"Куково лято в Бландингс" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

3

Незначителният проблем, пред който се видя изправен, бе къде точно да обядва. След кратко колебание отхвърли като непригодни онези големи, претъпкани, шумни ресторанти, разположени покрай площад Пикадили. След една утрин, прекарана в срещи с Ива Халидей и с младежа, който сновеше из града и молеше хората да откраднат огърлицата на леля му, бе просто наложително да спре избора си на място, където да може да седне и да размишлява на спокойствие. Приемането на каквато и да било храна трябваше да се осъществи в уединена, дори отшелническа обстановка, необезпокоявана от присъствието на гърчещи се от виртуозност първи цигулки и на оркестри, в чийто речник липсваше терминът piano. Един от клубовете, на които бе член, се открояваше като подходящ.

В дните на своето процъфтяване бащата на Смит, виден клубен ентусиаст, бе вкарал името на сина си в списъците на няколко подобни институции. И сега, макар да бяха настъпили по-постни години, младият Смит все още се числеше в цели шест и щеше да продължи да се числи поне до началото на новата година и съответстващия призив за свежи финансови постъпления. Тези клубове варираха от откровено лекомислените „Търтеи“ до солидните, улегнали „Заслужили консерватори“ и сега той единодушно реши, че последният е крайно пригоден за настроения като неговото.

Всеки, запознат с порядките в „Заслужилите консерватори“, би аплодирал горещо неговия избор. В цял Лондон надали ще откриете по-подходящ пристан за изискан джентълмен, желаещ да уталожи тленните си нужди с отлично приготвена храна, като същевременно подложи на спокойно проучване безсмъртната си душа. Без съмнение в „Търтеите“ също хранеха добре, но там Младостта се вихреше фриволно в неспирен карнавал и размислите на задълбочен мъж, изучаващ своята душа, можеха всеки миг да бъдат прекъснати от комат хляб, запокитен с най-добри чувства от някоя съседна маса. Немислимо бе подобно ужасяващо безобразие да се случи в „Заслужилите консерватори“. Този клуб наброяваше шест хиляди сто и единадесет членове. Някои от тези шест хиляди сто и единадесет бяха по-почтени от други, но всеки от тях бе почтен, независимо дали се числеше към най-старите посетители, като например граф Емсуърт, влязъл като провинциален член още през 1888-а, или към новоизлюпените създания от последния подбор на кандидати. Това бяха все плешиви благочестиви люде, които се отбиваха тук я на път към деловата част на града, за да председателстват някой директорски съвет, я на връщане от беседа с премиер-министъра на Даунинг Стрийт по повод изгледите около предстоящото гласуване в местната избирателна секция.

С тихо достойнство, компенсиращо крехката му възраст в този бастион на зрялата добродетел, Смит изкачи стъпалата, мина през вратите, разтворени услужливо пред него от двама униформени лакеи, и се упъти към ресторанта. Тук, след като си избра маса в средата на салона и си поръча прост, но питателен обяд, той се отдаде на размисъл за Ива Халидей. Както бе признал пред младия си приятел господин Уолдуик, тя му бе направила изключително благоприятно впечатление. Той тъкмо изплуваше от своя унес, за да се срази с агнешките котлети в чинията си, когато някакво чуждо тяло нахълта в неговата орбита и срита немилостиво масата. Смит вдигна очи и съзря дълъг, тънък, възрастен джентълмен с приятно разсеяна външност, който незабавно се разсипа в извинения.

— Скъпи господине, извънредно съжалявам. Надявам се, че не съм ви причинил някакви щети.

— В никакъв случай — отвърна любезно Смит.

— Работата е там, че съм си изгубил очилата, а без тях съм сляп като прилеп. Не виждам дори къде ходя.

Млад мъж с навъсен вид и дълга разчорлена коса, който стоеше до възрастния джентълмен, се прокашля многозначително. Той пристъпваше от крак на крак и всячески показваше нетърпение час по-скоро да приключи епизода и да се отправи по пътя си. Явно личност с напрегнат, лесно възбудим темперамент.

Възрастният джентълмен се сепна объркано при звука от прокашлянето.

— А? — рече той, сякаш в отговор на някаква членоразделна забележка. — О, да, разбира се, драги, естествено. Не бива да спираме да бъбрим наляво и надясно, нали така? Но няма как, трябваше да се извиня. Едва не прекатурих масата на този господин. Хич не виждам къде ходя без пустите очила. Сляп съм като… какво животно беше? А? Какво? Да, да, прав си.

И той се затътри към изхода, дърдорейки щастливо, докато придружителят му все така запазваше своя хладен начумерен израз. Смит се загледа заинтригувано подир тях.

— Бихте ли ми казали — запита той келнера, който му донесе картофите — кои бяха тези?

Келнерът проследи погледа му.

— Нямам представа кой е младият господин, сър. Дошъл е като гост, предполагам. Колкото до по-възрастния, това е граф Емсуърт. Живее в провинцията и рядко се отбива клуба. Много разсеян джентълмен, както съм чувал. Картофи, сър?

— Благодаря — отвърна Смит.

Келнерът се скри от хоризонта, но не след дълго се появи отново.

— Проверих в книгата за гости, сър. Името на господина, обядвал с лорд Емсуърт, е Ролстън Мактод.

— Много ви благодаря. Извинете за безпокойството.

— На вашите услуги, сър.

Смит се върна към своите котлети.