"Госпожа министершата" - читать интересную книгу автора (Нушич Бранислав)

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ОБИКНОВЕНА ГРАДСКА СТАЯ. Старо канапе, две кресла, няколко кухненски стола. Три врати: В дъното, в дясно и в ляво. В средата голяма покрита маса. Върху нея проснати едни стари панталони на бащата, които г-жа ЖИВКА: прекроява за сина си.

САВКА: Какво си се замислила?

ЖИВКА: Чудя се как да избегна това зализаното.

САВКА: По добре тури една кръпка.

ЖИВКА: Точно това ще направя. Ох, лелъо Савке, едва свързваме двата края. Моят не си гледа работата, хванал се с политика.

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: И други са в политиката, но гледат и за себе си. Включват се в комисии, заседания… Това е все. (в смисъл на пари)

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: Моят не умее. Туй щяло да урони авторитета на партията, онуй щяло да подразни опозицията. А на слугинчето вече три месеца не сме плащали, и наема не е платен, и дърва не сме купили…Ти знаеш, какво да приказваме!…

САВКА: Ох, да!

ЖИВКА: (отива до задната врата) Анке, какво става с кафето?

АНКА: (отвън) Сега!

ЖИВКА: Това може ли да е помощница? Мърла! Плащаме и да се мотае. И тя като държавен чиновник.

АНКА: (поднася кафето) Заповядайте!

ЖИВКА: Три пъти трябва да моля за едно кафе!

АНКА: (дръзко) Имах си работа. (излиза)

ЖИВКА: (след като АНКА излиза) Иде ми да и пробия главата с ножицата. Ама като съм и длъжна, ще търпя.

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: Лельо Савке, дай двеста динара на заем.

САВКА: Откъде да ги взема?

ЖИВКА: Ами онези от книжката?

САВКА: На тях не разчитай! Пази ги за черни дни, не дай боже!

ЖИВКА: Лельо Савке, ще те платим и лихва. След три месеца ще си получиш парите. Да не ми е името Живка, ако не го накарам да се набута в някоя комисия. Стига тая партия! Хората с партията къщи вдигнаха, а моят я разтури.

САВКА: Сигурно ли е?

ЖИВКА: Кое?

САВКА: Че ще влезе в комисия?

ЖИВКА: Съмняваш се, че ще ти ги върнем?!

САВКА: Не, не…Ако не влезе в комисия…

ЖИВКА: На заем ще вземем, но ще ти ги върнем.

САВКА: Ако е само за три месеца…

ЖИВКА: Нито ден повече, лелче!

РАКО: (влиза без книги и шапка целия изпокъсан)

АНКА: (след него и му носи книгите и шапката)

ЖИВКА: Ох, пак си се бил!

РАКО: Не съм!

АНКА: Бил се е!

ЖИВКА: (на лелята) Виж го, като че ли е паднал от бесилка.

АНКА: И ръката си е разкървавил.

ЖИВКА: Ауу, (превързва ръката му) Донеси вода! (АНКА излиза) Ще ми разправя, че не се е бил.

РАКО: (упорито) Не съм!

ЖИВКА: А какво?

РАКО: Правехме демонстрация.

ЖИВКА: Каква демонстрация?

РАКО: Против правителството.

ЖИВКА: Ти какво общо имаш с правителството?

РАКО: Нищо, но и аз виках: „Долу правителството! Долу правителството!“

ЖИВКА: Как да не се пукнеш от мъка! Защо се бъркаш в демонстрации?

РАКО: На площад „Теразие“ още се бият. Правителството трябва да подаде оставка.

ЖИВКА: Ох! Ох! Ох!

АНКА: (идва с леген) Хайде в кухнята да те измия!

РАКО и АНКА: излизат.

ЖИВКА: (на лелята) Закърпи го, ако можеш, като всеки ден ти пристига изпокъсан.

САВКА: (става) Ами аз да тръгвам…

ЖИВКА: Какво реши за онова?

САВКА: Кое ?

ЖИВКА: Заема?

САВКА: Не ми се пипат тия пари, но ако толкова трябва…

ЖИВКА: Ох, много ти благодаря, лелче!

САВКА: Да ги донеса ли, надвечер?

ЖИВКА: Моля ти се! Пък ти идвай, лельо, идвай… Аз, нали знаеш, не мога… Отбий се някой път и на обяд. Идвай, тук си като у дома си.

САВКА: (вече на вратата) Сбогом! (тръгва си)

ЖИВКА: Сбогом лельо! (изпраща я)

(РАКО вече измит се запътва към външната врата)

ЖИВКА: Къде?

РАКО: Там!… На „долу правителството“…

ЖИВКА: Ще повтаряш класа.

РАКО: И тати е повтарял… Три пъти.

ЖИВКА: Ти не гледай баща си.

РАКО: Тебе ли да гледам?

ЖИВКА: О, боже господи! Откъде го родих такъв проклетник! Махай ми се от очите!

(РАКО изхвърча през външната врата. От там влизат Чедо и Дара.)

ЧЕДО: Ето ни. Върнахме се.

ДАРА: Напразно ходихме.

ЖИВКА: Не ги ли намерихте!

ЧЕДО: Виж какво майко! Аз повече няма да те слушам. Ха при тая министерша, ха при оная…

ЖИВКА: Еми на мен повишение не ми трябва.

ЧЕДО: Твоята сърдечна приятелка Ната, не пожела да ни приеме.

ДАРА: Не беше в къщи.

ЧЕДО: Беше, беше! Момичето десет минути се мота вътре и чак тогава ни каза, че госпожата я няма.

ЖИВКА: Тя тая работа не става толкова лесно. Трябва поне пет шест пъти да стоиш пред вратата им за да ти кажат евентуално: „Влезте“

ДАРА: Какво ли ви слушам, а не си сваля шапката. Отивам да си полегна. (излиза)

ЖИВКА: Кога ще си платиш дълговете?

ЧЕДО: Не съм ги правил за кеф… Като взех жена без зестра?

ЖИВКА: Не сме те молили да я вземеш. Ти винаги си казвал, че я обичаш.

ЧЕДО: А вие казвахте, че има дванадесет хиляди зестра.

ЖИВКА: Има ги.

ЧЕДО: Де ги?

ЖИВКА: Ще си ги получиш от застрахователната агенция.

ЧЕДО: Чак като умрете и двамата с татко.

ЖИВКА: Ще почакаш.

ЧЕДО: Ами ако умра пръв?

ЖИВКА: Тъкмо няма да ти трябват.

ЧЕДО: Естествено. Ще наследите и моята застраховка.

ПЕРО: Извинете, аз два пъти почуках.

ЖИВКА: Моля. Заповядайте!

ПЕРО: Господинът не е ли в къщи?

ЖИВКА: Не.

ПЕРО: И в канцеларията го няма.

ЧЕДО: Вие какъв сте?

ПЕРО: Служител при господин Попович. Исках да му съобщя, че кабинетът падна.

ЧЕДО: Сигурно ли е?

ПЕРО: Сигурно е. Сега нашите ще съставят правителство.

ЖИВКА: Нашите?!

ЧЕДО: Сигурно ли е?

ПЕРО: Сигурно!… Господин Стефанович вече е в двореца.

ЖИВКА: Стефанович?! О, боже мой! Вие видяхте ли го лично?

ПЕРО: Видях го!

ЖИВКА: О, боже! Благодаря ви! Много ви благодаря!

ПЕРО: А сега отивам и ако забележа още нещо, ще ви съобщя. Само моля ви кажете на господин Попович, че аз пръв донесох вестта!

ЧЕДО: Ще кажем!

ПЕРО: Кажете: Перо от административния отдел.

ЧЕДО: Добре, господине!

ПЕРО: Ако има нещо особено интересно, вие ще ми позволите…

ЧЕДО: Разбире се…

ПЕРО: Вие ще ми позволите… (излиза)

ЖИВКА: Зетко, не съм те целувала от деня на сватбата! (прегръща го)

ЧЕДО: Какво толкова се радвате?…

ЖИВКА: РАКО! РАКО! Нашите! Нашите!

ЧЕДО: Какво нашите?

ЖИВКА: Дойдоха на власт! Ще се издигнем.

ЧЕДО: Къде по нагоре? Татко е началник в Министерството.

ЖИВКА: Има къде! Има! Стига да искаш… (към вратата) РАКО! РАКО!

ЧЕДО: За какво ти е!

ЖИВКА: Да купи вестник. РАКО! РАКО!

ПЕРО: Добър ден госпожо, пак съм аз.

ЖИВКА: Ауу! Кажете?

ПЕРО: Господин Симо ме изпрати да му взема цилиндъра.

ЖИВКА: Цилиндъра?

ПЕРО: Цилиндъра.

ЖИВКА: Сериозно?

ПЕРО: Абсолютно.

ЖИВКА: ОХ! (подкосяват й се краката) Господинът къде е?

ПЕРО: В министерството.

ЖИВКА: (скача) За какво му е цилиндъра?

ЧЕДО: Мамо, за какво служи един цилиндър?

ЖИВКА: Ох боже! Викай Дара! РАКО! РАКО!

ЧЕДО: (на лявата врата) Даро!… Даро!…

РАКО: (на средната врата) За какво ме викаш?

ЖИВКА: Купи ли вестник? О, боже! Аз още не съм те пратила.

ДАРА: (на лявата врата) Какво има?

ЖИВКА: Цилиндъра, баща ти иска цилиндъра!

ДАРА: Къде е?

ЖИВКА: На гардероба… Там в стаята…

РАКО: Не е там, видях го зад печката.

ЖИВКА: Вървете бързо, веднага.

(Дара и Чедо отиват за цилиндъра) Господинът беше ли весел?…

ПЕРО: Не.

ЖИВКА: Сърдит?

ПЕРО: Не.

ДАРА: (връща се) Няма го!

РАКО: (след нея) Никъде го няма!

ЖИВКА: Анке, Анке! (към всички, обезумяла) Търсете го!

ЧЕДО: Отдавна ли сте в Министерството?

ПЕРО: Много отдавна, господине…

ЧЕДО: И много ли министри сте сменили?

ПЕРО: Много! Аз още преди три дни знаех, че това правителство ще падне.

ЧЕДО: Е, как познавате ?

ПЕРО: Видя ли, че министърът час по час вика касиера и видя ли смачкани книжа в кошчето, веднага си казвам: тоя се стяга.

ЧЕДО: А какво означава да ви изпратят за цилиндъра?

ПЕРО: Това означава, че господинът е извикан в… и работата бързо трябва да се свърши, защото било е някой път — занеса му цилиндъра, а той погледне жално и каже: „Късно е, носи го обратно!“

ЧЕДО: (разтревожен) Какво толкова се мотаете! Дайте го тоя цилиндър!

(Всички търсят цилиндъра. Най после го намират)

ЖИВКА: Ето го цилиндъра! (Предава го тържествено на Перо) Вървете! Носете го! Във вашите ръце е съдбата на тази държава!

ПЕРО: Моля ви, не забравяйте. Перо от административния отдел.

ЖИВКА: Какво чакаш?! Тичай!

ЧЕДО: Перо нали отиде.

ЖИВКА: Как търпиш друг да ти носи новините? Дайте ми шапката, отивам сама!…

ДАРА: Боже, мамо!

ЧЕДО: Добре, добре, ето аз отивам!

РАКО: (офейква навън) И аз!

ЖИВКА: (на Чедо) Да не заседнеш в кафенето! Обикаляй, муши си! И чуеш ли нещо, веднага идвай!

(Чедо излиза)

ЖИВКА: Ох, Даро, знаеш ли какво значи да се поиска цилиндър?

ДАРА: Не знам!

ЖИВКА: Не смея да го кажа. Викат го във…

ДАРА: Тате?! А защо?

ЖИВКА: О, боже! Как пък ни едно от децата не се метна на мене! Всички глупави като баща си! (имитира) „Защо го викат“ Сигур да им сади квачки. Правителството е паднало и сега ще се съставя ново.

ДАРА: Ти да не би да мислиш, че…

ЖИВКА: Какво да мисля? Хайде де, хайде да чуя какво мисля?

ДАРА: Да не мислиш случайно, че татко ще стане министър?

ЖИВКА: О, боже! Страх ме е, но го мисля. Стискай палци! Виж ме! Чак ще ги изкълча, но толкова мога да направя за мъжа си! Стискай палци, Даро!

ДАРА: Ох боже, ако стане… Тогава и Чедо би могъл…

ЖИВКА: Не би! Не би! Няма образование. Не знае чужди езици…Не напредва… Стискай палци ма!…

ДАРА: За мене е добър! Аз като го харесвам ти какво се бъркаш?

ЖИВКА: Ей, закачи ли го някой сякаш в очите ти бърка.

ДАРА: Точно така!

ЖИВКА: Стискай палци!

ПЕРО: Извинете аз…

ЖИВКА: (като опарена) Има ли нещо ново?

ПЕРО: Има.

ЖИВКА: Говорете!

ПЕРО: Видях го.

ЖИВКА: Кое?

ПЕРО: Цилиндъра И той отиде с него!

ЖИВКА: Да не сте се излъгали?

ПЕРО: Обадих му се.

ЖИВКА: А той?

ПЕРО: И той ми се обади.

ЖИВКА: Научихте ли защо е отишъл?

ПЕРО: Всички наши са повикани.

ЖИВКА: И мислите, че още днеска ще свърши…?

ПЕРО: Още сега. Възможно е вече да е подписан.

ЖИВКА: (на Дара) Стискай палци, Даро!

ПЕРО: Отивам да прочета върху лицата им указа. Но, моля ви се, кажете на господина, че аз пръв съм дошъл да съобщя.

ЖИВКА: Да, да…

ПЕРО: Перо от административния отдел. (кланяйки се излиза)

ЖИВКА: (връща се от вратата) Даро, аз плача. (плаче) а ти нищо!

ДАРА: Как нищо, толкова съм развълнувана. Но право да ти кажа не мога да повярвам… Такъв късмет…

ЖИВКА: Обличай се да вървим, да чакаме.

ДАРА: О, боже! Майко!

ЖИВКА: Права си! Ако той вече е министър, аз не бива да ходя пеша.

ДАРА: Ама аз… Не затова…

ЖИВКА: Не издържам. Къде е сега оня твоят? Защо не идва? (отива към прозореца) Заседнал е в кафенето. А че ние сме на тръни… (нервно се разхожда) Ох, да можех да стана муха, че да литна в двореца, та със собствените си уши да чуя как царят казва на Симо: „Извиках ви, господин Симо, да ви предложа един портфейл в кабинета“! А моят шушумига, вместо: „Благодаря, Ваше величество!“ сигурно ще започне да пелтечи. Шушумига със шушумига, сигурна съм ще пелтечи.

ДАРА: (с укор) Моля те, мамо!

ЖИВКА: Тц, …тц, …тц…Их, как ми заигра дясното око…

ДАРА: Ето го Чедо!

ЖИВКА: Тича ли? Смее ли се? Маха ли с кърпа?

ДАРА: Влезе.

ЖИВКА: Добра вест носи! Това око не играе случайно.

ЖИВКА: Говори!

ЧЕДО: Чакайте…

ЖИВКА: Кажи, или ще припадна!

ЧЕДО: Всичко подред.

ЖИВКА: Говори!

ЧЕДО: Значи, като си идвах си мислех…

ЖИВКА: (хваща го за гушата) Да или не? Да или не?

ЧЕДО: Татко да ми издействува един заем за стопански цели. Това ще ми е вместо зестра…

ЖИВКА: Даро, дъще, ще го удуша ! Да или не?

ДАРА: О, боже! Кажи!

ЖИВКА: Да или не?

ЧЕДО: Да!

ЖИВКА: Какво?

ЧЕДО: Министър!

ДАРА: (прегръща го) Чедо! Скъпи!

ЖИВКА: Деца, деца, дръжте ме! (припада)

ЧЕДО: Сега тате Симо, да ми издействува един заем за стопански цели и три повишения…

ЖИВКА: Ти какво тате това, тате онова! Тука друг не се ли пита?

ЧЕДО: Е, да, трябва да се питат и другите министри.

ЖИВКА: А аз?

ЧЕДО: Че вие какво сте?

ЖИВКА: Как какво? И още пита. Аз съм госпожа министершата!!! Ох, боже! Не вярвам на ушите си! Даро, кажи ми го и ти!

ДАРА: Какво да ти кажа?

ЖИВКА: Наречи ме, както отсега нататък цял свят ще ме нарича.

ДАРА: Госпожо министершо! (ЖИВКА се залива от смях)

ЖИВКА: (на Чедо) Хайде, кажи и ти!

ЧЕДО: Ще кажа, но и вие ми кажете: г-н министерски зете!

ЖИВКА: На теб право да ти кажа на ти отива…

ЧЕДО: На вас пък ви отива като…

ЖИВКА: (заканително) Като какво?

ЧЕДО: (мънкайки) Ами…

ЖИВКА: Хайде, хайде, лавни, ако искаш да ти почеше езика параграф седемдесет и шести.

ЧЕДО: Охо, вие говорите, като че ли сте министър.

ЖИВКА: Ако не съм министър, министерша съм, а това понякога е много повече!

ДАРА: Чедо, майко! Не се карайте не подхожда на министерска къща.

ЖИВКА: Разбира се, но като няма възпитание за министерска къща…

РАКО: (втурва се) Мамо, татко станал министър!

ЖИВКА: (целува го) Кой ти каза, чедо?

РАКО: Децата и веднага започнаха да ми викат министерско прасе.

ЖИВКА: Повече няма да дружиш с тия гамени.

РАКО: Ами с кого?

ЖИВКА: С децата на английския консул.

РАКО: Те ме псуваха и на майка.

ЖИВКА: Запиши ми кои са псували! Ще ги преместим в провинцията: и децата, и класа, и учителя. В тая държава трябва да се тури ред и де се знае кой може да се псува на майка и кой не.

РАКО: Много се радвам, че татко стана министър.

ЖИВКА: А защо, мама?

РАКО: Защото ако ме пердашиш, аз ще организирам демонстрация и ще викам: Долу правителството!

ЖИВКА: Марш, марш от тука!

РАКО: (гледа навън) Тате си иде!

ЖИВКА: (обърква се) Деца, деца, стойте зад мене. Боже мой, сутринта излезе от къщи като обикновен човек, връща се министър!

ПОПОВИЧ: (появява се на вратата с цилиндър)

ЖИВКА: (прегръща го) Министре мой!

ЧЕДО И ДАРА: (целуват го) Честито!

РАКО: (вика) Долу правителството!

ЖИВКА: (скача като ужилена) Марш от тук! О, боже, как можах да го родя такъв!

ПЕРО: Извинете аз такова… дойдох да съобщя, че г-н Попович стана министър.

ЖИВКА: Знаем, знаем г-н Перо.

ПЕРО: Знам, че знаете, но все пак аз исках да ви съобщя, че пръв му занесох цилиндъра!

ЖИВКА: А, за това ви благодарим! Много ви благодарим!

ПЕРО: И аз ви благодаря! (кланя се)

ЖИВКА: Сега в Министерството ли отивате, г-н Перо?

ПЕРО: Да, госпожо министершо!

ЖИВКА: Наредете министерския автомобил да дойде тук в четири часа!

ДАРА: Мамо, защо ти е?

ЖИВКА: Искам да мина три пъти от Калемегдан до Славия. После може и да Умра!

ЗАВЕСА