"Куково лято в Бландингс" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

Осма главаОТКРОВЕНИЯ НА ЕЗЕРОТО

1

— Госпожица Халидей — обяви Незаменимия Бакстър, като извади поредното писмо от плика и го подложи на бърз, щателен преглед — пристига днес около три часа. Ще пътува с влака от дванадесет и петдесет.

Той положи писмото върху купчината отдясно на чинията си и като махна с лъжичката върха на едно рохко яйце, се закокори проницателно в утробата му, сякаш се надяваше да го изненада в момента на криенето на срамна тайна. Беше часът за закуска и компанията, разпръсната тук и там около дългата маса, подсилваше тленната си плът за изпитанията на още един ден. Апетитен мирис на пържен бекон се носеше като Божия благодат над сцената.

Лорд Емсуърт вдигна глава от каталога с разсади, в който се беше вглъбил. От някое време насам насладата му от храната бе помрачена от смътното усещане, че нещо липсва. Сега вече знаеше какво.

— Кафе! — изрече той не яростно, а с глас на честен, несправедливо потискан човек. — Искам кафе. Къде ми е кафето? Констанс, скъпа, на мен ми се полага кафе. Защо не ми е сервирано?

— Сигурна съм, че ти налях — отвърна лейди Констанс, която лъчезарно властваше над напитките в отсрещния край на масата.

— И къде е тогава? — притисна я до стената Негова светлост.

Бакстър — почти със съжаление — подпечата здравния картон на яйцето и се обърна, за да се справи по своя компетентен начин с възникналия домашен проблем.

— Кафето ви е зад каталога, който четете, лорд Емсуърт. Опрели сте го върху чашата.

— Тъй ли? Я, вярно! Мили Боже! — Негова светлост с облекчение отпи една освежаваща глътка. — Та какво казвахте преди малко, драги?

— Получих писмо от госпожица Халидей — отвърна Бакстър. — Тя съобщава, че ще хване влака в дванадесет и петдесет, което означава, че ще пристигне около три часа следобед.

— Коя е госпожица Халидей? — запита с тих, проникновен глас госпожица Пийви, като спря за миг да чопли своите яйца с бекон.

— Тъкмо и аз се канех да задам този въпрос — рече лорд Емсуърт. — Кажете ни, Бакстър, драги, коя е госпожица Халидей?

Със сподавена въздишка Бакстър отвори уста да опресни паметта на своя работодател, когато Смит го превари. До момента той бе консумирал с привичното си морно изящество своята препечена филия със сладко от портокалови корички, парирайки твърдо всички опити да го въвлекат в разговор.

— Госпожица Халидей — рече той — е моя много стара и скъпа приятелка. Ние двамата, както се казва, сме минали заедно през огън и вода. Откога чакам да чуя, че е била забелязана да се мярка на хоризонта.

Ефектът на тези думи върху двама от присъстващите си заслужаваше вниманието. Бакстър се сепна с такава мощ, че разля половината от съдържанието на чашата си, а Фреди, който пърхаше край блюдата на бюфета и тъкмо беше решил да си сипе от бърканите яйца, плесна една щедра порция върху килима, откъдето тя с благодарност бе всмукана от шпаньола на лейди Констанс.

Смит пропусна тези знаменателни събития, тъй като междувременно се бе върнал към своята препечена филия. Поради това не успя да срещне може би най-пронизителния поглед, прекосявал някога очилата на Рупърт Бакстър. Продължителността му бе мимолетна, но интензитетът бе на ацетиленова горелка.

— Ваша приятелка? — попита лорд Емсуърт. — Ами да, Бакстър, сега се сещам. Госпожица Халидей е младата дама, която идва да направи каталог на библиотеката.

— Каква възхитителна задача! — изгука госпожица Пийви. — Да живееш сред складираните мисли на мъртвия и изстинал гений.

— На ваше място бих отишъл да я посрещна, драги — рече лорд Емсуърт. — На гарата — продължи той, пояснявайки мисълта си. — Тя сигурно ще се радва да ви види.

— Същото се канех да предложа и аз — отвърна Смит.

— Макар че мен ако питате, защо й е притрябвал на библиотеката каталог? — поинтересува се Негова светлост, връщайки се охотно към една загадка, неспряла да терзае душата му. — Но както и да е…

Той допи кафето и стана от масата. Заблуден слънчев лъч бе паднал примамливо върху плешивата му глава, а при вида на слънце той не се свърташе между четири стени.

— При цветята си ли отивате, лорд Емсуърт? — попита госпожица Пийви.

— А? Какво? О, да. Да. Смятам да хвърля един поглед на лобелиите.

— Ако не възразявате, ще ви придружа — рече Смит.

— Какво? Но разбира се, разбира се.

— Винаги съм твърдял — каза Смит, — че нищо не ободрява повече от вида на лобелиите веднага след закуска. Докторите горещо го препоръчват.

— Ъъ, такова — рече припряно Фреди, когато той доближи вратата. — Ще мога ли малко по-късно да разменя две думи с вас?

— И хиляда дори — великодушно отвърна Смит. — Ще ме намерите някъде там, в необозримите простори, където бродят истински мъже.

И като обгърна цялата компания с благосклонна усмивка, той напусна стаята.

— Колко е очарователен! — въздъхна госпожица Пийви. — Не намирате ли, господин Бакстър?

Отговорът приседна в гърлото на Незаменимия.

— О, да, много — каза той без видим възторг.

— И каква душа! Направо грее върху това великолепно чело.

— Челото му не е лошо — рече лейди Констанс, — но лично аз бих предпочела да носи малко по-дълга коса. Така няма вид на поет.

Фреди уплашено глътна пълна уста бъркани яйца и пренеприятно се задави.

— Поет си е и още как — рече припряно.

— Виж какво, Фреди — сряза го раздразнено лейди Констанс, — едва ли сме опрели до теб за подобна преценка.

— Не, не, в никакъв случай. Просто нали разбираш, въпреки косата и тъй нататък.

— Да ви кажа, вчера си позволих да го заговоря за това — рече госпожица Пийви — и той сподели, че нищо чудно скоро да тръгне с още по-къса прическа.

— Фреди! — изкрещя лейди Констанс. — Какви ги вършиш?

Кафяво езерце чай се простираше върху покривката непосредствено пред Достопочтения Фреди. Подобно на Незаменимия Бакстър преди няколко минути, бурният прилив на чувства го бе накарал да капичне чашата си.