"История на Българското възраждане" - читать интересную книгу автора (Стоянов Иван) Иван СтояновИстория на Българското възраждане НАЛАГАНЕ И СЪЩНОСТ НА ОСМАНСКАТА ФЕОДАЛНА СИСТЕМА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКА ВЛАСТ Налагане на османската военно-феодална система Установяване на турската политическа, военна и административна система Българското селско стопанство през XV-XVI век Категории население със специални задължения Българското градско стопанство през XV-XVI век Вътрешна и външна търговия през XV-XVII век Последици от падането на България под турска власт РЕНЕСАНСЪТ, ПРОСВЕЩЕНИЕТО, БУРЖОАЗНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ — ТРУДНИЯТ ПРЕХОД КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ ГРАНИЦИ, ПЕРИОДИЗАЦИЯ И СЪЩНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ИКОНОМИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XVIII И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК Разложение на османския феодализъм Реформите в Османската империя през втората четвърт на XIX век. Ера на Танзимата Промени в селското стопанство Промени в промишленото производство. Развитие на градовете Развитие на търговията Социална структура на българското общество през XVIII и първата половина на XIX век ЗАРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ Съпротива срещу турската власт през първата половина на XVIII век Паисий Хилендарски. История славяноболгарска Софроний Врачански ПОЛИТИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ И ВЪОРЪЖЕНИ БОРБИ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ СРЕДАТА НА XVIII ВЕК ДО КРИМСКАТА ВОЙНА (1853–1856 г.) Участието на българите в руско-турските войни и в освободителните борби на сърби и гърци Велчова завера Селски въстания в Западна и Северозападна България (1835–1841 г.) Браилски бунтове (1841–1843 г.) Видинско въстание през 1850 г. Политически движения и организации на българите по време на Кримската война ПРОСВЕТНО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО Предпоставки за възникване на движението Преход към светско училище Просветното движение след Кримската война ДВИЖЕНИЕ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА Предпоставки за възникване на движението и първи сблъсъци между българи и гърци Борба за самостоятелна църква до Кримската война Църковно-национални борби след Кримската война Великите сили и българският църковен въпрос Учредяване на самостоятелната българска църква СТОПАНСКИ И СОЦИАЛНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД КРИМСКАТА ВОЙНА Промени в българското селско и градско стопанство през 50-70-те години на XIX век Социална структура на българското общество през 50-70-те години на XIX век БОРБИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД СРЕЩУ ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО ПРЕЗ 50-60-те ГОДИНИ НА XIX ВЕК Начало на организирано националноосвободително движение Политически организации и идейни течения през 60-те години на XIX век Четническо движение БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО Българската култура до Кримската война (1853–1856 г.) Подем на българската култура след Кримската война ФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ НОВ ЕТАП В НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ Любен Каравелов — жизнен път, дейност, идейни виждания Васил Левски. Изграждане на Вътрешната революционна организация Първо общо събрание на БРЦК. Подем на революционното движение Криза в революционното движение 1873–1874 г. Христо Ботев начело на революционното движение АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ Подготовка на въстанието Обявяване и ход на въстанието Причини за разгрома. Характер и значение на въстанието Световната общественост в защита на българите ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ Революционно движение след Априлското въстание Националноосвободителното движение на българския народ по време на войната Санстефански мирен договор. Характер и значение на войната Берлински конгрес и последвалият го мирен договор Информация за текста
НАЛАГАНЕ И СЪЩНОСТ НА ОСМАНСКАТА ФЕОДАЛНА СИСТЕМА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКА ВЛАСТ Налагането на османския феодален гнет в българските земи в края на XIV и началото на XV век разрушава много от сътвореното във времето на средновековната българска държава. Новата система на обществено-икономически отношения е далеч по-примитивна по степента на своето развитие от достиженията на българското феодално общество. Прекъснати са икономическите и културните взаимоотношения на българите с редица страни от европейския континент. Така на практика българският народ се оказва изолиран от естествената си среда и попада в орбитата на една цивилизация, която в своята същностна характеристика отстъпва изцяло на постиженията на балканските народи от предходните столетия. В разрез с логиката и историческите закономерности българите и останалите обитатели на Европейския югоизток попадат под властта на османските турци и това става във времето, когато Европа е застанала на прага на историческия преход от Средновековието към Новото време.