"Кльощавият" - читать интересную книгу автора (Хамет Дашиъл)

V

През нощта Нора не можа да мигне. Чете спомените на Шаляпин, докато се унесох в сън, след което ме събуди, за да ме попита:

— Спиш ли? Казах, че спя.

Тя ми запали цигара, после още една за себе си.

— Не ти ли е минавало през ума, че би могъл от време на време да се връщаш към детективската си работа — просто за удоволствие? Знаеш какво имам предвид — когато ти падне нещо изключително интересно, например като делото Линдб…

— Скъпа — прекъснах я аз. — Предполагам, че Уайнънт е убиецът и полицията ще го хване и без моята помощ. А и всичко това ми е крайно безразлично.

— Нямах предвид това, а…

— Пък и нямам никакво време — прекалено съм зает с това да внимавам да не изгубиш нито цент от парите, заради които те взех. — Аз я целунах. — Защо не си налееш една чашка? Това може да те приспи.

— Не, благодаря.

— Тогава аз ще си сипя.

Когато се върнах с моето уиски и сода, тя седеше, смръщила вежди.

— Много е сладка, но е доста откачена — подхванах отново. — Иначе нямаше да е негова дъщеря. Не знаеш дали мисли онова, което говори, и дали онова, което мисли, се е случило в действителност. Много ми е симпатична, но ми се струва, че ти се увли…

— Аз пък не съм сигурна, че ми е симпатична — прекъсна ме Нора със замислен вид. — Най-вероятно ще се окаже малка глезла, но ако в думите й има поне капка истина, то здравата го е загазила.

— С нищо не мога да й помогна.

— Тя е на друго мнение.

— Също и ти, което доказва, че щом си наумиш нещо, все ще намериш някой да ти уйдиса на…

Нора въздъхна.

— Защо не си малко по-трезвен, че да може човек да разговаря с теб. — Пресегна се, за да отпие от чашата ми. — Ако ми дадеш коледния подарък сега, и аз ще ти дам твоя.

Поклатих глава.

— По време на закуската.

— Вече е Коледа!

— На закуска.

— Дано не си харесам подаръка!

— Дори да не ти хареса, пак ще трябва да си го задържиш, защото продавачът категорично ме предупреди, че няма да го приеме обратно. Каза, че вече…

— Какво ти пречи да видиш дали не можеш да й помогнеш? Тя ти има такова доверие, Ник!

— Всички имат доверие в гърците.

— Моля те!

— Просто си решила да си пъхнеш носа в чужди…

— Исках да те попитам: жена му знаеше ли, че тази Джулия Улф му е любовница?

— Не знам. Но не я харесваше.

— Що за човек е жена му?

— Ами… жена.

— Хубава ли е?

— Беше голяма красавица.

— Стара ли е вече?

— Четирийсет, четирийсет и две. Стига вече, Нора. Не ти трябва да се месиш. Нека Чарлсови си гледат техните неприятности, а Уайнънтови — своите.

Тя сви обидено устни.

— Все пак ми сипи чашка — може да ме приспи.

Станах от леглото и отидох да й налея уиски със сода. Върнах се в спалнята и в същия миг телефонът иззвъня. Погледнах часовника си върху нощната масичка. Наближаваше пет.

Нора вече беше вдигнала слушалката.

— Ало… Да, на телефона. — Тя погледна към мен. Аз поклатих отрицателно глава. — Да. Разбира се… разбира се.

Затвори и ми се усмихна широко.

— Ужасна си! Какво ще ми сервираш сега?

— Доръти вече се качва. Стори ми се къркана.

— Направо съм възхитен. — Взех си халата. — Вече се страхувах, че ще трябва да поспя.

Тя се беше навела и си търсеше чехлите.

— Не ставай дърт мърморко. Имаш цял ден на разположение — спи колкото щеш. — Намери си чехлите и ги обу. — Дали наистина се бои от майка си толкова, колкото твърди?

— Ами ако има за пет пари ум в главата си… Мими е първокласна усойница.

Нора присви тъмните си очи и попита бавно:

— Какво криеш от мен?

— Ох, господи! Все се надявах, че няма да научиш. Всъщност Доръти е моя дъщеря. Но аз просто не знаех какво върша, Нора. Беше пролет във Венеция, бях толкова млад и имаше пълнолуние…

— Смей се ти, смей се! Искаш ли нещо за ядене?

— Само ако и ти си гладна. Какво да ти поръчам?

— Сандвич със сурова говежда кайма и много лук. И кафе.

Доръти пристигна, докато говорех по телефона с денонощния кулинарен магазин. Когато влязох в хола, тя се надигна от стола, като се олюляваше, и каза:

— Много се извинявам, Ник, че ви досаждам на двамата с Нора, но не мога да се прибера у дома в този вид. Не мога. Страх ме е. Не знам какво може да ми се случи, не съм сигурна и аз какво ще направя. Моля те, не ме карай да си отивам.

Беше много пияна. Аста й подуши краката. Аз й направих знак да мълчи.

— Шт! Чувствувай се като у дома си. Седни. След малко ще донесат кафе. Къде си се натряскала?

Тя седна и взе да клати глупаво глава.

— Не знам. След като излязох оттук, къде ли не ходих… Освен вкъщи, защото не мога да се прибера в този вид. Виж какво имам.

Тя пак стана и извади от джоба на сакото си очукан автоматичен пистолет.

— Виж! — развя го под носа ми, а Аста размаха опашка и заподскача радостно, за да го захапе.

Нора шумно си пое въздух. Тилът ми изстина. Отблъснах кучето и взех пистолета.

— Що за шеги са това? Седни!

Пуснах го в джоба на халата си и бутнах Доръти назад, за да седне.

— Не ми се сърди, Ник — захленчи тя. — Задръж го, ако желаеш. Не искам да ти доставям неприятности.

— Откъде го имаш?

— От едно заведение на Десето Авеню. Дадох му в замяна гривната си — онази със смарагдите и брилянтите.

— А след това си я спечелила обратно на зарове може би? Гривната е все още на ръката ти.

Тя се втренчи озадачено в нея.

— Мислех, че съм му я дала. Погледнах към Нора и поклатих глава.

— Стига си я тормозил, Ник — обади се жена ми. — Не виждаш ли, че е…

— Не ме тормози, Нора, ни най-малко — побърза да каже Доръти. — Той… той е единственият човек в света, към когото мога да се обърна за помощ.

Спомних си, че Нора не се беше докоснала до уискито си, така че отидох в спалнята и пресуших чашата. Като се върнах, заварих жена си седнала на страничната облегалка на стола на Доръти, прегърнала момичето през рамо. То подсмърчаше, а Нора го утешаваше.

— Ник изобщо не ти се сърди, миличка. Той много ти съчувствува. — Тя вдигна поглед към мен. — Нали не си сърдит, Ник?

— Не, само съм обиден. — Седнах на дивана. — Откъде взе пистолета, Доръти?

— От един човек — нали ти казах. — Какъв човек?

— Казах ти вече — в едно заведение.

— И си му дала в замяна гривната си.

— Така си мислех, ама виж — още е на ръката ми.

— Вече забелязах.

Нора потупа момичето по рамото.

— Разбира се, че е на ръката ти.

— Когато пристигне момчето с кафето и сандвичите, ще го помоля да не си тръгва — рекох аз. — Нямам намерение да оставам насаме с две…

Нора ме погледна намръщено и каза на момичето:

— Не му обръщай внимание. Цяла нощ е такъв.

— Той си мисли, че съм пияна глупачка — подсмръкна Доръти. Нора пак я потупа по рамото.

— Все пак за какво ти трябваше пистолет? — продължих да питам аз.

Доръти се изправи в креслото и ме загледа с широко отворени пияни очи.

— Заради него! — възбудено зашепна тя. — Ако започне да ме закача. Страхувах се, защото бях пила. Затова. А после се изплаших и от това, та дойдох тук.

— Баща си ли имаш предвид? — попита Нора, като се опитваше да прикрие възбудата в гласа си.

Доръти поклати глава.

— Баща ми се казва Клайд Уайнънт. А той е мъж на майка ми.

Тя облегна глава на гърдите на Нора.

— Аха! — рече жена ми като човек, на когото всичко е ясно като бял ден. — Горкичкото! — додаде тя и ме изгледа многозначително.

— Я Да пийнем по нещо — предложих аз.

— Без мен. — Нора пак ме гледаше сърдито. — А не мисля, че и Доръти се нуждае…

— Нуждае се! Ще й помогне да заспи. — Налях й конска доза скоч и се погрижих да го изпие до капка. Ефектът беше чудотворен — докато пристигнат сандвичите и кафето, тя вече спеше дълбоко.

— Сега доволен ли си? — попита Нора.

— Доволен съм. Дай да я сложим да легне, а ние да седнем да хапнем.

Отнесох я в спалнята и помогнах на Нора да я разсъблече. После се върнахме при храната. Извадих пистолета от джоба си и го разгледах. Имаше два куршума — един в дулото и един в пълнителя.

— Какво ще го правиш? — полюбопитствува Нора.

— Нищо — докато не разбера дали с него е била убита Джулия Улф. Калибърът е 32.

— Но нали тя каза…

— Че го купила в някаква кръчма — от неизвестен човек — срещу гривната си. Чух.

Нора проточи врат над сандвича си и ме изгледа с широко отворени, бляскави, почти черни очи.

— Мислиш ли, че го е взела от втория си баща?

— Убеден съм — рекох аз, но прекалих със сериозния си вид.

— Отвратителен грък! Но нищо чудно и от него да го е взела — откъде знаеш? Нали не вярваш на разказа й?

— Слушай, скъпа, утре ще ти купя цял куп криминални романи, но не затормозвай тази вечер главичката си с тайнствени истории. Тя просто се опита да ти каже, че се бои да не би Йоргенсен да й налети, като се прибере вкъщи, и се страхува, че е прекалено пияна, за да му се опре.

— Какво говориш! А майка й?

— Това е много специално семейство. Можеш… Доръти застана, олюлявайки се леко, на прага на спалнята, по нощница, която й беше прекалено дълга, и като запримига от светлината, рече:

— Моля ви, може ли да дойда при вас? Страх ме е там сама.

— Разбира се.

Тя се сви до мен на дивана, а Нора отиде да вземе нещо да я завие.