"Изкуплението на Алтал" - читать интересную книгу автора (Едингс Дейвид, Едингс Лий)

Глава 14

— Животът ми стана доста труден, откакто миналата година баща ми умря от препиване — каза Гер. — Вършех дребни услуги на Двени, който държи кръчма недалеч оттук. Той ми позволяваше да изяждам огризките от масата и да спя под един навес зад кръчмата. Кръчмата на Двени се посещава от много крадци и често слушам техните истории, но никога не задавам въпроси. В какво сгреших, когато се опитах да се промъкна във вашия бивак, господин Алтал?

— Някога не ти ли е идвало наум, че в такива случаи не трябва да вдигаш шум?

Момчето се оклюма.

— Мислех си, че всички сте заспали.

— И така да е, пак не трябваше да вдигаш толкова много шум. Стъпваше като пияна мечка.

— В такъв случай дали бихте могли да ми дадете някои полезни съвети? — попита обнадеждено Гер.

— Ще видим.

Гер имаше мръсна сплъстена и чорлава руса коса. Бе облечен в дрипи, които се бе опитал да позакърпи, но без особен успех. Дрехите му бяха мръсни. Лицето и ръцете му не бяха по-чисти.

— Ти нямаш ли роднини? — попита Елиар.

— И да имам, не ги познавам. Баща ми, преди да умре, вече много-много не помнеше. Нищо чудно и да е имал братя и сестри, обаче никога не ми е говорил за тях. Вечно беше пиян и не можеше да говори смислено.

— Какво знаеш за майка си?

— Не знам дали въобще съм имал майка.

Елиар леко се изкашля и попита:

— Не се ли чувствуваш леко замаян?

— Не. Трябва ли?

— Аз се почувствувах замаян, когато разчетох надписа върху Ножа.

— Чувствувам се добре. Ти за господин Алтал ли работиш?

— Би могло да се каже, че да.

При огъня дойде Бейд и каза:

— Чух песента на Ножа. — След това погледна Гер. — Този ли е най-новият ни спътник?

— Според Ножа е той — отвърна Алтал.

— Та той е още дете! — възрази Бейд.

— Това може да го обясниш на Ножа, Бейд, стига да имаш такова желание. Не ги избирам аз. Аз само ги издирвам. Казва се Гер.

— Каква дума прочете?

— „Измамвай!“ Нали така, Алтал? — каза Елиар.

— Аз поне така го разбрах.

Бейд се намръщи.

— „Търси!“, „Води!“, „Просветлявай!“, „Подчинявай се!“ и „Измамвай!“ Последното някак си не се връзва. Не мога да разбера логиката на редуването.

— Еми може да я обясни — каза Елиар. — Еми може да обясни всичко.

— Какво правите? — попита сърдито Андина. — Смятате ли, че е възможно да се спи при цялата тази шумотевица?

— Андина, тъкмо мислехме да ти представим нашия най-нов спътник — каза Алтал.

— Този ли? — попита тя и погледна Гер с пренебрежение. — С този ли ще трябва да работим?

— Всичко ще се изясни, когато му дойде времето — каза Бейд с престорено благочестие.

— Бейд, по-добре иди да си изнасяш проповедите другаде! — избухна тя. След това отново погледна Гер. — Изпод някой камък ли е изпълзял? Или се е измъкнал от най-близката помийна яма?

— Длъжен ли съм да търпя такива приказки, господин Алтал? — попита разгорещено Гер.

— Позволи му да й отговори, Алтал — прошепна гласът на Еми.

— Ако го направя, нощта дали няма да стане малко шумна? — опита се да възрази той.

— Просто го направи.

— Добре, Еми, ще го направя — каза Алтал и погледна момчето. — Гер, имаш свободата да й отговориш. Подготви се добре обаче. Нашата мила Андина има много изразителен глас. И много силен.

— Какво искаш да кажеш? — попита Андина; гласът й се извиси с няколко октави.

— Много харесваме гласа ви, ваше величество — отговорни той. — Заслужава си обаче малко да поработите върху кресчендото. Не би било зле да опитате с дълбоко дишане. Да тренирате така гласа си, че да не преминава от шепот в писък с такава бързина. Ще стане много по-впечатляващ, след като се научите да го контролирате.

После се обърна към Гер.

— Ти имаш ли нещо да добавиш, момче?

— Искам само да й кажа, че изобщо не може да ме обиди с надутите си приказки — каза Гер и погледна Андина в очите. — Добре де, госпожа, хванали са ме от гората. Какво от това? Ако не ти харесвам, не ме гледай. Нямам майка и баща и съм облечен с парцали, защото нямам други дрехи. Това обаче не е твоя работа. Аз се чудя как да оцелея и нямам време да мисля за дрехи. Ако не ти харесвам, това е твой проблем.

— Отмести се, Алтал — каза властно Еми. — Трябва да свърша една работа.

Той почувствува как тя изтласква съзнанието му. Андина бе зяпнала от удивление.

— Никой не си позволява да разговаря така с мен!

— В лицето може и да не ти казват нищо — отвърна Гер. — Обаче ако си затвориш устата и от време на време слушаш какво говорят другите, може и да разбереш какво наистина мислят за теб. Ти обаче не искаш да научиш това, нали? Мен не са ме възпитавали в дворец като теб. Израснал съм на сметище и затова нямам възпитани обноски.

— Не съм длъжна да слушам това!

— Може и да не си длъжна, но няма да ти навреди! И аз като тебе дишам, а ти не си собственик на въздуха. Остави ме на мира, че ми става лошо, като те гледам!

Андина избяга.

— Ти ли направи това? — попита безмълвно Алтал.

— Разбира се — отвърна Еми. — Казах ти, че в такива случаи трябва да прибягвам до твоето посредничество. Гер ще се справи, Алтал… Няма да е зле обаче малко да го поизмиеш.

Останаха на мястото на старата кръчма на Набжор няколко дни, за да запознаят Гер с новото му положение. Момчето схващаше бързо и при други обстоятелства Алтал охотно щеше да го вземе за чирак, тъй като показваше големи заложби. Срещна известни трудности само докато убеди Гер в ползата от редовното къпане. С помощта на Еми Алтал набави нови дрехи за новобранеца и той вече престана да прилича на живо плашило.

Андина избягваше Гер с едва ли не религиозно усърдие. На четвъртия ден обаче се появи пред него с решителен израз и с ножица и гребен в ръце.

— На теб говоря! Сядай там, и то веднага! — каза тя и му посочи един пън.

— Какво ще ми правиш?

— Ще те подстрижа. Косата ти прилича на купа сено.

— Мога да я пригладя, ако това те дразни.

— Млъквай и сядай.

Гер погледна Алтал.

— Трябва ли да изпълнявам заповедите й?

— На твое място бих се подчинил. Важното е да има мир в семейството.

— Ти как можеш изобщо да гледаш през тази коса? — попита Андина, като стисна перчема, закриващ лицето на Гер. После започна да го подстригва с намръщено от съсредоточаване лице. По някакви неизвестни причини възприемаше работата си много сериозно.

Гер очевидно не бе свикнал да го стрижат, така че непрестанно мърдаше, а Андина го сгълчаваше. Сресва го и го подстригва близо час, като от време на време правеше крачка назад, за да огледа резултатите от труда си.

— Готово! — рече най-сетне и отряза едно непокорно косъмче. После погледна Алтал. — Какво ще кажеш?

— Чудесно — отвърна той.

— Та ти дори не го погледна!

Гласът й се извиси с една октава.

— Добре, добре. Ще го погледна. Не се сърди.

Рошавата коса на Гер сега бе старателно подстригана и сресана. Андина бе оголила челото му, а останалата част от косите на детето бе подстригана до яката му, както бе модно в Остос.

— Съвсем не е зле, ваше величество. Откъде усвоихте това умение? — попита Алтал.

— Подстригвах баща си. Видя ли несресана коса, започват да ме сърбят пръстите.

— Поне вече не прилича чак толкова на овчарско куче — отбеляза Бейд.

Андина стисна Гер за брадичката, погледна го право в очите и каза:

— Вече имаш съвсем друг вид, Гер. Вече си чист, с нови дрехи и нова прическа. Когато си играеш, внимавай да не се изцапаш.

— Ще внимавам, госпожо — отвърна Гер и я погледна почти стеснително. — Страшно сте красива — добави. — Съжалявам за онези неща, които ви наговорих.

— Вярвам ти — каза тя и му кимна. После го погали по косата и го целуна по бузата. — Хайде, Гер. Бягай да си играеш, обаче си пази косата и дрехите.

— Добре, госпожо — обеща момчето.

Андина огледа останалите, като разсеяно щракаше с ножиците и попита:

— Иска ли още някой да го подстрижа?

В този следобед Еми каза на Алтал:

— Отиваме в Кверон. Оттам трябва да приберем още един човек. И не е зле да побързаме.

На следващия ден тръгнаха през вековната гора на северозапад. Андина настоя Гер да се качи при нея, на кротката й кобила.

— Останах с чувството, че при запознанството си май много-много не си допаднаха — каза Елиар на Алтал и Бейд. — Да не би междувременно да се е случило нещо, което не ми е известно?

— Гер й каза нещо, което очевидно я нарани — обясни Бейд. — Сигурен съм, че той е първият човек от народа, с когото е разговаряла. Вероятно въобще си няма представа колко нещастен е животът на повечето обикновени хора. Гер пък е малко цапнат в устата и нашата малка принцеса, изглежда, бе изненадана от факта, че той въобще може да говори. Като го подстрига и го покани да язди при нея, тя всъщност му се извини за обидата.

— Имаш малко прекалено радикални възгледи за духовник, Бейд — каза Алтал.

— Човечеството трябва да се стреми към справедливост, Алтал. Със сърцата си хората искат да бъдат справедливи и добри, но някои неща им пречат. Задължение на духовенството е да води хората по правилния път.

— Не е ли малко ранен часът за философски дискусии? — попита Алтал.

— Никой час не е ранен или късен, за да научиш нещо, сине мой — отвърна назидателно Бейд.

— Тези думи наистина са обидни.

— Радвам се, че ти допаднаха — отвърна Бейд с усмивка.

В Кверон бе настъпило началото на есента и листата на трепетликите и брезите бяха започнали да окапват. Алтал не бе посещавал тези планини много често, защото по времето, когато бе срещнал Генд и бе отишъл в Дома на края на света, в Кверон не живееха много хора. Селищата тук бяха малки и примитивни, а обитателите им изглеждаха наплашени и затворени.

— Какво ще кажете? Май не са много дружески разположени към непознати, нали? — попита Елиар, докато вървяха по калната главна улица на поредното селце. — У нас, минат ли непознати, цялото село идва да ги види. Тук обаче хората се крият.

— Кверонците имат славата на суеверни хора — каза Бейд. — Чувал съм, че се сърдят, когато ги докосне чужда сянка. Предполагам, че това се дължи на близостта с Некверос. Според легендите откъм Некверос от време на време се промъкват ужасни създания.

— Еми каза ли ти къде точно отиваме? — обърна се Елиар към Алтал.

— Сигурен съм, че ще ми го каже, когато му дойде времето — отвърна Алтал.

През следващата седмица продължиха да яздят на запад, прекосиха планините и стигнаха до брега на дългия тесен залив, който бележеше западния край на Кверон. Заливът, както и прилежащото към него море, бе пълен с лед.

— Вече наближаваме, Алтал — промърмори гласът на Еми в един късен следобед. — Нека се върнем отново за малко в гората. Имай грижата за лагера, а сетне тримата — Бейд, ти и аз — ще посетим две от крайбрежните селца.

— Кого търсим, Еми?

— Една вещица.

— Не говориш сериозно, нали?

— Местните хора я наричат вещица, но тя, естествено, не е. Ще ни се наложи да поговорим с жреците в тези селца, а това Бейд най-добре го умее. Не използувай обаче думата „вещица“ пред други хора. Тя е от тези думи, от които много хора се плашат.

Върнаха се в гората, Алтал поговори с Бейд и после нареди на Елиар, Андина и Гер да ги чакат.

— С Бейд ще се наложи да разузнаем едно-друго — каза им. — Кверонците са доста странни хора. Бих предпочел да не нахълтваме всичките едновременно в тези села.

Алтал и младият жрец напуснаха бивака.

— Трябва да си поговоря с него — каза Еми на Алтал. — Защо не си починеш за малко?

— Много смешно.

— Просто се отдръпни за малко, Алтал. Можеш да ни слушаш, ако желаеш, но не взимай участие в разговора.

След тези думи Еми отново изтласка съзнанието му и попита:

— Бейд, чуваш ли ме?

Бейд втренчи поглед в Алтал и удивено попита:

— Еми, ти ли си?

— Да. Ще се наложи известно време отново да се държиш като жрец и да си припомниш знанията си по астрология. Когато отидем в тези села, искам да се запознаеш с местните жреци. Представи им се и им кажи, че си дошъл, за да провериш нещо, което си прочел с помощта на звездите.

— Би трябвало да бъдеш малко по-конкретна, Еми.

— В такъв случай им кажи, че ако си разчел звездите правилно, в най-близко време тук ще има големи свличания на земни маси.

— Ще има ли наистина такива свличания?

— Почти мога да ти ги гарантирам, Бейд. Ако се наложи, Алтал може да събори цяла планина. Искам да се престориш, че си много разтревожен. Да кажеш, че си пропътувал половината свят само и само за да ги предупредиш. Покажи, че си възбуден. Използувай думата „природно бедствие“ под път и над път. После Алтал ще смъкне няколко акра скали от някой планински склон и всички ще те възприемат като истински спасител и ще ти повярват.

Бейд изглеждаше озадачен.

— Какво точно целим тук, Еми?

— В едно от селата е окована жена, която мнозина смятат за вещица. Имат намерението да я изгорят на клада и по този повод да организират голямо тържество. Длъжен си да ги убедиш вместо това да ти я предадат. Можеш да им кажеш, че трябва да я отведеш в Авес, за да я разпиташ.

— Това може да се окаже доста трудно — каза той с известно съмнение.

— Не си прав. Кажи им, че в Авес трябва да узнаят какви са замислите на Дейва, за да ги провалят. Наговори каквото си знаеш за съдбата на света, вечния мрак, дяволите, излизащи от преизподнята, и други подобни дивотии. Аз пък ще имам грижата Алтал да придаде повече убедителност на думите ти с помощта на мълнии и земетресения, а може би и на небесни фанфари.

— Еми! — протестира той.

— Какво? Някакъв проблем ли има?

— Еми! Това, което предлагаш, е чисто мошеничество!

— Какво от това?

— Аз съм жрец, Еми, не шарлатанин. Не мога да постъпвам така.

— Защо да не можеш?

— Длъжен съм да казвам истината.

— Та това е самата истина, Бейд. Просто трябва да опростиш нещата, за да те разберат и обикновените хора.

— Жената, която ще спасяваме, настина ли е вещица?

— Разбира се, че не е. Тя е една от нас. Или по-точно, ще стане една от нас, след като прочете текста върху острието на Ножа. Тя ни е нужна на всяка цена, Бейд. Без нея ще се провалим.

— Караш ме да нарушавам един от най-свещените си обети.

— Съжалявам. Впрочем, можем да постъпим и по друг начин. Можем да избием всичко живо в тази част на Кверон. Ще си потънал в кръв, но душата ти ще е чиста и красива. Би ли се гордял с това?

— Това, което казваш, е чудовищно!

— От теб зависи как да постъпим, Бейд. Ще трябва да бъдеш или измамник, или касапин. Хайде, Бейд, решавай! Ако ще трябва да убиваме, по-добре да почваме веднага.

— Не си ли прекалено жестока към него? — обади се тихо Алтал от едно ъгълче на главата си.

— Трябва да се научи да изпълнява това, което му казвам, приятелю. Посланията, които всеки един от вас прочита върху острието, са валидни за всички ни. Ти не си единственият, който търси, а Андина не е единствената, която трябва да се подчинява. Всичките търсим и всичките се подчиняваме.

После Еми се обърна на глас към смутения млад жрец.

— Добре, Бейд, какво предпочете? Лъжите или кръвта?

— Нима имам избор? — каза той безпомощно. — Ще трябва да ги излъжа.

— Чудесно — рече Еми с одобрение.

Спуснаха се в бедното селище. Вероятно някога, преди замръзването на залива, то беше било рибарско. Алтал слезе от коня и попита един селянин — брадат мъж, който водеше кротък вол.

— Извинете. Знаете ли къде мога да открия местния жрец?

— Храмът е ей там. Нищо чудно обаче жрецът още да не се е събудил.

— В такъв случай ще го събудя — каза Алтал. — Господарят ми трябва да си поговори с него.

— Той не обича да го будят.

— Още по-малко пък ще обича да го погребат жив.

— Да го погребат жив ли? — възкликна брадатият мъж.

— Да. Да се окаже под лавината.

— Каква лавина?

— Тази, която скоро ще се свлече от склона на планината. Благодаря ти за информацията, приятелю. Приятен ден.

— Не биваше да казваш това, Алтал — изсъска Бейд, когато се отдалечиха от разтревожения мъж.

— Това е предварителна подготовка, Бейд — обясни му Алтал. — В такива случаи ужасните слухове много помагат.

Местният жрец бе висок мъж със занемарена външност и тъжни очи. Казваше се Теркор.

— Боя се, че не съм се занимавал достатъчно с астрология, братко — каза той на Бейд. — Тук сме в един затънтен край, далеч от цивилизацията. Грижа се за болните, успокоявам тъжните и се стремя да разрешавам местните конфликти. Не ми остава много време за учение. Какво ти казват звездите?

— Драконът се е преместил в седмата клетка — отговори хладнокръвно Бейд. — Има и пълнолуние, така че опасността от природно бедствие е много голяма. Сигурен съм, че разбираш за какво става дума.

— Приемам думите ти на доверие, братко — каза Теркор. — Говориш за неща отвъд пределите на моите познания.

— Драконът е един от трите земни знака — обясни Бейд. — Луната пък има признаци на нестабилност. Би могла да предизвика земетресения, срутвания и какво ли не. Като гледах движението на Мечката, стигнах до извода, че това е най-вероятно да се случи тук, в Кверон. Бях длъжен да дойда и да те предупредя. Заедно с моя слуга веднага се отправихме насам. Слава Богу, че успяхме да дойдем навреме.

— Благороден човек си, братко. Повечето ми познати не биха си направили такъв труд.

— Това е мой дълг, братко. Нали заради това чета звездите. За да мога да помагам на хората, когато предстои тези неща да се случат. Повечето от моите познати в Авес съставят хороскопи срещу заплащане. Аз пък предпочитам да следя звездите, за да разбера кога наближава опасност.

— Успя ли да разбереш какво точно бедствие ни застрашава?

— Положението на луната ме навежда на мисълта, че най-вероятно е част от планинския склон да се свлече.

— Боже мой!

— Така мисля аз. Някои от братята в Авес смятат, че в земята ще се блъсне комета. На мен обаче това не ми се вярва. Петелът не е в подходящата клетка за комета.

— Комета или срутване… Има ли значение, братко? При всички положения ще загинат много хора.

Бейд се огледа, сякаш за да се увери, че са сами, после попита:

— Братко Теркор, в последно време тук случвало ли се е нещо необичайно? Усещам присъствието на голямо зло недалеч от нас. Звездите, изглежда, се преподреждат, за да му се противопоставят.

— От другата страна на залива се намира Некверос — сухо отвърна Теркор. — За друго зло не ми е известно.

— Не, братко Теркор, има нещо тук. В Кверон. Нещо, което обаче сигурно се укрива.

— Нищо чудно това да е вещицата, която брат Амбо наскоро откри в село Петелея, на два километра на юг оттук. Брат Амбо обича да лови вещици.

— Вещица ли? — възкликна Бейд с престорен ужас.

— Според брат Амбо е вещица. Ако питаш мен, доказателствата му не се особено убедителни. Казва се Лейта и брат Амбо е решил утре при изгрев слънце да я изгори на клада.

— Ще го накарам да размисли — мрачно каза Бейд.

— Не ми се вярва. Брат Амбо е абсолютен фанатик, когато става дума за вещици.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че решението на миналогодишния събор още не е известно тук? — попита Бейд. — Съборът, в който участвуваха духовници от всички вери, взе единодушно решение: всички вещици да бъдат изпращани в Авес, за да бъдат разпитани. Какво прави вашият екзарх? Това решение трябваше отдавна да бъде оповестено навсякъде!

— Кверон е доста далеч от Авес, братко Бейд — отвърна Теркор. — Съмнявам се нашият екзарх въобще да знае къде точно се намира Авес. Защо трябва да изпращаме вещиците там, вместо да ги изгаряме?

— Защото трябва да ни се предостави възможност да ги разпитаме, братко Теркор. Вещиците са в съюз с Дейва. Ако успеем да ги убедим да говорят, ще разберем какви са плановете на демона. Нищо чудно съдбата на цялото човечество да зависи от научаването на тези отговори.

— Досега не съм срещал вещица, която да си признае, че е вещица.

— Това е, защото не знаете как да ги разпитвате. В Авес има свещени предмети. Нито един от слугите на злото не се осмелява да ги погледне. Болката, която изпитват от гледането на тези свещени предмети вещиците и останалите слуги на Дявола, е толкова силна, че те са готови да разкажат всичко, което им е известно, само и само за да не ги гледат. Чрез това можем да научим най-съкровените помисли на Дейва.

— Нашият любим екзарх очевидно не е смятал, че трябва да бъдем осведомени за това — каза Теркор.

— Длъжни сме да отидем в Петелея и да убедим брат Амбо да ни предаде тази прокълната жена, за да я отведа в Авес за разпит. Нищо чудно съдбата на човешкия род да зависи от това.

— Отивам да оседлая коня си — каза Теркор и излезе.

— Много добре се справяш, Бейд — каза с възхищение Алтал.

— Беше ми неприятно — отвърна Бейд. — Теркор е добър човек.

— Прав си — съгласи се Алтал. — Ти обаче всъщност не го излъга. Напълно е възможно съдбата на човечеството да зависи от това, което правим. Той върши нещо правилно на основата на погрешни съображения. Важното обаче е, че е правилно.

— Братко Бейд, ще трябва да бъдеш наистина много красноречив, за да успееш да убедиш брат Амбо да ти предаде Лейта — каза Теркор, докато яздеха на юг. — Той има репутацията на човек, който обича да изгаря хората, без да си е направил труда да събере убедителни доказателства, че наистина са вещици и вещери. Достатъчно му е да се сдобие с едно-две обвинения и веднага започва да приготвя кладата. На твое място бих наблегнал върху това, което са ми казали звездите. Ако съм те разбрал правилно, възможно е между бедствието и вещицата от Петелея да има някаква връзка.

— Нищо чудно да си прав, Теркор — съгласи се Бейд. — Звездите понякога ни разкриват такива връзки. Техните послания са предупреждения, в които често пъти са обяснени начините за предотвратяване на бедствията.

Бейд бръкна под наметалото си и извади свитък с картата на звездното небе.

— Трябва да я разгледам още веднъж.

— Ако не съответствува напълно на това, което казваш, измисли съответствието — промърмори тихо Алтал.

— Разбрах те — отвърна шепнешком Бейд. — Предупреди Еми, че след малко може да ми се наложи да я помоля да изтърколи няколко скали от планината, за да съм по-убедителен.

Жрецът на Петелея бе мършав човек с вид на мъртвец. Върху лицето му сякаш бе залепен израз на възмущение. Благодарение на изгарянето на вещици се радваше на широка известност в западен Кверон. Идеята, че трябва да предаде пленницата си на Бейд, съвсем не съответствуваше на разбиранията му за добре свършена работа.

— Съборът на Авес няма никаква власт над мен, Бейд — заяви той с почти войнствен тон.

— Възможно е и да няма, Амбо — отвърна хладно Бейд. — Звездите обаче имат власт над теб. Виждам, че си готов да пренебрегнеш предупреждението им и да се погубиш. Под кой знак си роден?

— Под знака на Глигана — отвърна малко нервно Амбо.

— Така си и помислих. Звездите ни учат да се пазим от хората, родени под знака на Глигана.

— Имаш наглостта да обиждаш моя знак, така ли? — ококори се Амбо.

— Глиганите сте опърничави хора — студено каза Бейд. — Понякога на звездите се налага да започнат да падат покрай ушите ви, за да успеят да привлекат вниманието ви.

След това вдигна ръце и каза високо:

— Аз сторих това, което ми наредиха звездите. Щом си решил да не ме слушаш, няма да нося отговорност за това, което може да се случи.

— Думата, която трябва да произнесеш, е „твай“, приятелю — прошепна Еми на Алтал. — Когато я произнасяш, мисли си за силен тътен. Все пак прояви известно чувство за мярка.

Алтал погледна планината, извисяваща се над селото и промълви:

— Твай.

Тътенът се разнесе на километри под земната повърхност. Бе толкова силен, че хората по-скоро го усетиха, отколкото чуха. Заглъхна бавно в северозападна посока.

— Какво беше това? — възкликна Амбо.

— Склонен съм да мисля, че това бе последното предупреждение, което ти бе отправено — отвърна Бейд. — Бих предложил да се помириш с Бога. Не ми се вярва да доживеем до залеза, ако продължаваш да отказваш да ми предадеш вещицата.

— Това бе съвпадение — каза презрително Амбо.

— Съвпадения няма, братко мой. Всичко, което се случва, е следствие на Божия помисъл. Решавай какво ще правиш, Амбо. Животът на всички живи същества в Петелея зависи от твоя избор.

Алтал раздвижи земната твърд още веднъж. Този път малко по-силно.

По стръмния скат започнаха да се търкалят скали.

— Следващите вече ще ни улучат — каза спокойно Алтал и погледна към планината. — Сбогом, господарю Бейд. Ако извадим късмет, камъните ще ни убият на място. Самият аз не понасям мисълта, че мога да бъда погребан жив.

— Взимайте я! — почти изкрещя Амбо. — Прибирайте си вещицата и я водете в Авес!

— Бях сигурен, че по някое време ще дадеш съгласието си — каза Алтал.