"Жадувам за твоите ласки" - читать интересную книгу автора (Върни Джойс)

IX.

Всичко тръгна по старому. Постепенно Кейт забрави за случилото се. Съвместната й работа с Тед се ограничаваше само до служебни контакти. Той се държеше резервирано, а погледът му изразяваше безразличие. Сякаш беше остарял с десет години.

След неочакваното си появяване на тържеството, Майкъл се бе загубил някъде. Писмено я уведоми само за пътуването си до Америка. Изпращаше й цветя, които бяха слаба утеха за нея.

Един ден й се наложи да работи до късно. Всичките й колеги си тръгнаха и Кейт остана сама в стаята. Цялото й внимание бе насочено към парижката колекция. Според договора с Русел бяха необходими дванадесет десена в различен стил, само десет обаче вече бяха готови. Времето я притискаше, а й липсваха и идеи.

Експериментираше със златна и сребърна нишка, опитваше комбинации, но не одобряваше никоя. При съчетание с ярки цветове нишката не се забелязваше от разстояние. Десенът подхождаше по-скоро за елегантни дамски костюми.

Кейт се беше задълбочила в работата си, когато в помещението влезе Катя.

— Здравей, Катя! Изглеждаш много добре.

— И добре се чувствам. Тим е влюбен в мен. Представи си, поиска ръката ми!

— Радвам се — прегърна я Кейт, — и ви желая много щастие.

Приятелката й сияеше.

— Да пийнем по едно питие в „Емералд Лион“? — предложи Катя.

— Приемам. Да тръгваме!

В заведението се настаниха в едно сепаре и поръчаха коктейл с шампанско.

— Имам една молба — каза Катя. — Би ли разработила проект за сватбената ми рокля. Онази, която носеше на тържеството, беше чудесна.

Тези думи й напомниха за неприятните преживявания но време на празника. Катя не знаеше, че сега роклята й висеше скъсана в гардероба.

— Окей! Щом настояваш, ще се опитам. Това ще бъде сватбения ми подарък за теб.

— Кейт, ти си ангел!

Радостта на Катя от приготовленията й за сватбата контрастираха с нещастието на Кейт. Принудена да направи избор между двама мъже, тя бе загубила и двамата.

Болката в сърцето й ставаше още по-дълбока, като гледаше щастливите усмивки около себе си. В съседното сепаре мъж и жена непрекъснато се целуваха. Сигурно бяха влюбени. Кейт не сваляше поглед от тях. На ръката на жената блестеше скъпоценен брилянт. Очевидно имаха повод за празненство. Внезапно мъжът се обърна. Мис Донели преглътна и пребледня — бе Майкъл.

В Първия миг тя не повярва. Жената в елегантен черен костюм я погледна, но после отново се загледа в партньора си. Кейт затвори очи и попита Катя:

— Видя ли го? Коя е тази жена?

— Неговата — последва отговор.

— Неговата ли?!… — повтори тя. — Да си вървим.

Става късно.

Катя предложи да я закара с колата, но мис Донели предпочете да се прибере сама. Свежият вечерен въздух и тишината й подействаха успокояващо, но не намалиха болката и разочарованието. Най-лошото бе, че нейните илюзии се разбиха. Искаше да има мъж, на когото да се довери, но за разлика от Катя нямаше късмет. Попадна на човек, който се подигра с чувствата й, мамейки я още в самото начало.

В къщи Кейт написа писмо на Майкъл. Изля всичката си мъка и гняв. Въпреки че вече бе полунощ, тя наметна палтото си и пусна плика в пощенската кутия зад ъгъла. Не искаше да рискува: в момент на слабост би могла и да не го изпрати.

— Затегнете коланите! След няколко минути се приземяваме в Париж. Надяваме се, че пътуването беше приятно и ще се радваме да ви посрещнем отново на борда на нашите самолети… — съобщи стюардесата, повтаряйки съобщението и на френски.

Кейт съжаляваше, че в училище не бе изучавала по-задълбочено този език. Отвори за стотен път папката със скиците и мострите. Тед седеше до нея и гледаше съсредоточено през илюминатора. Дано Шарл Русел оцени добре нейните разработки.

Митническата проверка премина формално. В чакалнята О’Мейли намери шофьора на хотел „Морис“. Като единствени гости имаха честта да пътуват с ролсройс.

Денят бе слънчев. Под дърветата се топеше последният сняг. Мекото време примамваше хората по улиците, където пъплеше непрекъснат поток от автомобили.

— Ще слезем тук! — обърна се Тед към шофьора.

— Струва ми се, че има задръстване — отбеляза Кейт.

— В Париж често се случва. Намираме се на площад „Конкорд“.

На площада се извисяваше стар египетски обелиск, неудачно съчетан с железни фенери по улицата. Недалече се виждаха хотел „Крилон“, морското министерство и американското посолство. Тръгнаха по улица с много магазини и спряха пред „Бристол“.

— Изминахме почти половината път — отбеляза О’Мейли. — Да се отбием за малко в бара на хотела.

Седнаха до прозореца, откъдето мис Донели с интерес наблюдаваше минувачите по тротоара.

— Едно мартини, моля — каза тя, когато дойде келнерът.

— Донесете мартини — за мен и за дамата! — поръча на френски Тед и започна да прелиства работния си план.

Докато отпиваше, Кейт тайно го наблюдаваше. И в този момент си даде ясна сметка за чувствата, които изпитваше от дълго време към него. Всъщност тя се влюби в О’Мейли от пръв поглед още при пристигането си на гарата в Дъблин, но не искаше да го признае дори пред себе си. По всякакъв начин се стремеше да го отблъсне и намрази. Двама мъже се появиха едновременно в живота й и това я обърка. Преживяванията й се разминаваха с представите й за любовта.

— Утре — закуска в хотела, среща с Русел, посещение на модната му къща след обяд. За вечеря сме поканени на неговата вила във Фонтебло. В сряда…

Той вдигна очи към нея и погледите им се срещнаха за миг. Повика келнера и плати сметката.

Пътят им минаваше по „Риволи“ — най-оживената търговска улица в града, където стърчеше импозантната сграда на хотел „Морис“. Очакваха ги. Показаха им стаите, които бяха една до друга с междинна врата. Кейт разопакова багажа си и се доближи до прозореца, откъдето се откриваше чудесен изглед към Тюйлери.

— В седем ще ви взема за вечеря — уведоми я Тед.

— Какво е това? — попита тя, сочейки красивата кутия на стола.

— Предстоят ни отговорни срещи, затова от особено значение е облеклото. Направете ми удоволствие и облечете тези дрехи — и той й подаде кутията.

Като я разопакова, Кейт не повярва на очите си — вътре имаше сгъната синя шифонова рокля с широк колан. Красиви сребристи обувки и нежно френско бельо допълваха комплекта. Тед бе помислил за всичко. Дали сам го е избрал? Откъде е намерил време?

Стана й ясно, след като забеляза етикета върху опаковката — „Модна къща Русел“. Изкъпа се и облече новата рокля. Стоеше й като излята. Гримира се старателно, огледа се в огледалото, почука на О’Мейли и влезе в стаята му. На масичката стоеше бутилка шампанско в кофичка с лед. Вратата на банята бе открехната.

Тед надзърна с кърпа около кръста и мокра коса. Кейт се възхити от атлетичното му, мускулесто тяло.

— Изглеждаш чудесно. Извини ме, че още не съм готов. Налей си шампанско, докато чакаш! — каза той, преминавайки на ти.

Беше в добро настроение и искаше да използва рационално времето си. Тя опита питието, извади скицника и нарисува няколко варианта за сватбената рокля на Катя, като особено внимание отдели на воала. В това време Тед се облече и излязоха.

Много погледи се отправиха към Кейт, когато влязоха в ресторанта. Тя бегло погледна менюто и го остави на масата:

— Предоставям избора на теб.

Тед се озадачи:

— Изглеждаш коренно променена.

„Няма съмнение — мислеше си тя. — Вече знам съвсем определено чувствата си към този мъж!“

— Вероятно, защото съм щастлива — каза гласно.

— Имаш право. Не се случва често човек да получи шанс като твоя. Повечето се трудят неуморно само за насъщния.

Забележката помрачи настроението й. Дали не я смяташе за натрапница? Искаше да му отвърне, че също е работила упорито, но си спести думите, тъй като бе в бранша едва от половин година.

Тед поръча на френски, от което тя не разбра нищо. Помоли за превод. С усмивка той изпълни молбата й:

— Лангуста със скариди, агнешко с боб, паста с кафе и вино, ако не възразяваш.

— Не, разбира се.

— Казах ли ти, колко си красива тази вечер?

— Да, но няма да се обидя, ако ми го кажеш още веднъж.

— Роклята ти стои добре. Дано Русел не те поиска за модел.

Никога досега Тед не е бил така галантен. В изблик на нежност Кейт постави ръката си върху неговата.

— За нищо на света не бих напуснала работата си при теб — прошепна тя, но О’Мейли изобщо не реагира.

Докато той опитваше виното, Кейт премисляше, дали не бе отишла твърде далеч с изявленията и действията си.

Резливото бяло вино скоро я замая. На излизане от ресторанта Тед прегърна Кейт през талията, а когато останаха сами в асансьора, я целуна продължително и тя не го отблъсна.

— Майка ми винаги ме съветваше да не вярвам на ирландец — опита се да каже тя.

Вратата на кабинката се отвори и той я понесе на ръце към стаята си. Мека розова светлина изпълваше помещението.

— Откога чакам този миг… — прошепна Тед и я положи на леглото. — Мисля, че осъзнаваш какво вършиш, Кейт?

Отново я обсипа с целувки, докато ръцете му я галеха нежно. Кейт не се противеше и се отпусна.

— Силата ми не е в търпението — предупреди я той.

— Желаеш ли ме, както аз теб? Ако не, по-добре да не го правим?

— Да. Отдавна. Досега те… лъгах — промълви тя с тих глас.

— Тогава кажи ми го! — настоя Тед, докосвайки с устни шията й така нежно, че я полазиха тръпки.

Насладата я правеше безсилна.

— Желая те — прошепна Кейт.

Той плъзна ръце по кръста й, като прихвана леко закръгления й ханш, без да престава да я целува. Бавно я съблече, а после и неговите дрехи паднаха на пода. Тя обгърна нетърпелива шията му и се притисна към него. Голото му тяло силно я възбуждаше. Отвърна със страстни целувки на удоволствието, което изпитваше. Нищо не бе в състояние да я възпре. Тед бавно потърси с ръка гърдите й, а с другата погали бедрата. Тя го желаеше, той също — двамата се сляха в едно цяло.

Кейт се движеше в такт с него, като го галеше и подтикваше към по-ускорен ритъм. Скоро страстта им достигна връхната си точка, след което се отпуснаха на копринените възглавници изтощени. Тя имаше чувството, че всичко наоколо се върти и се сгуши плътно до него…

Не знаеше колко време е изминало, но все още лежаха прегърнати. Сърцата им биеха в синхрон. Почувства се отпаднала, но щастлива.

— Беше страшно хубаво… — промълви Тед.

Кейт се сви доверчиво в прегръдките му и го целуна. Отначало не чу звъненето на телефона. Едва когато той вдигна слушалката, разбра, че някой ги безпокои.

— Ало! Слушай, телефонираш ми посред нощ… Сериозно ли говориш? Добре, почакай!

Тед се изправи.

— Спи, скъпа! Прехвърлям разговора в твоята стая.

Кейт притихна под завивката и затвори очи. Вече се унасяше, когато той се върна. Протегна ръце към него, като искаше да го привлече в леглото, но О’Мейли рязко се обърна и облече халата си.

— Мисля, че е по-добре да се облечеш. Късно е. Трябва да спим — набързо каза той.

Като чели буца заседна в гърлото й. Опита се да прикрие възмущението си, премисляйки трескаво обстоятелствата, променили настроението му. Месеци наред О’Мейли правеше опити да я прелъсти. Когато успя, загуби интерес към нея.

— Тед, какво става? — едва не изхлипа тя. — Беше така мил и нежен, а изведнъж се промени…

— Утре ни предстои напрегнат ден. Ще уреждаме сделката.

На Кейт й се искаше да го прегърне, за да почувства топлината на тялото му, но Тед някак си нетърпеливо я чакаше да освободи леглото. Дали нямаше угризения заради постъпката си… или го смущаваше страстта, с която му се отдаде? Може би дори не разбра, че тя беше девствена?

Обидена, мис Донели се изправи мълчаливо, облече се, взе скиците си и затвори с трясък вратата след себе си. Как щеше да го погледне утре, когато отново трябва да работят заедно. За възможността да зареже всичко и да се завърне при майка си, тя въобще не помисли, още повече, че й предстоеше следване в колежа.