"Зайчета и хвърчила" - читать интересную книгу автора (Павлова Елена)

1. ОРЕХЧО И ГАЩАТКО

След приключенето си през първия ден, Броколи вече много внимаваше. Прекарваше сутрините на пазара и следобедите — край морето, а вече се прибираше в „Котвата“ дори преди Орехчо. Срещна Смрадльо — но само веднъж. Изобщо — беше послушно зайче, но в края на седмицата Миденият град взе да му доскучава. Така че когато за вечеря Орехчо доведе някаква непозната катерица, Броколи беше много заинтригуван.

— Свърши ли вече с продажбите? Скоро ли ще отплаваме нагоре? — полюбопитства той — Това някакъв нов клиент ли е?

Орехчо се засмя:

— Не са ли ти малко множко въпросите? Да видим… Днес продадох и последната порция подправки, така че наистина съм приключил с това. Скоро ще отплавам, да. Само че аз заминавам на север по крайбрежието — такъв договор ми бе предложен.

— Но… Ти каза, че… — Броколи объркано го погледна.

— Вярно, обещах да ти помогна! — съгласи се Орехчо — Но, както вече съм ти казвал, салджията зависи от товара и договора си!

— И къде ще ходим?

— Аз заминавам за Кучеград в Герм. Ти си отиваш вкъщи!

Зайчето зяпна от изумление:

— Как?

— Да те запозная, това е Гащатко! — Орехчо кимна към катерицата — Той има керван и се кани да тръгне нагоре по течението.

— По суша?

— Конете не могат да плуват! — засмя се Гащатко — Пък и няма да те забавя кой знае колко, млади момко!

— Но…

Гащатко потупа Броколи по рамото:

— Ще видиш, с керван също е интересно да се пътува! А ако не ти хареса, нагоре към Лободените поляни винаги можем да ти потърсим друг вид транспорт!

— Но… — Броколи поклати глава — А лодката?

— И без друго не би могъл да я вземеш дори ако те возех нагоре! — Орехчо въздъхна — Щеше само да ни бави — салът и така едва-едва крета срещу течението… Всъщност, днес изгодно я продадох. Ако всичко е наред и намериш собственика й, ще му се извиниш и ще върнеш поне парите. Ако нещо се обърка, ще имаш някоя и друга монета в джоба — за всеки случай!

Броколи се замисли дълбоко и не продума по време на вечерята. Едва когато Гащатко се накани да си тръгва, той тихо го попита:

— Кога тръгваме?

— Утре сутрин! Ще дойда да те взема заедно с Фалко!

— Кой пък е този?

— О, не ти ли казах? Фалко е твоят кон!

Броколи бе доста опечален от мисълта завинаги да се раздели с Орехчо, но идеята да има собствено конче веднага го ободри. През остатъка от вечерта той постоянно подпитваше заека за Фалко и накрая Орехчо не издържа:

— Мислех си, че не искаш да пътуваш по суша!

— Конят променя всичко! — лъчезарно се засмя Броколи.