Явление 1
Александър и Сара
Александър (пламенно). Повтарям ти: ти царица ще бъдеш в тоя палат.
Сара (гледа го умилно). Царица или робиня, аз съм твоя.
Александър. На тая хубава глава аз ще турна короната. Моята дума е дума, Саро, и по-силна от тия планини.
Сара (прегръща го нежно). Ах, царю, колко си благороден!
Александър (гледа я възхитено). Ако има под това небе още нещо, което да желаеш, кажи.
Сара (умилено). Има, царю. Царицата не може да желае нищо повече, но майката желае още нещо.
Александър. Кажи.
Сара (свенливо усмихната, показва знакове на нерешителност).
Александър. Заклевам се в любовта си и в твоите черни очи: майката ще бъде чута.
Сара (гледа го нежно и любовно). Вълшебници ми предсказаха, че аз ще ти родя син.
Александър. И аз ще му дам името Иван Шишман. А после?
Сара. Майка му копнее той да бъде наследник на престола.
Александър. Сладка душо! Заклевам се в Асеновската си корона, че тя ще мине от моята глава на неговата.
Сара (възхитено). Ох, царю! (Цалува го.)
Александър (цалува я). Драго дете, излез. Раксин иде. (Сара излазя отляво. Отдясно влазя Раксин.)