Братя ГримДухът в бутилката

Имало едно време един беден дървар, който работел от сутрин до вечер. Когато най-сетне спестил малко пари, казал на сина си:

— Ти си едничкото ми чедо, затова ще ти дам спестените си пари, за да се изучиш. Ако се изучиш добре, ще можеш да ме храниш, когато остарея.

Момчето отишло в едно училище и било тъй прилежно, че всички учители го хвалели. Но след една-две години парите се свършили, и то било принудено да се върне вкъщи.

— Уви — казал натъжен баща му, — не мога да ти дам нищо повече.

— Не се тревожи, татко — отговорило момчето, — все някак ще се оправим.

Тогава бащата решил да отиде отново в гората да сече дърва. Синът му казал:

— Ще дойда с теб да ти помогна.

— Не, синко — казал бащата, — ще ти бъде трудно, не си свикнал да вършиш тежка работа, пък и имам само една брадва. Нямам пари да купя още една.

— Отиди при съседа — предложило момчето — и вземи неговата на заем, докато спечеля пари за още една брадва.

Бащата се съгласил, взел брадвата на съседа и на другата сутрин отишъл със сина си в гората. Момчето било пъргаво и сръчно и свършило много работа. По пладне бащата казал:

— Хайде малко да отдъхнем и да хапнем, после работата ни ще тръгне по-леко.

Синът взел своето парче хляб и казал:

— Ти си почини, татко, аз не съм уморен. Ще се поразходя из гората и ще потърся птичи гнезда.

— Не ставай глупав! — извикал бащата. — Ще скиташ из гората, ще се измориш и после няма да мажеш да се помръднеш.

Ала момчето не го послушало и тръгнало из гората. Изяло си хляба и започнало да гледа дали има гнезда в клоните на дърветата. Така стигнало до един огромен дъб, огледало го и си казало: „Все някоя птица е свила гнездо тук“. Изведнъж му се сторило, че чува някакъв глас. Ослушало се и наистина доловило глух вик:

— Пусни ме, пусни ме!

Огледало се наоколо, но нищо не открило, а гласът сякаш идвал от недрата на земята. Тогава момчето извикало:

— Къде си?

— Отдолу, между корените на дървото. Пусни ме, пусни ме!

Момъкът започнал да разравя пръстта и накрая в една малка дупка между корените на дъба открил бутилка. Вдигнал я, обърнал я към светлината и видял в нея нещо живо, което много приличало на жаба и подскачало насам-натам. Извадил запушалката и от бутилката веднага изскочил дух, който започнал да расте и растял така бързо, че за миг пред момчето застанал огромен великан.

— Знаеш ли какво заслужаваш за това, че ме пусна? — викнал великанът със страшен глас.

— Не — отговорило момчето без никакъв страх. — Не зная.

— Тогава ще ти кажа — извикал пак великанът. — Ще ти откъсна главата!

— Ако ми беше казал по-рано — отговорило момчето, — щях да те оставя в бутилката. Но няма да ти позволя да ми откъснеш главата. Първо трябва да попитаме някой друг.

— Никого няма да питаме! — креснал духът. — Ще си получиш наградата. Да не мислиш, че случайно бях затворен толкова време в бутилката. Не, затвориха ме за наказание, а на този, който ме пусне навън, трябва да откъсна главата.

— Не бързай толкова — казало момчето. — Тази работа не става толкова бързо. Най-напред трябва да се убедя, че ти си истинският дух и че точно ти беше преди малко в бутилката. Ако успееш да влезеш пак вътре, ще повярвам, че си бил ти, и тогава можеш да правиш с мен каквото искаш.

Духът казал надменно:

— Това никак не е трудно за мен!

Започнал да се смалява и лесно се проврял през гърлото на бутилката. Щом влязъл вътре, момчето веднага сложило запушалката и хвърлило бутилката на старото й място между корените на дъба. Така успяло да измами духа и решило да се върне при баща си, но духът започнал отново да вика:

— О, пусни ме, пусни ме!

— Не — отговорило момчето, — втори път няма да те пусна.

— Ако ме освободиш — извикал духът, — ще ти дам такова богатство, че ще живееш в охолство до края на живота си.

— Не — отговорило момчето, — страх ме е, че ще ме измамиш.

— Не само че няма да ти сторя зло — казал духът, — но и ще те възнаградя богато.

„Ще го пусна — помислил си момъкът. — Може и да удържи на думата си.“ Извадил запушалката, духът изкочил от бутилката и за миг се превърнал в огромен великан. После подал на момчето една ивица платно и казал:

— Ако докоснеш с единия край на платното рана, веднага ще заздравее, а ако с другия край докоснеш стомана или желязо, те ще се превърнат в сребро.

— Първо трябва да опитам — казало момчето.

Отишло до едно дърво, цепнало кората му с брадвата, а след това я докоснало с единия край на платното. Тя веднага се затворила и нараненото място заздравяло.

— Всичко е наред — казал духът. — Сега можем да се разделим.

Момчето му благодарило и се върнало при баща си.

— Къде беше досега? — попитал го баща му. — Защо забрави, че имаме работа? Знаех си от самото начало, че нищо няма да свършиш.

— Не се сърди, татко, ще наваксам изгубеното време!

— Ще го наваксаш! — казал сърдито бащата. — Засрами се!

— Гледай, татко! Ще отсека с един удар това дърво.

Извадил платнената ивица, потъркал брадвата с нея и замахнал силно срещу дървото. Но тъй като желязото се било превърнало в сребро, острието се огънало.

— Ех, татко, виж каква лоша брадва си ми дал! Веднага се изкриви!

Бащата се изплашил и казал:

— Какво направи? Сега ще трябва да платя брадвата, а нямам пукната пара!

— Не се сърди, аз ще платя брадвата — казало момчето.

— Глупак! — извикал бащата. — С какво ще я платиш? Нямаш други пари освен тези, които ти дадох аз.

След малко момчето казало:

— Не мога повече да работя, татко, хайде да се прибираме.

— Как не! — отговорил бащата. — Да не мислиш, че и аз ще скръстя ръце като теб? Аз ще работя, а ти си отивай.

— Не познавам пътя — казало момчето, — хайде, тръгни и ти с мен.

Гневът на бащата преминал и той се съгласил. По пътя казал на сина си:

— Върви да продадеш изкривената брадва, все ще вземеш някоя пара за нея. Останалото ще спечеля аз, за да я платим на съседа.

Момчето взело брадвата и я занесло в града при един златар. Той я разгледал и казал:

— Струва четиристотин талера, но в момента нямам толкова пари.

— Ще ми дадеш остатъка по-късно — казало момчето и се върнало вкъщи.

— Татко, сега вече имам пари. Отиди при съседа и го попитай колко иска за брадвата.

— Попитах го вече — отвърнал бащата. — Иска един талер и шест гроша.

— Дай му тогава два талера и дванадесет гроша.

После дало на баща си сто талера и казало:

— Пари никога няма да ти липсват. Затова живей спокойно и по-нашироко.

— Гледай ти! — извикал бащата. — Откъде намери това богатство?

Тогава момъкът разказал какво се било случило в гората и как, като се осланял на щастието си, се сдобил с много пари. С останалите талери той продължил учението си, а тъй като с платнената ивица лекувал всякакви рани, станал най-прочутия доктор в целия свят.