"Добрите ученици" - читать интересную книгу автора (Виан Борис)

IV

— Ще я видиш ли пак днес? — попита Патон.

— Не. Тя не може. Какъв гаден ден!…

Бяха на пост пред Министерството на печалбите и загубите.

— Никой не минава оттук — каза Люн. — Това е…

Той млъкна, тъй като една възрастна дама се обръщаше към него.

— Извинете, господине, улица „Училищна“?

— Давай — каза Люн.

И Патон нанесе силен удар с палката по главата на госпожата. Оставиха я до стената.

— Дърта мръсница! — каза Люн. — Не можеше ли да ми говори отляво, като всички? В края на краищата… това разсейва — отсече той.

Патон триеше палката си с карирана кърпичка.

— С какво се занимава твоето момиче? — попита Патон.

— Не знам — каза Люн. — Но е мила, знаеш ли…

— Иначе как е? — попита Патон.

Люн почервеня.

— Отвратителен си. Нищо не разбираш от чувства.

— Значи няма да я видиш тази вечер? — каза Патон.

— Не — отвърна Люн. — Как ли да си прекарам вечерта?

— Можем да идем в Централния склад — предложи Патон. — Там винаги има хора, дошли да чопнат нещо за ядене.

— Не сме дежурни — каза Люн.

— Трябва само да отидем там — продължи Патон. — Ще бъде забавно, може да арестуваме някого. Но ако предпочиташ, можем да отидем в…

— Патон — възкликна Люн, — знаех, че си прасе, но ти наистина не разбираш нищо. В момента не бих могъл да направя това.

— Много си застрелян — каза Патон… — Хайде, не искам да приличам на глупак. Ще отидем в Централния склад. Ама си вземи ютията, да се надяваме все пак, че ще вдигнем малко пушилка.

— Щом казваш — отвърна Люн много възбудено. — Най-малко две дузини ще ударим…

— Ти — каза Патон, — ти май наистина си влюбен.