"Пътуващият проповедник" - читать интересную книгу автора (Колдуел Ърскин)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Тази нощ, след вечеря, Лорен взе шишето с лекарство от лавицата в кухнята и слезе към Сюзанината колиба. Искаше да нареди на Сюзан да дава на Върл всеки ден по няколко дози лекарство и да се погрижи да го заведат на лекар в Макгъфин, след като тя си замине. Лорен знаеше, че може да разчита па жената и че тя щеше да напомня на Клей, докато той заведе Върл. Лорен беше решила вече да замине в понеделник сутрин със Саймън за Джаксънвил.

Саймън и Дийн бяха сами в къщата. Отначало Дийн се страхуваше да го погледне; но по-късно, след като й бе говорил толкова мило, вече не се стесняваше. Саймън я накара за първи път в живота си да се почувствува като дама.

— Искам да поговоря с тебе за душата ти, Дийн — каза той най-напред. — Ти знаеш кой съм и можеш свободно да ми разправиш всичко. Аз съм божи човек, Дийн.

Дийн наведе глава, за да скрие избилата я червенина. Не знаеше какво да каже. Той спря да говори и тя за първи път забеляза, че тялото й потрепва: това усещане я уплаши.

— Говори, Дийн — подкани я той и премести стола си до нея. — Не се страхувай да откриеш душата си пред един божи човек.

— Винаги съм се мъчила да не греша — каза тя. — Не искам да бъда лоша.

— Всички сме грешни, Дийн. Няма нито един мъж или жена на този свят, който да не е грешен. Но знам, че ти не искаш да бъдеш. Затова ти предложих да ти помогна. Можеш да ми се довериш, защото аз съм тука, за да ти помогна.

— Редно ли ще бъде да ви разправя всичко?

— Не се страхувай, Дийн. Каквото ми кажеш, остава между мене и господа. Ще ти олекне на душата, ако ми разправиш какво те безпокои.

— Нищо не ме безпокоеше, преди вие да дойдете. Но сега се чувствам като че съм най-долната жена.

— Съвестта ти се обажда Дийн. Няма никога да си щастлива, ако не ми кажеш всичко.

— Винаги съм се опитвала да бъда добра — каза тя тихо. — Мама ме научи да бъда добра и да вярвам в бога. Тя казваше, че не трябва да позволявам на дявола да ме изкуши.

— Какво изкушение си преживяла, Дийн?

— Тя казваше, че е грях да обичам Клей, преди да сме женени.

Саймън се облегна и се замисли за миг, като държеше брадичката си в ръка.

— Това е лошо, Дийн. Много е лошо.

— Но това не е всичко, мистър Дай — каза тя бързо. — Има още неща, които не съм ви казала.

— Повече? — каза той. — Повече ли си прегрешавала от това, Дийн?

— Да, сър — каза тя.

— Искаш да кажеш, че си прегрешавала повече пъти?

— Да, сър. Още един път прегреших.

Саймън приближи още повече стола си и взе ръцете й в своите. Потупа я леко и започна да глади ръцете й с огромните си длани и пръсти. Отначало тя се опита да се отдръпне от него, но той поклати глава.

— Искам да ми кажеш какво е, Дийн. Аз имам право да зная. Аз съм божи човек. Дошъл съм тук, за да ти помогна. Трябва да ми разправиш всичко за себе си, преди да е станало късно. Ако умреш утре, ще отидеш направо в ада. Но ако ми кажеш, няма защо да се безпокоиш повече.

— О, толкова искам да ви разправя всичко, мистър Дай. Не съм свикнала да говоря с мъже освен с Клей и ме е малко страх. Но вие сте свещеник и знам, че мога да ви кажа. Аз съм най-долната жена.

Той погали ръцете й от китките до раменете, като търкаше загрубялата си кожа в нейната нежна плът.

— Сега, Дийн, ще те попитам нещо и трябва да ми кажеш истината. Само истината. Ако ме излъжеш, господ бог ще те прокълне да отидеш в ада во веки веков. Искаш ли да ми кажеш истината, Дийн? Помни, че не те питам като мъж. Трябва да ми кажеш истината, защото съм проповедник.

— Ще ви кажа истината за всичко, мистър Дай. Толкова много искам да я кажа. Знам, че ако не ви кажа, няма да имам вече спокоен сън. Трябва да ви кажа!

— Дийн, Клей Хори ли е единственият мъж, с когото си имала близки отношения? Не забравяй, не трябва да ме лъжеш. Аз съм божи човек, божи човек съм.

— За какви отношения приказвате?

— Да говорим направо за тези неща, Дийн. Аз трябва да те питам направо и ти трябва направо да ми отговаряш. Не се страхувай, защото господ бог чака да чуе отговора ти.

— Ще ви кажа, мистър Дай!

— Допуснала ли си при себе си друг мъж освен Клей Хори?

— Искате да кажете… до мене?

— Искам да кажа до тебе. Точно това искам да кажа.

Тя се извърна настрана от Саймън и се опита да погледне към другия край на стаята. Мълча дълго и Саймън помисли, че се е отказала да му отговори. Хвана двете й ръце в своите и я обърна с лице към себе си. Още веднъж започна бавно да гали голите й ръце.

— Веднъж — прошепна тя и сведе поглед към земята.

— Как така само веднъж, Дийн?

— Той само веднъж ме помоли, мистър Дай.

— Защо мръсникът не те е молил повече? Какво не е било в ред, Дийн?

Саймън трепереше от гняв.

— Страх го беше, мистър Дай.

— Страх? От кого го беше страх? От какво го беше страх?

— Беше го страх от Клей… и защото аз съм бяла. Саймън я разтърси болезнено.

— А той не беше ли бял?

— Не — каза Дийн.

Саймън скочи на крака и я повлече със себе си. Препънаха се в един стол и той го ритна с все сила през стаята. След това я обгърна с ръце, притисна я здраво до себе си и започна да я милва с грубите си длани.

След малко повдигна главата й и я погледна в очите. Главата на Дийн лежеше на гърдите му и тя трябваше да я вдигне право нагоре, за да види лицето му.

— Не беше бял? — каза бавно Саймън.

— Нищо не можех да направя, мистър Дай! Просто нищо не можех да направя!

— Защо не можа? Можеше да избягаш, не можеше ли?

— Не ми се бягаше — каза тя, дръпна глава надолу и я облегна на гърдите му. — Исках да го направи.

— Любила си негър, а? — каза той и погледна надолу към нея.

— Да — каза тя. — Харесваше ми.

Саймън продължаваше да я държи здраво в ръцете си. Веднъж тя се опита да се измъкне, но той още по-силно я притисна до тялото си.

— Това е сериозна работа, Дийн. Много сериозна работа. Не знам какво ще стори господ бог с тебе заради това. Но ще се моля за душата ти, а ти също трябва да се молиш. Все някой ден ще ти прости. Той винаги прощава на хора, които се разкайват. Но въпреки това работата е сериозна. Тая работа, дето бели момичета лягат с черни, трябва да спре. А ето, че става все по-лошо и по-лошо. Много неприятности съм си имал с тая работа. Не знам защо е така. Всички знаят, че е грешно, но не могат или не щат да престанат, макар че душите им ще отидат в ада. Законът не помага, защото никой не му обръща внимание. Струва ми се, че бялото момиче би трябвало да се придържа към собствения си цвят. В страната има вече достатъчно жълти негри, а всеки ден се раждат все повече и повече. Ако това продължи, много скоро всички ще бъдат еднакво жълтеникави.

Дийн беше почнала да плаче и още по-силно се опитваше да се откъсне от Саймън. Искаше да избяга и да се скрие, та той да не може никога вече да я види. Знаеше, че е сторила грях. Беше убедена, че това е най-големият грях, който можеше да стори.

— Трябва да ми го разправиш, Дийн — каза той. — Не можеш да спреш сега, без да завършиш. Бог няма да хареса такава работа.

Седна на стола и я притегли при себе си. Тя постоя малко пред него, хваната здраво в менгемето на протегнатите му крака. Не знаеше, че я слага в скута си, докато не отвори очи и видя как я вдига и я поставя върху себе си. С едната ръка я придържаше през кръста, а с другата през краката, та да не може да скочи и да избяга.

— Харди беше — извика тя. — Дадох му да разбере, че може да ме има. Не искаше да го направи, но аз не го оставях да си отиде. Заключих вратата и не го пуснах. След това му казах, че трябва да го направи. Страх го беше, но го накарах да остане.

— Харди! — каза Саймън дълбоко в гърлото си.

— Да, Харди Уокър! Беше до мен, ей тука, един ден, веднага следобеди Клей беше отишъл на полето, но не давах пет пари дали ще се върне. Трябваше да съм де Харди, просто трябваше да съм до него и пет пари не давах какво Ще се случи. Обичах Клей и все още го обичам, но с Харди не можах да се сдържа. Тогава за мене той не беше негър. Беше мъж. Затова не можех да се сдържа. Много чудна работа беше.

Няколко минути след като тя свърши, Саймън остана безмълвен. И преди беше чувал изповеди на жени, не нито една не приличаше на тази. Дийн му бе казала това, което другите момичета и жени скриваха.

Тя заплака по-високо. Опита се да се освободи от ръцете му, но Саймън не я пусна. Прихвана я още по-здраво през кръста и през краката. Ненадейно тя изкрещя в ушите му:

— Вие ме накарахте да ви го кажа!

— Изповедта е благодат за душата, Дийн — каза той веднага.

Привлече я по-близо до себе си и целуна бузите и, шията и на края устните. Когато я отпусна, тя не помръдна. След малко той повдигна глава и я погледна, а тя не знаеше дали да плаче, или да се смее. Целуна я отново, а след това тя сама си предложи устните.

— Мисля, че мога да те спася, Дийн — каза той дрезгаво.

Тя затвори очи и сложи глава на рамото му.

— Ще те спася. Няма да те оставя да бъдеш прокълната.

Устните й се разтвориха сякаш да му отговорят, но до ушите му не достигна никакъв звук.

— Тръгвам в понеделник сутринта и искам и ти да дойдеш с мене и да работиш на господа бога. Сега това е единственият начин да се спасиш, Дийн.

— Обичам господа бога! — каза тя възбудено.

— Ще бъдеш един от ангелите му.

— Толкова много обичам господа бога, че чак ме боли!

— Възхвали господа бога! — каза той и я целуна.

— Когато я изправи на крака и застана до нея, тя се вкопча в него. Преведе я през стаята и я положи на кревата. Тя лежеше със затворени очи, докато я обърна е ръце и жадно я целуна.

— Ще тръгнем в понеделник сутринта — каза той отново. — Приготви се да тръгнем рано, Дийн. Трябва да работиш на господа бога, ако искаш да се спасиш. През цялото време ще се моля за душата ти.

— Обичам господа бога!

Саймън сложи револвера си на масата до кревата и духна лампата. Върна се, клекна до кревата и намери устните й със своите. Когато я прегърна и започна да я гали с ръце, цялото й тяло се разтрепери.

— Не се плаши от мене, Дийн — каза той дрезгаво. — Няма да ти сторя нищо лошо. Аз съм божи човек, божи човек съм.

Тя не можеше повече да чака, обви главата му с ръце и се разплака истерично.

— Обичам господа бога! — извика тя в тъмната стая.