"Към пропаст" - читать интересную книгу автора (Вазов Иван)
Явление 8
Горните и Драган
Драган (кланя се). Здраве и дълъг живот пожелавам на светлата царица.
Теодора. Благодаря, протокелиоте.
Драган. Ида от страна на негово величество, за да поговоря по един въпрос. (Гледа присъствующите.)
Теодора (дава им знак и те излизат). Слушам, протокелиоте.
Драган (с колебание). По едно много важно дело, по едно домашно дело… (Запъва се.) Извини, светла господарко, но посланието, с което ме натовари негово величество Иван Александър и което аз с голяма скръб приех… (Запъва се.)
Теодора. Не се вълнувай, Драгане, аз знам що е: Александър ми обажда, че ме напуща?
Драган (с въздишка). Ох, светла госпожо, ти видиш какво мъчно дело ми е възложено.
Теодора (с ресигнация.) Добре, съгласна съм.
Драган. Милостива господарко, световните работи така са непостоянни. Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват като тия цветя. Лъжовен свят. Това е в колибата, това е и в палата. И други царици преди тебе са дочакали същата съдба! И те са я посрещнали безропотно, с християнско смирение, защото волята на вишняго е била такваз, без неговите веления нищо не става. Кой знае дали това не е велика милост.
Теодора. И къде ми заповяда да ида Александър?
Драган. Оставя на твоята височайша воля това.
Теодора. В някой мънастир?
Драган. Да, де по-добре би намерила отдих и успокоение от житейските тревълнения, ако не в една тиха света обител, дето ще бъдеш окръжавана с всичкото внимание и почест, длъжими на твоето високо положение. (Теодора си кърши ръцете с вид на дълбока скръб.) Давай си сърце, бъди бодра, царице. Царят сам ще дойде подир малко лично да говори с тебе. Стягай се.
Теодора (няколко време стои вкаменена и мълчи. Внезапно троснато). Коя ще земе Александър?
Драган. Не знам, господарко.
Теодора. Аз знам: еврейката! (Отпуща се на стола примряла.)
Драган (отива към нея уплашено). Царице! (Отива надясно и вика.) Елате!