"Към пропаст" - читать интересную книгу автора (Вазов Иван)

Явление 11

Красимира и Рад Лупу

Красимира. Раде, ти утре тръгваш?

Рад Лупу. Да, Красимиро.

Красимира (въздиша). Ако да знаеше каква жестокост правиш, ти нямаше тъй да бързаш.

Рад Лупу (очуден). Жестокост?

Красимира. Ти оставяш тука в мъки едно сърце.

Рад Лупу. Знам, Красимиро, но какво мога аз да помогна на царицата? Та и тя не иска да ме вижда, че се мъча…

Красимира. Аз говоря не за царицата, а за Сара.

Рад Лупу (стреснато). Сара?

Красимира. Тя още те обича.

Рад Лупу (поразен). Но тя ме не поглежда даже!

Красимира. Как искаш, шпиони отвсякъде? (Озърта се предпазливо.) Слушай, Сара те обича. Този палат й е черен. Тя е жертва на баща си, който я продаде. Спаси я.

Рад Лупу (прехласнат). Сара?

Красимира (поверително). Тя чезне тайно за тебе. Спаси я, грабни я, заведи я със себе си във Влашко.

Рад Лупу. Сара?

Красимира (тайнствено). От нейна страна ида. Днес царят отива на лов и тая нощ отсъствува от Търново. Сара ще нощува у дома си, както винаги през Александровото отсъствие. Грабни я. Тя ще те чака. Тя ще вика там, но тъй трябва…

Рад Лупу (възхитен). Боже, истина ли е това?

Красимира (поглежда надясно). Но царицата иде. Млъкни. (Отиват към дъното и се спират, приказвайки ниско. Влазят отдясно Теодора, последвана от Стана и Мара.)