"Легенда за разблудната царкиня" - читать интересную книгу автора (Дебелянов Димчо)

V

И когато завърши тринощното бдение,

и умора прекърши лилейна снага,

час безумен настава за черни падения,

че потърсва забрава надвластна тъга.

Снела скъпия пояс на румена девственост,

тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор

из чертога заспал и нелепо тържествена

слиза в мрачните зали на мрачен позор.

Тя жаднее — и в мрака, под сводове каменни,

дето властно я чака препълнен потир,

гръд обнажила, броди и в пориви пламенни

рой презрени нероди привиква на пир.

Като мухи зловонни над блатните пясъци

из притулни притони стълпяват се те,

кръвно вино подклажда нестройните крясъци

и греховната жажда неспирно расте.

Утолено догаря тринощно страдание,

че прегръдки разтваря тя с огнена лъст —

през очите й греят тревожни сияния,

но ликува над нея наситена Мъст.