"Мечти за земята и небето" - читать интересную книгу автора (Циолковски Константин)IXПривличането като причина за скоростите на небесните тела и тяхното лъчеизпусканеНе можем да решим въпроса, от какъв ред е била мъглявината, от която са се образували нашият дискообразен Млечен път и подобните му групи от звезди, виждани от Земята поради отдалечеността си като по-големи или по-малки кръгли мъгляви петънца. За простота ще считаме мъглявината, от която са се образували нашият Млечен път и подобните на него звездни купове, за мъглявина от първи ред. Следователно Млечният път ще бъде мъглявина от втори ред, а мъглявината, от която са се образували нашата Слънчева система и подобните на нея — мъглявина от трети ред. Задавам въпроса: Когато първата мъглявина се е делила на части (да допуснем, че тя не е имала общо въртене), възможно ли е тези части да не са получили при разкъсването общо, макар и много слабо въртене? Ако двама души се теглят един към друг с ръце, не ще и дума, че те си придават освен постъпателни движения и въртеливи, които веднага се унищожават от триенето в почвата. Отклонете с ръка и залюлейте махало, висящо на тънък конец, така че то да не се върти… Невъзможно е да се хвърли или премести предмет така правилно, че да не се получи, макар и най-слабо въртене. Блъснете камък на гладък и чист лед и ще се убедите в същото. Теорията на вероятностите не допуска, че при разкъсване на мъглявината отделните й части не са получили обратни въртения. Законите на природата не допускат въртене на всички части на една страна (допускаме, че първата мъглявина не се е въртяла), но повече или по-малко обратни въртения са допустими и необходими. И така мъглявините от втори ред, които възникнали при разкъсването на основната мъглявина, получили въртеливи движения, които, макар и да били отначало слаби, с постепенното сгъстяване ставали все по-силни и по-силни. При скорост няколко метра в секунда в периферията (по краищата) те увеличили тази скорост хиляди и стотици хиляди пъти, когато диаметърът на мъглявината достигнал размерите на Млечния път или на подобните на него звездни купове. Този извод е строго математически. Работа при въртеливото движение се получава при сгъстяване на материята от потенциалната енергия на привличането, която теоретично е безкрайна. Но имат ли наистина звездните мъглявини и Млечният път общо въртене? Дискообразният им вид ни убеждава в това; движението на Слънчевата система към съзвездието Херкулес, т.е. почти в равнината на Млечния път, потвърждава същото. Да продължим по-нататък и нека мъглявина от втори ред, Млечният път например, на свой ред се сгъстява; тя се разкъсва на билиони мъглявини от трети ред, всяка от които е родоначалник на планетна система с централно светило — звезда или слънце. При това естествено трябва да стане същото, което и при разкъсването на мъглявината от трети ред: мъглявината, послужила за родоначалник на нашата Слънчева система, получава по-силно или по-слабо въртеливо движение, което се прибавя към общото движение — също въртеливо, но с такъв сравнително грамаден радиус на кривина, че първоначалното движение може да се счита почти праволинейно. Така се обяснява не само постъпателното движение на Слънчевата система (около някакъв център, някъде далеч в Млечния път), но и въртенето на Слънцето и на всички планети по известния закон (очерк 5). Слабото въртене на третичната мъглявина се засилва едновременно с постепенното й сгъстяване. Но при сгъстяването й продължава обикновеното разкъсване на части или пръстени, които, разкъсвайки се, в повечето случаи образуват сферични маси или родоначалници на планети с пръстени и спътници. С тези, отначало сферични, мъглявинни маси от четвърти ред се повтаря описаната вече история на разкъсване и ускоряване на въртенето и се образуват тела от пети ред — родоначалници на планетни спътници или пръстени, каквито виждаме около Сатурн. Тази теория, предложена от Лаплас, прекрасно обяснява движението и въртенето в една посока на Слънцето, планетите и техните спътници. Телескопите преброяват само в Млечния път билиони слънца. Но колко са подобните млечни пътища, грамадната съвкупност на които представлява само песъчинка в зданието на Вселената?! Безбройното множество звезди, или слънца, сияещи (ако се приближим до тях) дори по-ярко от нашето Слънце, са заобиколени с още по-безбройно количество планети — тъмни небесни тела, които получават топлина и светлина от своите слънца. Нашата Слънчева система наброява стотици от тях (350); една от тях се нарича Земя. А колко такива земи при условия, почти еднакви с условията на нашата Земя, има в света!? … Допустима ли е мисълта, че Европа е била населена, а другите части на света — не? Може ли един остров да има обитатели, а много други — не? Може ли в безкрайната градина на мирозданието една ябълка да е отрупана с ябълки, а цялото останало безкрайно множество — само със зелени листа!? Спектралният анализ сочи, че Вселената се състои от същите вещества, както и Земята… Така и животът се е разлял по цялата Вселена. Този живот е безкрайно разнообразен. Щом е разнообразен животът на Земята при сравнително еднообразни обстоятелства, колко безкрайно разнообразен трябва да е животът във Вселената, където са възможни всякакви условия! Всички фази на развитие на живите същества биха могли да се видят на различните планети. Какво е представлявало човечеството преди няколко хиляди години и какво ще представлява след няколко милиони години — всичко това според теорията на вероятностите може да се открие в света на планетите. Всичко чудесно, което очакваме с трепет, вече съществува, но не можем да го видим поради далечните разстояния и ограничената сила на телескопите… |
|
|