"Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

1.

— Извинете. Говорите ли руски? — каза на ухото му нисък глас, определено контраалт.

Албърт Джонас Морисън застина в креслото си. Залата беше затъмнена, а екранът на компютъра настойчиво показваше графики, които никой не гледаше.

Вероятно се беше унесъл в дрямка. Когато седна, от дясната му страна със сигурност имаше някакъв мъж. Кога се беше превърнал в жена? Или беше станал и жената беше седнала на мястото му?

Морисън се изкашля и запита:

— Казахте ли нещо, госпожо?

Не можеше да я види ясно в мрачната зала, а трепкащата светлина от компютърния екран по-скоро замъгляваше образа й. Забеляза, че е с права, черна коса, изпъната гладко, покриваща ушите — без украшения.

— Попитах дали говорите руски.

— Да, говоря. Защо се интересувате?

— Защото това ще ме улесни. Моят английски понякога ми изневерява. Вие ли сте д-р Морисън? А.Дж.Морисън? Не съм сигурна в тази тъмнина. Простете ако съм сгрешила.

— Аз съм А.Дж.Морисън. Познавам ли ви?

— Не, но аз ви познавам.

Ръката й се протегна и докосна леко ръкава на сакото му.

— Имам голяма нужда от вас. Слушате ли какво говорят? Струва ми се, че не.

Разбира се и двамата шепнеха.

Морисън неволно се огледа. Залата беше полупразна и никой не седеше наблизо. Шепотът му се сниши до нивото на нейния глас.

— Дори и така да е? Какво от това?

Стана любопитен просто от скука. Изказването беше го приспало.

— Ще дойдете ли с мене? Казвам се Наталия Боранова.

— Къде да дойда с вас, мис Боранова?

— В кафето, за да можем да поговорим. Много е важно.

Така започна цялата история. По-късно Морисън реши, че присъствието му в определена зала, факта, че не беше нащрек и че беше достатъчно заинтригуван и поласкан, за да поиска да тръгне с жената, която му каза, че се нуждае от него, нямат значение.

В края на краищата, тя щеше да го открие където и да беше, щеше да сграбчи и да го накара да я изслуша. Може би нямаше да бъде толкова лесно при други условия, но щеше да доведе до същото. Със сигурност.

Нямаше начин да се измъкне.