"Устрем, на който не можеш да кажеш „не“" - читать интересную книгу автора (Колдуел Ърскин)
2
Всеки писател получава в различни количества и съответно в различни съотношения писма от поклонници и от критикуващи. Не съм имал време, а в някои случаи и намерение, да отговарям и на половината от тях. Една трета от пощата, която получавам, може без отваряне на плика да се окачестви като искане — за пари, автограф или съвет по различни професионални и интимни въпроси.
Въпросите, които групирам по-долу, съставени приблизително по оригиналните образци, са типични като най-често задавани от читателите. Много от тях са също така въпроси, каквито задават обикновено студентите, журналистите и други лица, проявяващи интерес към професионалния живот и трудовите навици на писателя.
--------------------------------
Въпрос: Приятелите ми твърдят, че животът ми бил страшно интересен. Аз мисля същото. Нищо подобно не съм виждал ни на кино, ни в книга. Бихте ли описали живота ми, ако ви предоставя всички факти?
Отговор: Не. Опишете го сам! Тази форма на самоизява, ще ви бъде полезна. Много повече задоволство ще си осигурите, ако пишете сам.
Въпрос: В училище ли научихте онова, което знаете за писането и за книгите?
Отговор: Не. Научих се от опит, от неуспехи и грешки. И с труд — труд, докато не стигнах до резултат, който ме задоволяваше. …
Въпрос: Съществуват ли в действителност героите на вашите разкази и романи? Истински ли са те?
Отговор: Не. Измислени са. Но се мъча да направя въображаемите хора жизнено правдиви.
Въпрос: Един от героите ви приказва и се държи досущ като чичо ми. Него ли сте имали пред вид?
Отговор: Не. Но се радвам всякога, когато открия, че един или друг от измислените ми герои има свой еквивалент в живота.
Въпрос: С каква цел написахте книгите „Тютюнев път“, „Пътуващият проповедник“ и „Печална земя“? Каква е ползата от подобни книги?
Отговор: Целта на всичките книги, които съм написал, е да служат като огледало, в което хората могат да гледат. И дали от тях има полза или нанасят вреда, зависи от реакцията на отделния човек спрямо образа, който вижда в това огледало.
Въпрос: Пишете твърде много за бедните. Защо не пишете за приятните неща в живота?
Отговор: Онези, които могат да се радват на приятните неща в живота, са много по-малко от тия, които понасят неприятните. Престанат ли да съществуват сегашните социални условия, ще разбера, че вече няма смисъл да се пише за влиянието на нищетата върху човешкия дух.
Въпрос: Искам да пиша разкази. Ще имам ли полза, ако се хвана на работа като журналист в някой вестник?
Отговор: Не познавам човек, който да е загубил от това, че е практикувал писането, каквото и да е то. Освен дето ви дава предимството на постоянната практика, журналистиката ще ви помогне да си създадете навика всеки ден да пишете. Очакването на вдъхновение е вид извинения, което рядко се среща сред школувалите се в печата автори.
Въпрос: Винаги съм искал да пиша, но имам семейство, трябва да го издържам и затова не мога да се откажа от работата си, за да правя тепърва експерименти и да живея от писане. Тогава?
Отговор: Тогава правете и двете. Останете си на работа и пишете. Не всички писатели са професионалисти. Много хубави неща са написани от хора, които обстоятелствата са принудили всеки ден да вършат къщна работа или шест дни в седмицата да отиват в своето учреждение. Писането, както марколюбителството и спортната стрелба, може да бъде любопитно хоби, а малцина са филателистите и стрелците, които са зарязали основната си работа.
Въпрос: Сигурно има нещо, което смятате за най-важен елемент в писането. Какво е то?
Отговор: Да не употребявам многосрична дума там, дето същата работа ще свърши и по-късата. Да не използвам думи, които читателят ще трябва да проверява по речниците. Веднъж седнах и лист по лист прегледах речника — задрасках всички думи, които имат повече от четири срички.
Въпрос: Какви, според вас, са най-важните стъпки в обучението на писателя?
Отговор: Първо, да научи значението и употребата на думите: второ, да научи как се построява изречението и то тъй, че да носи желаната мисъл; трето, да има нещо, което си струва да бъде изказано и да знае какво е то, преди още да е взел перото; четвърто, да се научи как да използува емоционалната сила на разказа тъй, че да прави трайно впечатление в съзнанието на читателя.
Въпрос: Какъв съвет бихте дали на младия писател?
Отговор: Да се пригоди към писането тъй, както, чиракувайки, правят всички, които искат да станат нещо в дадена област. Лекари, юристи, пекари, бръснари, техници, инженери, печатари — всички се учат от опит. Защо да не причислим към тях и писателя?
Въпрос: Какви книги четете?
Отговор: Чета малко. Да речем пет-шест книги в годината. Преди години разделих човечеството на две: едни, които четат, и други, които пишат. За себе си избрах втората категория.
Въпрос: Ако ви падне отначало да изживеете живота си, пак ли бихте станал писател?
Отговор: Повече от сигурно. Съмнявам се, че от друго бих могъл да се прехранвам.