"Призракът на Сандокан" - читать интересную книгу автора (Салгари Емилио)

ПРЕЛИТАНЕТО НА ПАТИЦИТЕ

Сандокан не отговори. Очите му все още бяха приковани някъде много далече.

Португалеца проследи погледа му.

Сивкав облак се бе появил на хоризонта сред тъмната синева на небосклона.

— Кораб ли? — запита Португалеца,

— Не — каза Сандокан. — Мутри, дай ми далекогледа.

Млад малайзиец с маслиненотъмна кожа и бляскави очи приближи до каютата и подаде на Сандокан далекогледа.

— Ето, Тигър — каза той.

Сандокан опря далекогледа до очите си и впи поглед към облака, който приближаваше.

— Е? — запита Португалеца.

— Прелетни птици — отвърна пиратът, явно разочарован, и подаде далекогледната тръба на Португалеца.

На свой ред Португалеца загледа към белезникавия облак.

— Имаш право. Това е ято прелетни птици, които се отправят на север. Дано Богът на опасностите и риска направи така, че да се окажат диви патици.

— Защо?

— За да им отправя един въпрос и да поискам съответно отговор.

— Отговор? От птици?

— Да, скъпо братче.

— Не те разбирам.

— Че как ще ме разбереш, като не си португалец. И то от крайбрежието.

— Обясни ми, без да се занасяш.

— Ето: когато бях малък, чувах от ловците в моята родина, че ако успееш да убиеш седем патици по време на прелитането им, ще се случи нещо необикновено.

— И какво смяташ да направиш сега?

— Какво смятам ли? Сега? Ами ще убия седем от тези животинки.

— Възможно е да го направиш. Патиците ще прелетят точно над нашия „Соарес“. Но, струва ми се, не е възможно да се случи нещо необикновено след това.

— Възможно или не, ще видим, поне времето ни няма да изтече, докато стрелям, с прозяване.

— Ще имаме и вкусно печено — прибави Мутри.

— Да, разбира се, ако патиците имат любезността да паднат точно в нозете ти — забеляза Сандокан.

— Дори й да паднат във водата, пак ще ги уловим — каза Мутри.

— Да си призная — каза Португалеца, — и на мен ми се яде печено патешко, но ми се струва, че с пушки ще бъде много трудно да ги убием на тази височина, на която ще прелетят.

— Ще стреляме всички заедно — каза Сандокан, — и ще видим какъв резултат ще получим. Точно седем ли трябва да бъдат?

— Разбира се.

— Хайде, тигърчета! Ставайте! — заповяда Сандокан. — Вземайте пушките и чакайте ятото да мине над кораба! Трябва да паднат седем. Ние сме двадесет души, няма да е трудно.

— Ако улучим повече — каза Мутри, — печеното ще бъде значи по-изобилно.

— Предпочитам ги само седем — каза Яниш, — това ще ми помогне да проверя легендата, за която говорих.

Ятото приближаваше бързо. Когато бе точно над кораба, Яниш даде знак за огън.

Петнадесет пушки изгърмяха наведнъж.

Няколко патици паднаха в морето, близо до кораба.

Яниш ги преброи. В това време ятото се пръсна и се събра далече от кораба.

— Шест са! Само шест! — извика Португалеца с голямо разочарование, — Само за една патица ще бъдем принудени да се прозяваме все така из тия спокойни води.

— Но затова пък ще имаме печено — каза Мутри. Той се прехвърли през перилото и скочи в морето. Други „тигърчета“ го последваха.

След две минути шестте патици бяха уловени и занесени на мостика. Тигърчетата ги оскубаха веднага.

— Защо не убихте седем? — попита ядосан Португалеца. — Излезе, че орисницата ни е предрекла наистина да се прозяваме, докато ни се разкъсат челюстите.

Сандокан не отговори. Не искаше всички да забележат, че самият той е леко разочарован.

Суеверието бе пуснало дълбоки корени във всяка ориенталска душа и Сандокан би дал и най-скъпия си диамант, патиците да се окажат седем.

— Няма какво да се прави — рече тихо Португалеца, съдба! Излезе, че наистина, ако искаме да се отървем от скуката, трябва да взривим „Соарес“.

Едва изрече тези думи и трепна. Един от моряците тигърчета се развика:

— Гледайте! Закъсняла патица!

— Вярно бе! — викна Португалеца с нескрита, детска радост.

— Ето я и седмата — каза по-тихо Сандокан. Патицата приближаваше.

— Внимавай — каза Сандокан, — ще стреляме само ние двамата и ако не сполучим, ще означава, че не заслужаваме да се измъкнем от скуката.

Те едновременно вдигнаха пушките си и стреляха. Патицата падна ранена и се заплете в корабните въжета.

— Седмата! — извика Португалеца победоносно. — Сега ще чакаме да видим какво ще се случи.

— И ако нищо не се случи, значи не трябва да вярваме на легендите на твоята родина.

— Във всеки случай една патица повече! — каза Мутри и взе птицата от моряка, който, пъргав като катерица, се бе покатерил по въжетата.

Сандокан запали чибука си. Яниш зави нова цигара и двамата се излегнаха на мостика в очакване легендата да се сбъдне.

— Ние сме същински стари деца — въздъхна Сандокан.

— Защо мислиш така?

— Защото и двамата повярвахме на една шега.

— Какво да се прави… Безделието е баща не само на всички пороци, но и на суеверията… Ех… ще хапнем поне патица!

Изведнъж възклицание на учудване се изтръгна от Мутри, който скубеше патицата.

— Какво има? — запита Пирата на Малайзия, привлечен от вика.

— Тигре, виж — отвърна Мутри и подаде патицата, — на левия и крак има нещо завързано!

Сандокан взе патицата и прегледа крака й. Португалеца приближи към него.

— Казах ли ти аз! Тази седма патица крие изненада! На левия крак на птицата бе увито парче плат и завързано добре.

— Патицата, която има превързан крак и която лети над океана, не е нещо обикновено — заяви ексмахараджата.

— Това нещастно животинче се е мъчило да настигне ятото — каза Сандокан.

В същото време се мъчеше да развърже възела. Нетърпелив, той извади ножа си, преряза възела и разви парцалчето.

— Какво виждаш? — извика Яниш — Чети, братче!

По-скоро!

— Богът на авантюрите би трябвало да ни прати някакво послание — каза Тигъра на Малайзия, — но виждам само две думи, които не изразяват абсолютно нищо!

— Щом са написани, все трябва да изразяват нещо — каза Португалеца и взе „писмото“.

Върху плата бяха написани с червено мастило две думи:

Еллора… Дявола.