От едната ще се роди следващата. И кой може да каже какво е имал в предвид Учителят, предоставяйки възможността. Сърцето почувства по-добре от мозъка и радостно отреагира на възможността, щом замлъкна мозъка. Възможността изглежда малка, но друга засега няма. В това „за сега“ се съдържа, обаче, намек за бъдещето.

238. (3 октомври). Утвърждавам непоколебимостта на основите. Наричаме ги така, защото върху тях се изгражда Космоса, подобно на основата, върху която се тъчат шарките. Шарките на живота в цялото им разнообразие се рисуват на единна основа. Всичко се променя, тече, променяйки формата на своето изразяване. Но основите остават неизменни. Повтарянето им е полезно само по себе си, защото придава устойчивост на мисленето. Напомняме ги: двуполюсност на всяко проявено нещо, единно в себе си, но двойствено в проявата си. Цикличност на спиралата на големите и малки явления. Живот и смърт на формата, като израз на вечната същност на живота, безсмъртна в себе си. Извънвременност и извънпространственост на духа, проявяващ се във времето и пространството. Безсмъртие на духа при смъртност и временност на обличащите го обвивки. Непрекъснатост на неговото съществуване, безпределност във всичко, изразена във видимите пределни форми и познаваемост чрез тях. Безпределност на Йерархията на Светлината и стълбата на живота на проявените форми. Еволюция на битието. Огнена основа на проявения свят. Безкрайност на световете във видимия и невидимия за окото Космос. Безпределни възможности за развитие на могъществото на духа, отсъдени на човека от началото на времето. И безкрайно пътуване по звездите. Двоичен свят, троичен свят, седмичен свят. Всичко е в човека, в неговия микрокосмос. Наистина, правилно е казано: „Вие сте Богове“.

239. Искам да ви науча да прилагате мярката на безпределността към явленията на живота. Мислите идват и си отиват, чувствата пламват и угасват, настроенията се променят постоянно, но този, който отбелязва в себе си тези явления, той трябва да стои и стои извън тях и над тях. Да отъждествиш себе си с тях означава да потопиш съзнанието си в царството на временното и преходното, а да се издигнеш над тях — означава да ги измерваш с мярката на безпределността и да виждаш тяхната пределна същност. Вярно е казано, че всичко отминава. Не отминава само онзи, който отбелязва преходността на всичко и вижда мяркането на дните и нощите при осъзнаване на Наблюдаващия вечно вътре в себе си. Безмълвният Регистратор, Мълчаливият Свидетел, отбелязващ бягането на времето и смяната на явленията — нека единствено той и само той, пребиваващият вътре, бъде винаги мерило на живота.

240. Както в голямото, така и в малкото. Целият земен живот на човека преминава пред осъзнаващия център като нещо постоянно променящо се във външното си изразяване, но обединено от свързващото го съзнание. Това съзнание е блед праобраз или отражение на същността на Гледащия вечно, затъмнен в човека от вълните на външните впечатления. Възможно е да се доближи Мълчаливия Наблюдател, ако се поставя ударението върху него и по-често се насочва мисълта към Него. Когато той стане близо, тогава ще може да се приближи и съзнанието към постигане непреходната същност на духа. Безмълвен Свидетел, Гледащ вечно отвътре на потока на живота.

241. (6 октомври). С най-добро желание Молим да не се отблъсква Ръката на Водещия. През бури и гръмотевици, затишия, мъгли, тъмни нощи и ясни дни, и намръщени дни, и ветрове, срещу вълните се стреми нашата лодка. Вие сте в нея. Ще доплуваме. Ще преживеем и напук на стихиите ще достигнем желания бряг на щастието. Но не трябва да се напуска своето място. Не трябва да се оставяш на милостта на стихиите, в тяхна власт. До брега е още далече. Енергията на Огнения дух устремява нашата лодка към местоназначението и всеки, който е в нея, може да помогне, добавяйки и своята (енергия). Но може да бъдеш и само баласт. Непочтена роля. Много по — почтено е да се помогне.

242. (9 октомври). Отстъпи, майя. Близостта на Владиката се утвърждава пред лицето на най-ярката очевидност, която я отрича. Усилията на тъмните са насочени към това да се разруши намотката на свръзката. Много нещо се прави от тях, за да откъснат. В това трябва да се търсят и причините за помътняване на съзнанието. В противен случай всички опити да се отхвърли натискът ще останат безплодни, но щом се намери основната причина и бъде забелязана косматата ръка, нейната сила се парализира дори единствено от факта на разобличението. Силни са докато не са разкрити. Затова и се крият така старателно зад стоящите наоколо или тези, с които им предстои да се сблъскат. Това не трябва да се забравя нито за миг. Забравянето на този факт може да доведе до много печални последици. Всички опити да се възстанови разклатената близост ще бъдат напразни, ако не бъде установена и призната основната причина. Не трябва ли да се засили бдителността? И да се помни, че тъмната шайка е на стража. Толкова много е говорено за постоянното бодърстване, непрекъсвано нито нощем, нито денем. Ако неудачите отдалечават Владиката, значи те побеждават духа, значи побеждава Мая и тъмата, защото неудачата е признаване на тъмните. Трябва духом да се изправите срещу всичко и всички, които са се опълчили, за да угасят огньовете на сърцето в стремежа му към Светлината. Зад всички противопоставящи се се крие тъмнината във всичките й видове и форми, защото вървящият към Светлината върви с Владиката. И само с това условие предизвиква той тъмнината срещу себе и е ненавистен за тъмнината със Светлината, горяща вътре.

243. (10 октомври). Ще видиш Лицето. Ще дам възможност на всеки кълн от Светлината да расте. Ще изпреваря всички решения на тъмните. Ще спаси положението това, че са без глави. От тук и неминуемото им поражение в световен мащаб. Но трябва да предупредя за особеното сгъстяване на мрака преди разсъмване. (Този запис е със затворени очи, а по-нататък по обичайно) Всички сили на тъмнината са хвърлени за преодоляване на Светлината, на последен пристъп. И затова е така тъмно. Но тъмнината е обречена и всяко нейно начинание е като плодовете на мъртво море. Горко на този, обаче, който се съблазни от тъмнината, защото ще си отиде с тъмнината от очистената от Светлината планета. Последното разделение е фатално. Тъмнината напряга последните си усилия, събрала всичките си сили. Обсебването се е разрастнало чудовищно. Всичко слабоволно, неустойчиво, колебаещо се е завладяно от това явление на мрака. Верните войни на Светлината са като скали срещу яростта на вълните от прибоя на бушуващата тъмнина. Дори и от докосналите се до Светлината има мното отстъпили в тъмнината. Борбата достига необичайно напрежение. Да устои срещу нея може само опитният воин, но с Наша подръжка. Твърде много са вече съзнателните помощници на тъмнината и главно несъзнателните. Всичко се колебае и неустойчивото в светлината съзнание е като тревичка на вятъра. Но наближава часът на най-голямото напрежение на тъмата преди разсъмването. А след него е разсъмването. Но трябва да се устои и да се намерят сили да се пренесе огъня до победата. Не е голяма чест ако някой се уплаши или помръкне духом, или подаде ухото си на внушенията на тъмнината. Не е голяма чест, ако някой изостави Владиката и отиде отново в тъмнината, от която е дошъл. Трябва да се знае какво става сега на планетата. И трябва да се помни, че няма място за съмнения, колебания и отдръпване, когато се решава нейната участ. Всяка искрица Светлина е като фокус за пробождане на тъмнината. А колко победно и устойчиво е запаленото от подвига сърце. То е като таран срещу тъмнината. Но е трудно носенето на Светлина и поглъщането на земната отрова. Ще кажа, като напътствие в битката: „Дръжте се за Мен постоянно!“ И нощем, и денем, не отслабвайки нито за миг спасителната нишка на свръзката. Нека дори и в моменти на външна заетост представата за нея остане в подсъзнанието непрекъсната, като нещо неразривно свързващо вашия дух с Мен. Тъй като в тази последна страшна борба ще устоите само с Мен. Съсредоточете вашите енергии отвън върху Мене и, обединени с Мен, вървете напред към крайната победа над тъмнината.

244. (11 октомври). Сине Мой, смятам за нужно да предупредя за това, че всичко изградено върху лични чувства е нетрайно. Самата дума „чувство“ говори за неговата преходна и променяща се природа, тъй като се отнася към сферата на астрала. Биполярността на тази природа обуславя неизбежността от манифестиране и на противоположния полюс на чувството в периода на най-ярката проява на някой от неговигте полюси. Обикновено се започва от положителния полюс, в дадения случай светлия и приятен за общуване, но минава време, енергията на полюса се изчерпва, както се изчерпва и трябва да се изчерпи всяко чувство на астрала и на сцената излиза противоположният полюс, антипод на първия. Ако първото чувство е било приязън, неприязънът се проявява в степен равна на приязъна. На тази зависимост са подчинени всички чувства на астрала. От тук тяхната ненадеждност и невъзможност да се базираш на тях и да изграждаш върху тях своите взаимоотношения с хората, в които астралното начало преобладава над другите. В този смисъл може да се разбира и изречението: „Не разчитайте на синовете човешки“. Там където астралът господства, не търсете здрави взаимоотношения, привързаност и дружба. Всяка проява на чувства ще отрече себе си след време. Не се подавайте на примамката на движенията на астрала, каквито и привлекателни да ви се струват, тъй като зад всяко от тях стои неговият антипод, длъжен да се прояви след известно време. Астралният подход към Учението на Светлината е най-ненадежден. Астралният подход към Ръководителя крие много неприятни изненади. Ярък пример за предателската същност на астрала служат думите: „осанна“ и „разпни Го“. На гримасите на астрала трябва да се противопостави суровостта на безстрастието. От тях се ражда предателството, отстъпничеството и измъкването. Сътрудничеството, основано на лични чувства, е нездраво. Личността е вместилище на саможивостта, която е несъвместима с подвига и самоотвержеността. Висщите качества на духа — любов, преданост, безстрашие и другите — трябва да се пренесат извън движенията на астрала, защото в противен случай те не могат да се утвърдят в човека.

245. (12 октомври). По-добре да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг, или утвърждава заслуга, от където в бъдеще, като от спестовна каса, може да се взема, без да се създава кармична задълженост. Особено се отнася това за духовното даване, тъй като освобождава духа от зависимостта от хората. Затова потвърждавам, че е по-добре да се дава, отколкото да се взема. Вземат и биха искали да вземат мнозина, но даващите са много малко. А можещите да раздават дарове на духа са още по-малко. За духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост. Дава се психическа енергия. Носителят на Светлина раздава незримо и негласно и само неизмеримата умора ще покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена енергия. Но носещият светилник не може да не свети. Степента светимост на аурата означава встъпване във Великото Служене, тъй като се внася светлина в околния мрак на Плътния свят. Но не е лесно на носещия — твърде много енергия изтича за погасяване на обкръжаващото несъвършенство. Често и самият носещ не знае колко Благо сътворява, тъй като собствената светлина е невидима за него. Предполагат, че Великото служене се заключава в явни подвизи, във видими за света и за очите на мнозинството дела. Понякога е така, но понякога служенето на Светлината става в тишина и мълчание и невидимо за света. Светоносецът носи в аурата си енергията на Светлината и я излива върху всичко обкръжаващо мълчаливо, без думи правейки благодеяние на света. И тогава всеки, с когото влезе в съприкосновение, получава от него заряд светлина. Мрачни са аурите на хората и всеки контакт със светоносеца ги осветява. Много енергия губи горящото сърце, затова и неговото Служене на Светлината се нарича Велико.

246. Невидимият подвиг, подвигът в ежедневието на света понякога е по-труден, отколкото видимият. Особено труден е, когато е в самота. Изпитанието на самота, когато вървящият е изоставен от всички, е характерно за високите степени.

247. Не трябва да се бяга от утежнените обстоятелства, защото опитът, даван от такова изпитание, е необичайно ценен. И често е невъзможно да се придобие по други пътища. При това особено ценни са затрудненията от обкръжаващите. Почти всяко такова обременяване донася ценни познания за човешката природа. А да се познава човекът не е малка работа. По пътя на познанието трябва да се премине през това. Ученикът не може да бъде незнаещ. Неговата цел е да заприлича на Учителя и затова той трябва да упознае човека. За всеки опит трябва да се заплати и макар че цената е висока, познаващият се радва на възможността да го придобие. Затрудненията и огорченията, подигравките и непризнанието, получавани от хората, нападките и злобата — всичко това е заплащане за опита в опознаването на човека. Казано е: късо е познанието за човека, но е дълго придобиването му. Погрешно е да се смята, че Учителят не може да създаде по-добри обстоятелства. Може! Но ако лошите учат по-добре, отколкото добрите, тогава Учителят не бърза да ги променя. И може ли да се съжалява за това, че придвижването в опита и знанията върви по-бързо? С такава тежка цена се дава познанието за природата на астрала, във властта на който се намират повечето от хората. Не е възможно да се преуспява в Учението без да се познават хората. Затова няма да съжаляваме за цената на уроците на живота, когато хората изявяват своята същност, раздирана от движенията в неугледната обвивка на астрала.

249. (13 октомври). Великото Пришествие. Докато бушува бурята и продължава битката, върви всепланетната подготовка на съзнанията за осъществяване Пришествието на Великата Жертва. И когато готовността бъде потвърдена, Тя ще премине над света. Ще бъде почувствана и приета от сърцето и видяна с очите на сърцето. Тя ще бъде невидимо видима. Но сърцето, което я е възприело, ще се преобрази. По линията на сърцето е станало разделението, по линията на сърцето ще дойде и преображението. След преобразяването на сърцето ще последва и преобразяването на света и цялата планета, наситена с Лъчите на Светлината на Владиката, ще бъде очистена Светлината. И тогава ще се осъществи това, до което са се домогвали най-добрите хора на планетата. Тогава ще се прековат мечовете на плугове и тъмнината, изгонена от планетата, вече няма да бъде в състояние да пречи на преобразяването на целия живот. Много добри начинания се залагат и сега, но тъмнината пречи, нахлувайки незабавно във всичко, затъмявайки всичко и доброто се превръща в лошо, внасяйки капки отрова във всичко, даже и в най-доброто. Но ще си отиде тъмнината, заедно със сподвижниците си и хората ще въздъхнат свободно, отхвърляйки хилядолетното робство. С какво силно противодействие се осъществява установяването на мира. Би трябвало мирът да е нужен на всички, но тъмната йерархия и нейните подгласници и всички привърженици на тъмнината — всички са въстанали срещу мира. Но техните дни са преброени. И яростта на отиващите си няма да спре колелото на еволюцията. Ще поразя всички вредящи и вървящи срещу. Мирът на Земята ще бъде утвърден. И не тези, лицемерно повтарящи „Господи, Господи“ ще влезат в царството на Новия Свят, които днес, както и да се наричат, се борят за утвърждаването му на Земята и отстояват делото на всепланетния мир. Те могат да се нарекат изпълнители на космическата воля, тъй като, подчинявайки се на определените срокове, прокарват нови пътища за народите. Старият свят няма да го има. Свършва времето на войните, спекулациите, борсите, ограбването на слабите и сираците; с борба и буря навлиза в живота Новият Свят. Които са за него, те са с Нас и Ние сме с тях. Новият Свят ще победи. Тази победа е неминуема. Окончателната му победа над стария свят на кръвопролития, убийства и насилие ще обозначи и времето на пришествието на Великата жертва на Земята. Полето на нейната проява ще бъдат сърцата на човеците.

250. Постоянството е синтетично качество и без него всички останали качества губят своята ценност. Непостоянна преданост или любов, или устременост, или равновесие са лишени от смисъл. Кому е нужна преданост, която днес я има, а утре изведнъж изчезва или любов, или безстрашие, заменящо се със страхливост. Постоянствое нужно във всичко. Това е най-добрата защита срещу колебанията на астрала и всички преходни движения в трите обвивки. В постоянството се изявява обликът на Висшата триада, когато Мълчаливият Наблюдател става близък. Постоянството ще помогне да се пренесе над всички явления на Майя и близостта на Владиката. Същността на постоянството се проявява в огньовете на неугасимите пламъци на качествата. Силната преданост на Владиката, пренесена непоколебимо през целия живот, ще бъде огнена победа на духа над сенките на преходното, над неговата временност, над света на земните въплътени. По същия начин и всички останали качества, утвърдени от огъня на постоянството, ще бъдат скала за духа и стълба за възход към Светлината. Говоря за неугасимия огън, постоянно горящ в пламъка на сърцето и изявяващ се в качеството на духа, наричано постоянство.

251. (15 октомври). Приеми Светлината, с нея ще победиш, изтръгвайки тъмнината от орбитата на своя микрокосмос. Изгонването на тъмнината е стъпало към преодоляване на стария човек в себе си. Всяка мисъл е или от светлината, или от тъмнината. Бдящото око вижда всяка мисъл и ако нейната същност не е от светлината, я изхвърля от съзнанието. Няма друг способ за освобождаване от мрака, тъй като той навлиза в човека чрез мисълта. Нужно е непрекъснато бодърстване, защото промъкналата се в съзнанието мисъл оставя своя отпечатък върху аурата и служи като среда за нейното повторение и нарастване. Като семе на плевел, попаднало вътре, което дава своите нови кълнове. Контролът е нужен и поради това, че при попадането на такава мисъл е по-лесно тя да се убие в зародиш, отколкото да се бориш с гиганта, израснал от нея. Мисълта може да расте безпределно, а с гигант на злото не всеки може да се справи. Контролът над мисълта освобождава човека от излишна борба и ненужни загуби на енергия. Без това условие на постоянен, стражеви контрол е невъзможно овладяването на мисълта. Овладяването на мисълта е нужно каквото и да стане, защото в Тънкия свят царства мисълта и животът на съзнанието се утвърждава от мисълта. Можете да си представите какъв живот си утвърждава съзнанието, намиращо се под пълен контрол и във властта на своите собствени необуздани и тъмни мисли. Защото там мислите създават видимо обкръжение на човека и предизвикват в съзнанието съзвучни на тях реакции. Там мислите са видими в ярки и живи образи, подобни по яркост на предметите в Плътния свят и представляват за човека очевидност, в която той живее. Този, който е овладял мисълта, може да си сътворява обкръжение по своя воля; този, който не я е овладял, ще бъде жертва на мислите, съзвучни с господстващото и привично за него в живота му. Утвърждаването на бъдещото свое обкръжение в Надземния свят и условията на съществуване там се създават сега на Земята от тези мисли, които преобладават в съзнанието на живеещия на Земята в плътното си тяло човек. Затова призоваваме към красота, затова утвърждаваме красотата, затова казваме, че трябва да пронизва със своята светлина мислите, за да не се срамува човек от светлината си, когато премине великите граници. Така поставяйки ударението на мисълта, може спокойно, уверено и смело да се върви по тясната пътека, водеща към живота. Трябва да се осъзнае, че мисълта води човека, че тя е реален фактор на битието на духа в пространството, че мисълта е продукт на милиоани години еволюция на формите, станала оръдие на човека едва на определен етап от от стълбата на живота. Следователно, съветът: „Овладейте мисълта си“ е абсолютно необходим.

252. (16 октомври). Утвърждавам действителността, в противовес на очевидността. Утвърждавам реалността на трите свята и силното присъствие на двата невидими в Плътния. Няма нито едно действие, което да не засяга и трите. Нима мисълта е от Плътния свят? Проявява се в Плътния, но се заражда по-нагоре. И организмът на човека също е сътавен от елементи на трите свята. Когато гледате мъртво тяло, виждате елементи на Плътния свят, не оживени от присъствието на астралното и тънкото тяло. Те, обаче, не са от Плътния свят. Трябва да се научите да отделяте мислено в себе си всичките три начала. Те са в действителност седем, но като начало за по-упростено е необходимо да се различават поне три: плътно, тънко, огнено. Съзнанието може да пребивава преимуществено в което и да е едно от тях. На Земята обикновено то пребивава в плътното, но всяка емоция го свързва с астрала, а всяка мисъл — с менталното начало. В съня си също човек не пребивава в Плътния свят, а по-нагоре. По такъв начин още на Земята съзнанието може да влезе в невидимите сфери, в които ще пребивава отхвърляйки тялото. Често ние, даже бидейки в тялото, живеем в различни светове, а не както може да ни изглежда. Потапяйки се в света на мисълта, човек понякога не вижда и не чува това, което го заобикаля. Където е мисълта, там е и съзнанието. Съветвам ви по-често да насочвате мисълта си към висшите сфери. Тази привичка ще установи магнитна връзка с висшия свят. Накъде ще се устремим при смъртта? Само по каналите, прокарани от мисълта приживе. Затова прокопаването на канали в пространството или утъпкването на трасета при мислените полети има много голямо значение за духа. Мисълта не е ограничена от нищо. За нея няма нито прегради, нито препятствия. Като лъч светлина тя пронизва от край до край пространството на всички измерения. Бъдещото пребиваване в надземното трябва да се предшества от изпращането на мисъл, създаваща условията на извънтелесното съществуване за човека. Тук условията се създават с физически усилия, а там — от мисълта. До колко разширена трябва да е тя, за да не заприлича това съществуване на пребиваване в каменните окови на тъмница, създадена от невежата или ограничена мисъл. Там дори и да се лети е невъзможно, ако полетът на се предшества от изпращане на мисъл. Мисълта е двигател, но ако самата тя е неподвижна или застинала в тъпи и мрачни форми, то няма ли тъмнината да ни бъде обкръжение. Първата задача е да се разкрепости мисълта. В онези сфери на невидимия свят, където няма нищо невъзможно, където всичко е възможно, възможностите се създават от мисълта. Но преди да се дерзае за невъзможното и недостижимото, трябва да се знае мощта на сияйната победна мисъл. Ако вземем сивото, безпросветно, отричащо всичко и пребиваващо безсмислено на Земята обикновено съзнание, можем да си представим какви мрачини си подготвя то в Надземния свят. Таванът на мисълта на такова съзнание не надвишава низките слоеве, които ще бъдат и пределът на неговото пребиваванетам. Фламарион пребивава сред звездите, защото цял живот е бил сред звездите. Така всеки сам отмерва пределите на своето съществуване в Надземното със своите мисли от днешния ден. Мисълта и само мисълта ще бъде онази вълшебна сила, която ще може да отвори всички врати в Тънкия свят и по-нагоре. В този процес устремеността играе първостепенна роля. Който към когото или към каквото върви, той с него и ще пребъде. Да се устремим към най-височайшето, тъй като достигането на невъзможното се намира във високите сфери. Казвам го Аз и го потвърждавам: „Възможно е всичко и всичко е достижимо за победната огнена мисъл“.

253. (17 октомври). Мускулите укрепват и се развиват при упражняване — така е и с психическата енергия. Следоватерно първото условие за нейния растеж е постоянното приложение. Само мързелът я разлага и гаси. Приложението трябва да се отличава от разхищението. Бъбривостта я разхищава, мълчанието я натрупва, а сдържаната, кратка, обмислена дума я нагнетява. И тъй: разхищаване, нагнетяване и натрупване — това са трите вида боравене с нея. Да се разхищава и нагнетява може винаги, но натрупването изисква време. Най-добрият източник за натрупване е мълчанието. Но и стълбът мълчи, но енергия не натрупва. Значи от мълчание до мълчание има разлика. Изключват се празните и ненужни думи, защото твърде много ненужни неща се говорят — това преди всичко. По-нататък трябва намерим начин да казваме с десет и по-малко думи това, което обикновено казваме със сто, концентрирайки съдържанието в най-съкратените. Това ще засили бдителността или контрола и ще увеличи напрежението на енергията. Никога не трябва да се опустошава съкровищницата до предела, особено със словоизлияния. Това явление е страшно разрушително. Мнозина, изтощавайки се с бърборене, довеждат организма до заболяване. Бъбривостта е голямо зло, навреждайки преди всичко на бъбривеца. Контролът над говоренето означава контрол над мисленето, тоест охрана, тоест готовност на съсредоточената от волята енергия за действие. Сдържаността, самообладанието, бдителността, зоркостта са условието за напрегнатото, съзнателно натрупване на огнена енергия. При достатъчна продължителност на този процес тя започва да кристализира в явни отлагания. Кристалът огнена енергия се увеличава и расте. Протича процес на натрупване на огнена мощ. Вълшебният камък безмълвно сияе в гърдите. Всяко действие на човека и всяка емоция на астрала представляват загуба на психическа енергия. Сдържаната емоция увеличава запаса от енергия, а действието, неизчерпано докрай, опазва запасите. И тъй: сдържаност навсякъде и във всичко. Спокойствието, равновесието, безстрашието са условията за предпазване на психическата енергия от разпиляване, разхищение и прахосване. Става дума за спокойствието на пълния покой или спокойствието на крайното напрежение, но не и за покоя на мързеливото неправене нищо. Равновесието на пълният покой и равновесието на огромното напрежение ще бъдат проява на съсредоточената във фокус огнена сила. Когато говорим за натрупването, не трябва да премълчаваме и за разточителството: страхът, безпокойството, нервността и нервните движения, съмненията, колебанията, оплакванията, раздразнението, несдържаността във всичките й разновидности и всички останали тъмни качества на духа, поглъщащи ценната енергия на огъня. Човек или я натрупва, или я разпилява. Целият негов живот на Земята преминава под знака или на събирането, или на разпиляването. Прахосалият пристига в Тънкия свят беден, лишен от възможността да изяви себе си в условията на Надземния свят, тъй като огънят или огнената психическа енергия там са двигателят. Той няма да може да лети, няма да може да ходи, а в крайната степен на изчерпване няма да бъде в състояние и да се движи. Ще стои като каменна статуя. Затова въпросът за събиране на психическа енергия е най-главният в земния живот на човека. Да се събира може само тук. Качествата на духа представляват контейнери с огнена сила. В тях се съсредоточва мощта на равномерно горящия пламък. Психическата енергия се задържа в рамките на утвърдените качества. Мъжеството представлява проява на пламъка на духа, докато страхливостта прилича на отворен клапан на парен котел, през който изтича енергията на парата. Може даже да се забележи, как яркото пламване на несдържаната раздразнителност моментално изгаря фосфорната тъкан на нервите и прави човека опустошена черупка. Необузданите емоции поглъщат неимоверно огнената енергия на духа. В течение на деня може да се забележи кои качества вътре натрупват тази енергия и кои я източват. Отбелязвайки разхитителите, може да се пристъпи, макар и в малък мащаб отначало, към натрупване и създаване на такива условия вътре в себе си, които биха запазили съкровищницата от опустошаване. Охрана на съкровищата — така можем да наречем този процес. При това ударението трябва да се поставя на мисленето, защото всяка мисъл способства или за за съхраняването, или за разпиляването. Бодрите, светли, смели, уверени, радостни мисли събират елементи на огъня. Унилата, безнадеждна безпросветност на съзнанието ще убие всяка огнена искра. Човекът е огнено същество и процесите, извършващи се в него, са от огъня. Синовете на пламъка трябва да овладеят огнената стихия и да подчинят нейните прояви преди всичко в себе си. Овладяването на огъня се постига чрез овладяване на себе си и подчиняване на всичките му прояви в сферата на човешкия микрокосмос на охраняващата воля.

254. (Гуру). Нека всичко, което е било предадено от мен при личен контакт, бъде съхранено в сърцето. У мнозина то е угаснало и се е покрило с пепел. Нека пръстенът послужи като постоянно напомняне за жизнеността на нашите начинания. Нищо не е умряло, живо е. Не в тези, очаквани от незрялото съзнание форми, а в своята скрита същост, проявяваща се днес в делата на цялата планета. Не е умряло семето и дава кълнове. Ние също сме живи, само че извън тялото и следваме същата линия на утвърждаване заповедите на Владиката. Който е с Него, той е и с нас, който е с нас, той е с Него. Привет и моето пожелание да достигнеш до края.

255. (18 октомври). Бентът задържа течащата вода и спомага за нейното насъбиране. По същия начин и волята задържа психическата енергия в микрокосмоса на човека от изтичане и разходване и позволява тя да се насъбере. Без това задържащо условие насъбирането е невъзможно. Ако се прекара само един ден при зорка охрана на огнената сила, резултатите ще се проявят много бързо: ще се установи някаква степен на равновесие и ще бъде усетена радост на духа, представляваща следствие на провилното действие. Ще се прекрати безцелното изтичане на енергия по много направления и кръгът ще бъде затворен, подобно на магнит, заключен с котвата. Аурата ще представлява затворена сфера, непронизвана повече от безпорядъчните избухвания на астрала, произтичащи отвътре и нарушаващи постоянно външната сфера на заградителната мрежа. Охранителното състояние на заградителната мрежа само по себе си създава известна напрегнатост и с това усилва и повишава нейните вибрации. Заградителната мрежа при повечето от хората се намира в безпорядъчно, хаотично и плачевно състояние. Никой не се грижи за нея и така отваря достъп за болести, обсебване и всякаква психическа зараза. Едно единствено напрягане на съзнанието и мисълта за подържане на заградителната мрежа вече я привежда в състояние на известна готовност. А тъй като тя се подчинява мигновено на мисълта, то и управлението й изцяло зависи от волята на човека. Трябва само да не се забравя за това условие. Разбира се, че е нужно и постоянно осъзнаване на връзката с Йерархията и наличието на сребърната нишка. Всичко това, съвместно с утвърдените качества на духа, може да създаде една непробиваема броня. Но е необходимо постоянно напрегнато бодърстване и зоркост и пребиваване в постоянно бдене. С напрягането на всички тези условия може да се усили необичайно огнената защита на заградителната мрежа. С напрягането на всичките сили на духа може да се събере небивала мощ. Няма предел за съсредоточването на огнена мощ вътре. Трябва само да се знае как да се направи това. Може да бъде призована силата във всеки момент, когато това се налага от живота. Имаме примери за проява на огнените сили в човека. Те се проявяват във великите дела и героичните подвизи. Но още по-голямо геройство е нужно за да се пренесе неразплискана през живота огнената чаша и при това дори да се умножи нейното безценно огнено съдържание. Такъв невидим подвиг ще бъде вече Велико Служене на Светлината. Така овладяването на чувствата и мислите довежда в крайна сметка до подвига и Великото Служене. Носителят на огъня се явява в същото време и носещ благост и светлина на всичко, което го заобикаля: хора, животни, растения и вещи. Еманациите светлина, излизащи от него, донасят благословеност на всичко, до което се докоснат. Представете си аурата на пълното равновесие, излъчваща светлина и обкръжена от мощна и напрегната заградителна мрежа, и нащърбената, гърчеща се линия, пробождана от безпорядъчните пламвания на астрала, заразяващи и помрачаващи всичко, което е наоколо. Огромна е заразата на такава мятаща се и неуравновесена аура и огромна е вредата. Не свое лично, никого ни засягащо дело извършва този, който внася хармония, ритъм и порядък в сферата на своите излъчвания, а общочовешко. Значението на осветената и подредена аура е извънредно голямо. Не трябва да се подценява това високо явление. „Какво е значението за света и околните на моите излъчвания и моето вътрешно състояние!“ — възкликва невежата и веднага излива отрова върху всичко, което го заобикаля. Работата над себе си и овладяването на себе си са плодоносни сами по себе си и тяхното значение е с необичайна продължителност. Нито една искра, нито един кристал от огъня не пропада в пространството и в същото време увеличава съкровището на Камъка. Затова утвърждаването на качествата представлява огнено действие. Затова овладяването на себе си ще бъде огнен процес на натрупване на огнена мощ. Затова пред дръзновения са отворени всички пътища към постигането на власт отначало над себе си, а след това вече и над стихиите. Така и сред обикновеното съществуване, в обикновения живот, могат да се събират и натрупват огненото съкровище и това може да се прави напълно незабелязано за страничните наблюдатели. Никой няма да познае носителя на Камъка, ако самият той не се разкрие. Хората все още са далеч от осъзнаване силата на огъня в себе си, макар че несъзнателно винаги я усещат у другите и се стремят към светлоносеца. Познаващият Съкровището ще премине през живота с мисълта за него, увеличавайки го с всичките си сили, с всичките си действия, с всичките си помисли.

256. (19 октомври). Всяко действие изисква изразходване на психическа енергия. Необузданото действие, съпроводено с несдържани емоции на астрала, бързо опустошава съкровищницата, предизвиквайки състояние на изчерпаност. Печален и неубедителен е видът на човека, който се е изчерпал. Но ако бъде удържана, като кон със здрава юзда, психическата енергия предизвиква състояние на нагнетяване и тогава образуваните кристали започват да сияят. Тогава се усеща прилив на сили и се налага съзнанието, че тя може да бъде овладяна и управлявана. Това усещане и осъзнаване се съпровожда с радост на духа. Затова изчерпващото и неизчерпващото действия са антиподи по своите следствия. Само неопитният ученик, който не достатъчно запознат със закона на психическата енергия, може да допусне явлението на изчерпаност, което винаги настъпва като резултат на несдържаност и отсъствие на контрол над нея по време на действия. Сдържаността по време на действие наподобява затворен парен котел, което позволява да се повишава налягането и да се използва това за работа. Аналогията е пълна. Явлението на сдържана сила притежава магнетизъм и убедителност. Отключеното ковчеже или разграбената земя, или отвореният флакон с благовоние могат да послужат като пример на изчерпаност. Във всяко действие, особено в словесното, трябва винаги да се оставят елементи на неизчерпаност, иначе действието ще загуби своята убедителност и привлекателност, сдруги думи — красотата. От тук и въпросът: кое е по-силно — мълчаливата или изразената с думи мисъл? За силата на мълчанието беше казано. Огнената енергия движи без думи. Колко прекрасни думи се изговарят и колко малко се прави! Не думите убеждават, а нещо скрито в тях. Ще го наречем огнена сила на неизчерпаните думи.

257. (20 октомври). Да носим камъни за изграждането на общия Храм на живота. Ние носим. Донесете и вие, всеки според силите си! Циментирането на пространството при това има голямо значение. Пространството може дотолкова да бъде наситено с мисли, че мислите да започнат да се претворяват в масови действия. Мислите творят, когато достигнат известна сила на напрежението и плътност. Пространството е пълно с неизразени мисли, които чакат възможност да се проявят. Контактът на мисълта с плътните условия изисква съгласуваност на съзвучието. Много години чакат понякога съзрелите мисли момента, когато ще могат да се отлеят в плътни форми. Мисълта се привлича към материята на Плътния свят, стремейки се да се слее с нея и да се облече с нея. Както в микрокосмоса на човека мисълта се стреми да прояви себе си в действие, по същия начин действа тя и в сферата на макрокосмоса. Законът е неизменен — тънкото се проявява в плътното, а огненото в тънкото. Кристализацията на огненото в плътно е процес на космичното изграждане на видимия свят. Следвайки този принцип, човек може да изгради и своя собствен микрокосмос посредством мисълта. Мисълта може да построи храм на тялото и духа, с мисъл се строи и Храмът на единния живот за света, с обединените мисли на най-добрите хора на планетата.

258. (21 октомври). Какво представлява по същество правият път? Верният път, пътят към Светлината — това са безкраен ред опити неуспешни, частично успешни и успешни напълно да преобразиш себе си и да се усъвършенстваш. Не е беда, ако всички опити не са удачни. Енергията, вложена във всяка от тях, след време ще даде плод. Не е възможно веднага да станеш Архат. Но пътят на преодоляване на себе си в края на краищата ще доведе до тази степен. Само да не се обезсили човек в делата. Мнозина правят грешка, насочвайки се към голямото и пренебрегвайки малкото. Но голямото обикновено се създава от малкото, от дребните детайли, като къщата от тухлите. Носейки ежедневно тухлички за изграждането на дома на духа, той ще бъде иззидан и създаден, но това трябва да се върши ежедневно, постоянно, не забравяйки нито за миг, че целият смисъл на земния живот е само в това. Ако в това направление не е направено нищо, значи целият живот е отишъл нахалост и е проведен напразно, безцелно. Мнозина живеят безцелно, поставяйки си за цел на живота вещите, ограничени от краткия срок на своето съществуване и затова лишени от краен смисъл. Ето, някой прахосва цялата си енергия, за да се облече по-добре от всички. Но дрехите се износват и биват захвърлени в коша за боклук, като парцали, а заедно с тях и плодовете на всички усилия. И така е във всичко, което е обречено на унищожаване поради малкия периметър на своята проява. Ние сме привърженици на продължителните неща. И нашият живот представлява поредица от продължителни действия, резултатите от които ще донесат плодове в животите следващи този. Затова нашите дела са безсмъртни. Виждаме надалече и хвърляме надалече котвата за далечно плаване. Казано с други думи — ние живеем заради бъдещето и в бъдещето. И нашето безсмъртие е в това, че енергиите на нашия дух са протегнати далеч зад пределите на много животи. „Бъдещето! То може да се случи някога, а може и да не се случи!“ — така разсъждава слепецът. Бъдещето е неотвратимо като утрешния ден. Залагащият на бъдещето влага капитала си в правилното дело. А щом като бъдещето е неизбежно, то неизбежни са и плодовете на този труд, който е вложен заради него. Нима предаността и любовта към Учителя са разчетени за днешния ден? Или трудът за самоусъвършенстване — само за един живот, или изучаването на Учението на Живота? По този начин, поставяйки в основата дългите дела, утвърждаваме чрез тях безсмъртието на живота. И важното при това е да се започне, тоест да се посее началното зърно на това, което ще даде кълнове, може би, едва след няколко въплъщения. Зърната на такива начинания ще бъдат преди всичко мислите и то тези мисли, които са неосъществими при сегашните условия. Това съвсем не означава, че те са нежизнеспособни или непрактични, а само говори за тяхната продължителност и безсмъртие, и утвърждаването им в бъдещето. За нас бъдещето е по-реално от настоящето, защото настоящето вече почти е отминало или отминава и често в него не може да се промени нищо, тъй като то представлява следствие на отминали действия, а бъдещето е пластично в ръката на формиращата го воля, тъй като причините се залагат сега. Не трябва също да се забравя, че идеите творят живота и управляват света. В явленията на днешния ден в рамките на цялата планета трябва да се разграничават две разновидности на нещата: явления от миналото, обречени на смърт и явления от бъдещето, на които е съдено да се сбъднат. От това на кои от тях се залага, зависи успехът и правилното направление. Залогът на мъртъвци ще бъде изгубен. Но всичко, което е в съзвучие с хода на еволюцията на живота на вашата планета, ще доведе до победа и преуспяване на човечеството като цяло.

259. (22 октомври). Не е лесно да се налага Моят свят в този свят. Светът на човешката очевидност е много кратък. Но Моят Свят е от вечността, като нишка на вечността, протегната през формите и явленията на Плътния свят и отвеждаща в безпределността. Но всеки може да се приобщи към Моя свят, да влезе в Него, да стане част от Него и да живее в Него, посрещайки вълните на преходните явления както гранитната скала посреща прибоя. Само трябва да се разбере безпределният аспект на Моя свят и да се утвърди съснанието в Него. Трябва да се разбере, че духът, запален от вечния пламък на живота, живее в безпределността, изявяваща се във вечната смяна на проявените форми. Ние сме безпределни и живеем в безпределността. А Плътният свят, съществуващ в безпределността, се явява като един неин разрез във времето. Духом издигайки се над дадения разрез на Плътния свят, той може да бъде продължен в безпределността и да се види, че той представлява всичко на всичко само един кратък момент от безпределността и е част от нея. Не е възможно да се отдели от нея нито една форма на живот, тъй като всяка една се докосва със своето начало и край до безпределността. И не само с началото и края, но и с всеки атом, влизащ в нейната структура. Ние сме безпределни с всичките елементи, влизащи в микрокосмоса на човека, тъй като всички елементи на видимия и невидимия свят представляват един или друг аспект на безпределността, живеят в нея и в нея се проявяват. Безпределността е нагоре и надолу, в началото и в края на времето и във всичко, което съществува в Космоса. Към безпределността, извън времето насочва своите стъпки духът и в нея проправя своя път от звезда към звезда. Космосът е вечен, вечен е и духът на човека и временността на неговото пребиваване на Земята не е преграда за духа, а стъпало и трамплин към далечните светове. Трябва с огнена воля да се пробие плътната сфера на очевидността, трябва да се разбере времето и да се издигне човек над него, трябва да се мисли за тайните на пространството. Във времето на освобождаване от всякакво робство трябва да се помисли за това как да се отхвърлят веригите, сковаващи духа, веригите на Плътния свят, оковите на Майя. Свободата е само в духа. В тялото няма свобода. А духът е вездесъщ, всемогъщ и всезнаещ в своя неизчерпаем, безграничен, базпределен потенциал. Вече съм говорил за качествата на духа. Сега вземаме най-висшите му качества и атрибути, показвайки безпределните възможности на духа. Твърдейки, че е възможно всичко, прехвърлям сребърен мост в безпределността, където е достижимо всичко, тъй като не съществува предел на растежа на могъществото на духа. Различни степени на всемогъщество, всезнание, всевиждане вече са достижими в някаква, може би за сега само начална степен, от човека, но тази достижимост е гаранция за по-нататъшни нови достижения, още по-високи и мощни и няма за тях предел, няма за тях край. С какво може да се ограничи полетът на мисълта? Само чрез собственото невежество. Отхвърляйки го заедно с всички вериги, всички ограничения и окови на вековете, можеш да се устремиш по пътя към безпределността, където всичко е достижимо, където няма нищо невъзможно и където несломимата устременост ще бъде увенчана с победа на духа.

260. Дошло е времето да се преразгледат отново много положения и твърдения на предишните учения, снемайки от тях покривалото на клерикализма. Истината, очистена от наносите, отново ще засияе над света. Да вземем за пример едно от твърденията на Първоучителя, толкова старателно премълчавано от църквата: „Вие сте богове“ или „И дадена беше власт на човека над всяка плът“. Нима в тези думи не се утвърждава всемогъществото на човешкия разум и властта на човека над цялата природа и над тялото му? Йогите потвърждават тази власт и могат да я постигнат. Могат и да я демонстрират на хората. Но какво направиха църковниците с тези велики истини, превръщайки синовете Божии, тоест хората, в роби, в страх и трепет пълзящи пред Висшето Начало, обричащо ги, според поученията на тези църковници, на вечни мъки в ада заради краткото земно съществуване? Но знаят ли тези невежи и мракобеси какво е това вечност? И може ли Космичната справедливост и законът на Кармата да обрече човека само за един живот на вечни мъки? Много нелепости са натрупали тези невежи и са покрили със слой фанатизъм и тъма сияйните истини на живота, лишавайки хората от Светлината. Тази Светлина днес ще бъде дадена на хората от науката, тъй като истината за света е една. И към нея ще се приближат чрез науката.

261. (23 октомври). И все пак ще пишем, макар и всичко да е против. В тази неизменност на ритъма се утвърждава нишката на връзката, основа на която е постоянството. Този ритъм ще бъде продължен и отвъд границата на смъртта, и смъртта ще се превърне в живот, защото утвърденото тук ще бъде утвърдено и там, и отхвърленото тук — отхвърлено и там. Този живот на Земята може да бъде наречен поле за създаване на условията на съществуване в Надземното. Ето защо всяка възприета или отхвърлена мисъл има значение за бъдещето. И утвърденото равновесие ще бъде рамката, в която ще се прояви духът в незримото. Постоянството и равновесието са тясно свързани. Постоянство без равновесие или равновесие без постоянство ще бъдат разновесие. И когато е твърде трудно, може да се призове на помощ спасителния ритъм. И от него да се почерпят нови сили. Какво от това, че вълните на прибоя на външните явления беснеят. Те отново ще се отблъснат в морето, но духът ще както и преди ще продължава да стои нерушимо, като могъщ дъб срещу вихрите. Огромна е силата на равновесието. И тази сила е от духа, а не от земната и другите обвивки. Нейната основа е в безсмъртната триада. Така равновесието е огнено качество.

262. (24 октомври). Неблагоприятните условия на възприемането се усилват за да може процесът да протича при всякакви, дори и най-неблагоприятните обстоятелства. Трябва само да не се спира върху тях мисълта, а да продължи устремяването й в приетото направление. В сравнение със земните, условията на астралния план дотолкова се изострят, че огненото трениране от такъв порядък е настоятелно необходимо. Плановете на мисълта и плановете на нисшите въздействия са различни. Но огненото съзнание трябва да вижда и чува всичко, което не трябва да нарушава неговото съсредоточаване. Основният тон остава неизменен, страничните ручейчета не му оказват влияние. Господството на мисълта над обкръжението се състои в това мисълта да се придвижва по избраното направление, без да го променя в зависимост от външните условия. Техните вибрации, попадайки в съзнанието и отпечатвайки се там, все пак не променят насоката на основното течение на мисълта. Дори прекъсването не нарушава неговата стройност. Съзнанието сякаш се докосва до определена сфера и възприема от там това, което му е съзвучно, независимо от постъпването на впечатления от нисшите сфери. Явно разчленяването на съзнанието практически е възможно и не малко примери са известни във вековете за това. В такива случаи съзнанието се докосва до разнородни явления, различни потоци и, черпейки от тях, не губи нишката на свръзка с нито един от тези, до които се е докоснало. Разбира се, напрежението на съзнанието трябва да бъде огромно, както и на водещата мисъл. Изводът един: при всички обстоятелства ритъмът на записите се запазвао и никакви нахлуващи от страни явления не могат да го нарушат, ако е съхранен устремът. Отначало бяха необходими пълна тишина и концентрация, а сега могат да се водят записки и на изпълнен с хора кръстопът. Важно е да се допусне, че това е възможно, за да се осъществи по-късно на практика. Много чудесни феномени са възможни и няма установени рамки за проявите на активност на високото съзнание. Могъщата сила на ритъма помита преградите на обикновените условности и прави невъзможното възможно. Ще продължаваме да пишем и нощем, и денем, и когато поискаме, и при всякакви условия.

263. Победата е в това да не се забавя крачката и да не се нарушава нейният ритъм. Особено вредно в това отношение е сътресението, предизвикващо шок и дори парализа на някои центрове. Затова не трябва да се изумяваш от нищо и да не се оставяш да бъдеш поразен от нищо. Не са необходими и външните прояви на удивление в угода на някого или на нещо. Достойнството на духа не позволява това. Гримасите на духа от такъв порядък са особено вредоносни. А редом с тях стои и ласкателното угодничество, след което идва унизителното подмазвачество. Трябва да бъдеш самият себе си при всички обстоятелства на живота и да не се унижаваш с угодливи усмивки и съглашателство. Съглашателство, угодничество — това е едно, а съгласие и разбирателство — нещо съвсем друго. Последните не уязвяват достойнството на духа, докато съглашателството го поразява. Много вредоносни привички носи в себе си човек. Мълчанието е хубаво с това, че избавя от много грешки и не създава условията, в които астралният палячо показва марионетната си същност. Той е унизител на достойнството на духа, готов през всяка минута да покаже своя робски лик. Той се подмазва, той ласкае, той се усмихва с условната усмивка на нищожеството, същият той лъже и се бои от всичко и винаги. Той е дотолкова ненужен, доколкото е вреден и дотолкова жизнеспособен, до колкото е ненужен занапред на устремения дух.

264. (25 октомври). Не можеш да се откъснеш от Земята и да я изоставиш. Значи, трябва да се съумее да се съчетае мъдро в съзнанието небето и Земята, и при това така, че Земята не само да не пречи, а да служи като трамплин за усвояването на небето. В действителност пречи не Земята, а привличането на човешката природа към неизживяната животинска природа вътре в човека, унаследена от миналото в него. И ако човекът е процес (Буда), то животинското начало в него е явление, подлежащо на изживяване и преодоляване. На известно стъпало, близко до освобождението, наследството от миналото се надига от дълбините на съзнанието с особена сила и с последни усилия дърпа съзнанието надолу. Трябва да се противостои на прибоя на вълните от миналото, събирайки всичките си сили, защото този прибой е непродължителен и временен. А привлекателността на земните съблазни е само привидна. Изправилият се дух не може да живее вече с тях, тъй като те нищо няма да му дадат, освен разочарование, отегчение и затъмнение. Ето, възниква въжделение за храна, но щом се натовариш с нея, вече отхвърлена и непривична, стомахът, като изтънчен организъм, веднага се противопоставя, защото ще се наложи да плати скъпо за отравянето. Точно така е и с всички други, влачещи надолу прелъстителности. Това, което е радвало и носело удовлетворение по-рано, днес вече няма да го донесе, а ще донесе само горчивината от попадането на духа в прегръдката на миналото. Но за огнената йога всичко в миналото е изгорено и завръщането при старите пепелища няма да даде радост на духа. Живеем за бъдещето и в бъдещето, където е разположено полето на новите достижения и където новото замества изцяло старото и го замества толкова пълно, че миналото вече не възниква в спомените; разкрасявайки го с цветя, поднасяме цветя на гроб. Но на нас не ни трябват гробове. Нашите думи са за живота и сияйните възможности на духа. Всичко е напред и вичко е достижимо. И призраците на миналите дейности са безсилни да преградят пътя.

265. (26 октомоври). В съзнанието като в огледало се отразява заобикалящият го свят, но свят оцветен с характерните за даденото съзнание бои. И не винаги това отражение е спокойно и ясно. Повъхността на огледалото би могла да се оприличи по-скоро на вода, отколкото на стъкло и най-малкото подухване на астралните вихри веднага изкривява цялото отражение. Тогава човек вижда външния свят не такъв, какъвто е, а какъвто изглежда. Така покрай ограниченията, свойствени на обикновеното съзнание, се внасят и допълнителни изопачения. И действителността се превръща в ярка очевидност, много отдалечена от реалността. Милиони хора живеят в тези призрачни лични светчета извън пределите на действителността. Виновен за това е астлалът. Съзнанието се мъчи под неговата власт, тъмничаря на духа — така можем да го наречем. Той е враг номер едно. Освобождаването на духа от всякаква робство започва с освобождаването от тиранията на астрала. Може да се преживее и без неговите прояви. Не са нужни неговите преживявания. Не са нужнинеговите избухвания. Можете да си възложите задача: да прекарате един ден без всякакви емоции. Без тях може да се яде, да се пие, да се спи, да се работи и пак да си бъдеш човек, но човек свободен от гърчовете на астрала. Човек в един момент се дразни, после се плаши, после пък се смее — за какво е всичко това. Спокойствието трябва да замести всички гримаси на астрала. Може да се живее и без тях. И тъй, задачата за днес е да се прекратят макар и за един ден движенията в астралния проводник. Не желаем неговия произвол! Няма да реагираме на нищо по никакъв начин. Добро ли е, лошо ли е, приятно или неприятно, харесвано или не харесвано — вътре палячото е вързан със силата на волята и да се кълчи не му е разрешено; ако ще всичко да се обърне с краката нагоре, но палячото ще е вързан цял ден, само за един ден, за да разбере неговият стопанин, че кривящият се е подвластен на волята на стопанина. Трябва да се разбере, че е възможно да се чувстваш пълноценен човек и при условието на пълно замлъкване на астрала. Единствено при това условие можа да се утвърждава спокойствието и равновесието. Мятащата хсе комична обвивка трябва да бъде накарана да замлъкне. Даже и еднодневният опит ще е от полза, защото трудното е да се започне. Колко усилия са направени и се правят, за да се възнесеш духом, но нещо упорито противодейства, свеждайки до нула всичко достигнато. Пречи астралът, врагът номер едно, правейки безплодни всички усилия на духа. Колко много са онези, които са се разколебали, спрели и тръгнали назад! Кой ги води и накъде? Неуморимият и упорит астрал е оседлал духа и го дърпа със сила към тъмнината. Всичко е позволено, няма забрани, но не на роба, не на този, който е под властта на астрала — най-тежкото от всички видове робство. Трябва да се намерят сили да се строшат веригите на робството и да се придобие свобода. За какво са всички завоевания на свободата за човека, който се намира под робството на своята нисша обвивка? За какво е свободата на пияницата, наркомана, садиста? Дори малката победа над астрала е полезна, защото води към голямата. След първия опит ще последва втори, след втория — трети, докато не бъде обуздан и смирен палячото и не затихне неговата ярост. Другото означава край и мъка за победеният дух, и робство вече не на собствения астрал, но на тъмата, която чрез него поробва свободата на духа. Пощада за палячото вътре в себе си не трябва да има. Той и Азът в човека не са едно и също. Но той, неуморимият, е врастнал в човека и е заменил неговото Аз със себе си. Вредителят трябва да се изтръгне с корена и нека първият ден бъде начало на борбата с древния враг не на живот, а на смърт.

266. (27 октомври, вечерта). Живот външен и живот вътрешен. Първият завършва със смъртта, вторият продължава, но вече извън зависимостта от плътните условия. Кой от тях е по-важен? Каквото засява човек на вътрешното поле на съзнанието, това ще прорастне и съзрее, когато свърши животът на Земята. Ще остане вътрешното и нищо от външното. И ще трябва да се живее за сметка на енергията на зърната, докато не дадат те плодове, които представляват причини за вътрешния живот в следващото въплъщение. Перефразирайки древното изречение, може да се каже: не се заблуждавайте, кармата не може да бъде поругана, каквото посееш, това и ще пожънеш.

267. (28 октомври). Всяко семе расте и дава плодове според своя род и вид. Така е и с психическите зърна, попаднали по един или друг начин на полето на съзнанието на човека. Семената на злото, ненавистта, недоброжелателството ще дадат и съответните кълнове. Семената на красотата, благото, висшите устремености и на всичко, което е от светлината, ще дадат светли кълнове. Събирач на зърната — и сеяч, и жътвар, и притежател на резултатите от реколтата е самият човек. За посев обикновено отбират най-добрите семена. Така и контролът над себе си позволява да се извършва най-щателен подбор на психическите постъпления. Но за това е необходимо постоянно наблюдение, тъй като допуснатата и осмислена мисъл, получила една или друга оценка на съзнанието, с тази оценка или печат на духа ще остане на нивото съзнание в хранилището на паметта, където, потвърдена, ще расте. Някога и някъде, при възникване на съзвучни на тази мисъл условия, тя ще изплува израстнала отново и тогава човек действа в съгласие с нея, често дори без да си направи труда да помисли добра ли е тя или лоша. Но за този, който върви нагоре, всеки отминал живот вече не е добър дори заради това, че възхождащото съзнание го е надрасло с факта на своето движение напред и затова контролът над мислите от миналото трябва да е още по-строг, отколкото над мислите от настоящето, които още не са успели да се укрепят и да пуснат дълбоки корени. Особено трудна е борбата с мислите с вековна давност, изкристализирали във вид на привички, склонности и други израстъци на духа. Добре е, ако те са хубави, но обикновено те не са по мярката на израсналия дух и подлежат на отстраняване. Ако устремът е огнен и напрегнат, те могат да отлетят като отпаднали листа, но при застой на съзнанието предизвикват гниене и могат да заразят цялата система, от където и двойната необходимост от контрол над мислите, тоест непрестанно бодърстване на духа. Онези мисли, които са получили санкция от съзнанието, живеят активно в подсъзнанието и често се проявяват като сънища, където човек постъпва в разрез със своето бодърстващо съзнание. Такива тъмни мисли трябва да се извлекат от съзнанието, да се преразгледат, да им се постави печата на ново разбиране и отново да се отправят в хранилището на паметта. Сънищата няма да се повторят и астралът ще действа през време на сън на физическото тяло вече по друг начин, подчинявайки се на въздействието на променената мисъл. Често на сън човек извършва постъпки, които никога не би допуснал в обикновения живот. Това са действия на астрала по линията на заложена мисъл, неизкоренена от него напълно от съзнанието. След освобождаването от физическото тяло мислите, заложени в микрокосмоса на човека, ще започнат усилено да се проявяват, увличайки след себе си тънката обвивка и тогава започва яростна борба между висшите стремежи на духа и неизживяните енергии на нисшите мисли, от които не е успял да се очисти стопанинът. Добре е това почистване да започне колкото може по-рано. Много смет има вътре. Много трябва да се преразгледа отново. Всичко дава своите кълнове. Много е ненужната вехтория, много са отровните семена, много са злите. Добре е да се преразгледат собствените мисли в аспекта на далечното бъдеще, представяйки си ги израстнали до своя логически завършек. И доброто, и злото на всяка проявена мисъл ще бъде видимо тогава в целия му обем. Така ще бъде по-лесно и да се отхвърли ненужната мисъл.

268. (29 октомври, вечерта). По време на сън тънкото съзнание реагира на различните въздействия понякога не съвсем така, както би реагирало на тях бодърстващото съзнание. Реакциите вървят сякаш в разрез с приетото направление. Това означава, че недоубитите змии надигат глави, възползвайки се от отсъствието на дневния контрол. Това означава, че печатът на окончателното решение на волята не е бил наложен здраво върху някои тенденции, склонности и привички на астрала. И той, усещайки отсъствието на юздата, понякога се проявява в действия, не заслужаващи одобрението на дневното съзнание. Трябва да се срамуваме от тези рецидиви на миналото по същия начин, както ако те биха станали наистина. Те са полезни с това, че, разкривайки тяхната отрицателна същност, човек може да наложи върху тях санкцията на ново решение, пресичащо до корен възможността за тяхното ново повторение. По време на сън истинският лик на човека се проявява по-лесно и по-свободно, отколкото в състояние на бодърстване.

269. (30 октомври). Творчеството на Гуру е своеобразно, самобитно, необичайно и въздейства по особен начин на съзнанието, предизвиквайки понякога цял поток о мисли. Едно то неговите забележителни платна е картината „Настасья Микулична“. Тя трябва да се гледа от най-далечния ъгъл на стаята, най-добре от коридора и тогава нейните красоти оживяват и започват да излъчват сияние и да светят. И колкото повече се задържа окото на тази картина, толкова повече мисли се зараждат в съзнанието. И започва да изглежда, че това не е просто картина, а далечното бъдеще на нашата Родина, отпечатано на платното. А тя е нарисувана в 1943 година, когато хитлеристките орди, снабдени с техниката та от производството на цяла Европа, още заплашваха нашата Страна и втората Отечествена война беше в самия си разгар. И в това трудно за нашата страна време Рерих вече предвиждаше крайната победа над врага, над нашите врагове и недоброжелатели. Настасья Микулична е символ на непобедимата мощ на нашата велика Родина. Мощна фигура на жена, мощен кон на фона на пламтящата заря на Новия Свят, когато Нашата Родина, отразила мвсички врагове, излиза като победителка на световната авансцена. Зарята ня Новия свят, освободил се от тъмното наследство на миналото, от войните, кръвта, насилието, колониалното робство и всички видове гнет и поробване на човек от човека, победно пламти над планетата. И водещата след себе си целия свят, всички народи на Земята страна е нашата Родина, въплътена в образа на могъщата фигура на Настасья Микулична, на здрав и силен кон. Тя е в доспехи, но не е въоръжена, тя не дрънка оръжие, тя не заплашва никого. Тя носи на света мир в ръцете и са подържаните от нея фигурки на хора, като символ на малките народи или на цялото човечество като цяло, на стража на мира, щастието и интересите на което стои мощно се изправя Тя в пламтящите бои на зората на Новия свят. Тя е още в броня и доспехи, за да не може предателстката вража ръка да нанесе внезапно удар в гърба. Този образ излъчва такава силна увереност и несъкрушимост и конят толкова твърдо пристъпва напред в това сияещо с победа и щастие бъдеще, че неволно възниква въпросът: какво ли дълбоко чувство на предвиждане е притежавал Рерих, за да го изобрази така жизнено на платното? Той сякаш е виждал тази победна стъпка на нашата Родина и нейната водеща роля на световната сцена. Да, тя не заплашва никого, да, тя носи на света мир, да, тя е защитничка на малките народи и на всички угнетени, да, към нея са устремени с надежда и вяра милиони очи от всички ъгълчета на планетата, да, тя възглавява борбата със стария, обречен, отиващ си и разлагащ се свят и води след себе си народите с тази победна мощ. Конят се изкачва на възвишение, но още не е стъпил на него, а когато стъпи, ще се разсеят последните облаци на мрака и Нашата велика Страна ще застане пред народите на света с цялата си непобедима мощ, утвърждаваща мира в целия свят и щастието на всички народи на Земята, заедно с окончателната победа на Новия свят над стария, когато войните, насилието и робството във всичките му видове ще останат в миналото.

270. (31 октомври). А ето и друга картина — „Трите корони“. В смъртен бой са се изправили трима крале. Заради какво се бият те? Какво искат да си отнемат един от друг? Може би, Константинопол или проливите, или богатите черноземни равнини на Украйна? Или да прибавят нови владения към парцаливата (съшита от кръпки) монархия? Бият се трима: картината е нарисувана през 1914 година, когато е пламнала първата световна война и кайзер Вилхелм, Йосиф Австрийски и Николай Романов са започнали война. Високо в небето, над сражаващите се фигури, са изобразени отдалечаващи се трите корони, за да не се върнат повече никога върху неудачливите си глави. Така художникът отново предвижда хода на световните събития и изхода на голямата война. И това не е никак чудно, предвиждането е свойствено на някои бележити хора.

271. Картината „Обреченият град“ предизвиква особено дълбоко впечатление. На фона на страховитото огнено-червено небе е изправен огромен тъмен замък, стоящ, вероятно, от векове. В неговите прозорци се отразяват червените отблясъци на зарево. Кървавото небе е символ на приближаващата война, а червените и алени бои — символ на вървящата след нея революция. На фона на тези бои изпъква обречеността на стария замък, на стария свят. Някаква неизбежност, някаква неумолимост на хода на историческите събития се усеща в тези тонове, сякаш художникът е предвидил и неизбежността на кървавата война, и неизбежността на последвалата я революция, когато са били вдигнати червените знамена в името на освобождаването на народите от оковите на стария свят. И това, че старият свят е безвъзвратно осъден от законите на историческата справедливост и закона за общестеното развитие, проличава от самото название на картината — „Обреченият град“. Тъй като старият свят е действително обречен и колкото и да се стараят защитниците на войните, на насилието и колониалното робство, и всичките противници на нашата страна да опровергават това на всички асамблеи по света, той е обречен и ще си замине, и ще направи път на Новия свят на свободата и щастието, на Света без войни, на освободения от всички видове робство Свят, на Света, който се изгражда и утвърждава от Нашата велика страна и от тези, които които я водят, а след нея и целия свят и всички народи на Земята, към това сияйно светло бъдеще.