"Призракът на Сандокан" - читать интересную книгу автора (Салгари Емилио)ПРИНЦ АМРАВАТИДругите го последваха. Когато всички стъпиха на пода, факирът поиска от Яниш кибрит, запали клечка и приближи до стената, където бе прикрепена свещ. Когато тя пламна и освети в жълто вътрешността на залата, всички видяха в средата, върху сухи листа от калико, дванадесетте заспали войници. Сандокан откачи свещта от стената и приближи до тях. Яниш побутна с крак един войник, който не се помръдна — факирът бе казал истината. — Да не би случайно твоето сънотворно средство да приспи и нас? — запита ексмахараджата на Асам. — Не, сахиб — отвърна факирът, — този дим се издига на височина до половин метър и за нас няма никаква опасност, освен ако легнем на земята. — Ще се постараем да не правим това — каза Яниш. — Къде е отворът, който води за подземието? — попита Еллора, силно развълнувана. — Тук — отвърна факирът, — на няколко крачки, вървете след мен. Той приближи до нещо четвъртито. — Този камък затваря входа. — Повдигни го, Хирундо; — заповяда Сандокан. Младежът изпълни незабавно нареждането, отмести камъка и пред очите им се показа тъмен отвор. В единия му край имаше малка макара, чрез която войниците навярно спускаха храна на затворника. — Какво да правим сега? — запита Яниш. — Ще спуснем въжето, ще кажем на затворника да се завърже около кръста и ще го издърпаме горе — предложи Сандокан. Хирундо разви въжето и го хвърли в отвора. Шум от стъпки се вдигна откъм дъното на подземието. Сърцето на Еллора биеше до пръсване. Сандокан протегна глава към отвора и извика: — Принц Амравати! Приближи се към отвора! Едно въже виси през него, вържи се през кръста и ние ще те изтеглим! Никой не отговори. — Дойдохме да те спасим! — извика Еллора с треперещ глас. — Вържи се и ще узнаеш коя съм! Шумът от стъпките бе спрял. Никой не отвърна на зова на Еллора. — Принц Амравати! — извика Яниш. — Ние сме твои приятели! Не се плаши от нас! Твоите пазачи са приспани и ако се събудят случайно… сме готови да ги убием, за да те спасим! Принц Амравати, дойдохме тук, за Да те възкачим на трона на Гондвана, да изгоним Ситасива, който не е твой син! Излъгаха те, Амравати! В подземието се разнесоха стъпки, затворникът приближаваше към отвора. — Вържи се с въжето, принце! — извика Сандокан. А Остър смях отвърна на тези думи. След него подигравателен мътен глас долетя откъм тъмнината: — Нямам желание да умирам! — Ние искаме да те спасим, а не да те убиваме! — каза Сандокан. — Искаме да ти върнем трона! Нов смях се разнесе в подземието. — Затворете отвора! — викна заключеникът. — Може да влязат прилепи, а аз не ги искам! Моят син е прилеп. Не… вампир е и иска да дойде тук, да ми изсмуче кръвта! Издърпайте въжето и затворете отвора! Тронът на Гондвана не съществува вече! Зверовете го отнесоха… — Бедният ми баща! — прошепна Еллора, едва сподавяйки плача си. — Той е полудял! Тримата мъже се спогледаха. След кратко мълчание Сандокан каза: — Този човек не разбира това, което му говорим. Трябва да слезем и да го издигнем. Аз ще сляза, а вие се помъчете да ми донесете светлина. Без да дочака отговор, Сандокан улови въжето и се спусна в подземието. Докато Тигъра влизаше, някакъв необикновен шум достигна до слуха на Яниш. Около храма ставаше нещо. Отекна и пушечен изстрел. — Какво е пък това? — попита Португалеца. — Отивам да видя — каза Хирундо, — като че ли в гората се води сражение! Момъкът изтича до тежката бронзова врата, която бе затворена отвътре. Отвори я и се ослуша. В тоя миг Сандокан викаше от подземието: — Завързах принца, изтеглете го! После спуснете въжето, за да се измъкна и аз! Яниш и Еллора, подпомогнати от факира започнаха да въртят макарата. — Да побързаме — извика Еллора, — в гората наистина става нещо! В това време Хирундо се върна в храма: — Бързо! Чувам слонове, които приближават към нас! Яниш завъртя по-бързо макарата и в залата се появи човек със страшно изражение на обраслото с голяма рошава брада лице. Очите му бяха затулени от мръсни кичури коса, спусната ниско над челото му. Докато Еллора и факирът го положиха на земята и го развързаха, десетина въоръжени войници нахлуха в храма със силни викове и гърмежи. Яниш и Хирундо измъкнаха револверите си и отговориха на яростната стрелба. — Спаси баща си! — извика Португалеца. — Спусни въжето на Сандокан, за да излезе! — извика Хирундо. Факирът взе въжето, за да го спусне в тъмното, но коварен куршум се заби в гърба му. Нещастникът грохна на пода, без да успее да произнесе и дума. В това време Еллора повлече принц Амравати, за да го прикрие от куршумите зад колоните, с които бе осеян храмът. Яниш и Хирундо бяха вече заобиколени от войниците — фанатици, които тази нощ идваха, за да сменят караула. Двамата приятели се биеха като лъвове, стреляха с десните си ръце, а с левите въртяха острите си и дълги пиратски ножове. Те се мъчеха да си отворят път към изхода на храма и чакаха Сандокан да им се притече на помощ, но не знаеха, че факирът е мъртъв и че Тигъра на Малайзия няма да успее да се изкачи горе. В тези мигове Еллора бе успяла да стигне до изхода с баща си, а Яниш и Хирундо, след като можаха да се измъкнат между колоните, се озоваха на открито. Осемте войника, останали живи, се спуснаха към отвора на подземието. — Хвърлете ми въжето, за да се изкача! — извика Сандокан, който не можеше да разбере какво се бе случило горе. Войниците проумяха, че принц Амравати е вече беглец, и бяха обзети от ужас, тъй като знаеха каква участ ги очаква. |
|
|