"Восъчната персона" - читать интересную книгу автора (Тинянов Юрий)

1

И в четвъртък падна пиене. Хем какво пиене падна! А сега той викаше деня и нощя и прегракна, сега умираше.

А какво пиене падна в четвъртък! Но сега архиятърът Блументрост почти не даваше надежда. Тогаз караха Яков Тургенев да сяда в един леген, а в легена имаше яйца. Но тогаз не се развесели и му беше тежко. Тургенев бе стар човек, квочеше като кокошка и после плака — видя зор.

Каналите не бяха довършени, пътят край Нева се рушеше, неизпълнение на заповедта. Нима наистина ще умре тъкмо сега, насред толкоз трудове недовършени?

Сестра му го преследваше: тя беше хитра и злобна. Монахинята не можеше да го трае: тя беше глупава. Син му го мразеше: беше упорит. Любимецът му, миньонът Данилич — крадец. И се откри едно писъмце от Вилим Иванович до стопанката, с рецепта за напитка, за една такваз напитчица, не за някого другиго, за самия стопанин.

Той се замята с цялото си тяло на кревата, чак до платнения балдахин, креватът се разлюля като кораб. Туй бяха гърчове от болестта, ала и той самият се тръшкаше нарочно.

Екатерина се надвеси над него с онова, с което бе грабнала душата му, месото му — с гърдите си.

И той се подчини.

Които само до преди два месеца бе целувал господин камерхер Монс, Вилим Иванович.

Той се умири.

В съседната стая италианският доктор Лацарити, мургав, дребничък и хилав, грееше червените си ръчички, а другият, ингилизинът Хорн, точеше дълго и остро ножле — да го реже.

Монсовата глава я накиснаха в спирт и сега тя стоеше в една стъкленица в кунщкамората за науката.

На кого ще остави цялата таз голяма наука, цялата таз уредба, държавата и най-сетне всичките тез художества?

О, Катя, Катя, майко! Омразнице!