"Единственият оцелял" - читать интересную книгу автора (Кунц Дийн)

Дийн КунцЕдинственият оцелял

Небето е бездънно, небето тъне в мрак. Звездите примигват като пламъчета в здрач. Вдигна ли очи, обзема ме страх — дали всичко, което имаме, е звезден прах В този самотен свят, изпълнен с тревога, със студени, мъртви звезди, отвъд които да погледна не мога? Има ли смисъл да се смея или сълзи да проливам, да спя, да бленувам, да спазвам обещания или да пророкувам… И все пак нощем отново се взирам В ясното, но загадъчно небе, което като купол над нас е, студен като камък. Там ли си, Господи? Или си ни забравил?