"Малолетният Витушишников" - читать интересную книгу автора (Тинянов Юрий)

4

На двама войници от карабинерната рота на Егерския полк им се допи. След десетгодишна вярна служба тези двама войници, съседи по нар, само веднъж наказвани, но гледани с добро око, едновременно усетиха, че им се пие водка. През нощта, както се въртяха от съклет под завивките, те си споделиха това. Начинанието беше опасно.

— Рикс — каза по-възрастният и усети сърбеж между плешките.

Казармата се намираше на едно от потулените места, каквито в Петербург имаше много: на десет минути пеш бяха министерствата, Нева, мостът, който свързваше Петербургската част с Василевския остров, значителните и важни постройки; но наоколо имаше голи и черни градини, едно дюкянче за тютюн, старопиталище, в което се виждаха бодри инвалиди, а оттам нататък — съвсем прозрачен, белезникав пущинак. По посока към министерствата се намираше кръчмата. По-възрастният войник работеше в полковата шивалня и можеше да се измъкне, ако се вреди да пренася нещо или да изпълни някоя заръка. Ставаше дума за втория. Но и вторият имаше надежда: него го използуваше по обущарска линия ротният командир и можеше да се случи тъй, че да бъде повикан в квартирата му да вземе мярка от крака на съпругата на ротния командир.

— Рикс — каза обущарят, — без рикс не може.

Но първият беше угрижен. Той се съмняваше. В полка войниците нямаха излишно време, което да се чудят за какво да употребят, а излишното време, останало от строевата служба, от шивашката и обущарската работа, от чистенето на екипировката, катарамите, и т.н., се запълваше с детски игри. А ако се случеше нарушение, командирът третираше войниците като хора на съвсем друга, зряла възраст. Изключение се правеше и по празниците — отпущаше се по осминка водка, която се наричаше „първак“ и „върл първак“, а осминката — „чашка“; пак тогаз, по празниците, на момчетата се разрешаваше да ходят „по жени“, на което в полка му викаха освен туй „паша“ и „да слушаш как расте тревата“. Болните и наказаните войници киснеха в лазарета.

Него ден заранта и на двамата войници им провървя.

След като излязоха през казармената порта, всеки по служебна работа, те тръгнаха в различни посоки, единият почака другия, и когато след малко пак се събраха, изпъчиха се, влязоха в крак и поеха към кръчмата с маршова стъпка.

Беше един часът подир обед.