"Фабрика за Абсолют" - читать интересную книгу автора (Чапек Карел)

Глава VIIIНа дълбачката

Над Штеховице, във вечерния сумрак стоеше неподвижен багер ME 28. Кофите на екскаватора отдавна вече бяха престанали да загребват студен пясък от дъното на Вълтава; вечерта беше топла и безветрена, изпълнена с дъх на окосено сено и полъх на гора. Северозападът все още припламваше с нежна оранжева светлина. Тук-там сред отражението на небесата проблясваше божествено вълна; запалваше се, прошумяваше и се разливаше в трептящата от отблясъци водна повърхност.

От Штеховице към багера се приближаваше лодка; плаваше бавно срещу бързото течение, черна, като водомерка върху прояснената река.

— Някой идва към нас — обади се спокойно капитанът на дълбачката Кузенда, седнал отзад.

— Двама са — каза след малко механикът Брих.

— Зная кои са — заяви Кузенда.

— Влюбените от Штеховице — рече Брих.

— Я да им сваря кафе — реши Кузенда и се спусна долу.

— Хайде, деца! — извика Брих към лодката. — Наляво! Наляво! Подай ми ръка, момиче, така! Хоп, ето!

— Аз и Пепоуш — заяви момичето на палубата, — ние искахме…

— Добър вечер — поздрави младият работник, който се беше изкачил след нея. — Къде е господин Кузенда?

— Вари кафе — каза механикът. — Седнете. Я, някой плава насам. Ти ли си бе, пекарю?

— Аз съм — обади се глас. — Добър вечер, господин Брих. Докарал съм ви раздавача и лесничея.

— Е, качете се горе, братя — рече Брих. — Щом Кузенда свари кафето, ще започнем. Кой още ще дойде?

— Аз — Худец, — чу се встрани от дълбачката. — И аз искам да ви чуя.

— Добре дошли, господин Худец — наведе се механикът надолу. — Качете се горе, ето тук има стълбичка. Почакайте, ще ви подам ръка, господин Худец, нали ви е за пръв път.

— Господин Брих — извикаха трима души от брега, — пратете ни, моля ви се, лодката. Искаме да дойдем при вас.

— Вие долу, идете да ги вземете — рече Брих. — Нека всеки чуе словото божие. Братя и сестро, заповядайте, седнете. Откакто работим с Карбуратора, тук вече е чистичко. Брат Кузенда ще донесе кафето и след това вече ще започваме. Добре дошли, момци. Качете се горе.

След което Брих се надвеси над отвора, през който по малката стълбичка се слизаше във вътрешността на дълбачката.

— Ало, Кузенда, десет души на палубата.

— Добре — извика от дълбочината брадясал глас. — Нося го, нося.

— Седнете де — обърна се загрижено Брих. — Господин Худец, ние тук имаме само кафе; мисля, че това няма да ви обиди.

— Моля ви се — отвърна Худец. — Исках само да видя вашето — вашата — вашето заседание.

— Нашата литургия — поправи го кротко Брих. — Тук, знаете, всички сме братя. Трябва да ви е известно, господин Худец: аз бях алкохолик, а Кузенда се занимаваше с политика, докато ни осени божията милост. И тези братя и сестри — посочи той наоколо — идват вечер при нас, за да измолят за себе си същия дар божи. Ето, пекарят имаше задуха и Кузенда го излекува. Хайде, пекарю, кажи как беше.

— Кузенда простря над мен ръце — заговори пекарят тихо и унесено — и изведнъж в гърдите ми се разля една топлина. Разбирате ли, нещо в мен се пропука и аз започнах да дишам така, като че ли летях в небесата.

— Почакай, пекарю — поправи го Брих. — Кузенда никакви ръце не беше прострял над теб. Той сам не знаеше, че ще направи чудо. Само ей така направи с ръка към тебе и ти тогава каза, че вече можеш да дишаш. Така беше.

— И ние присъствувахме тогава — потвърди девойката от Штеховице. — Освен това около главата на пекаря се появи светлина. А пък мен господин Кузенда ме отърва от охтиката, нали, Пепа?

Младежът от Штеховице каза:

— Самата истина, господин Худец. Но още по-чудно е това, което стана с мен. Аз бях лош човек, господин Худец; лежал съм вече и в затвора, разбирате ли, заради кражба и още нещо. Ето господин Брих може да ви каже.

— Остави, остави — махна с ръка Брих. — Само милостта божия ти липсваше. Но тук, на това място, стават чудни неща, господин Худец. То и вие може би ще усетите. Брат Кузенда по-добре ще ви го каже, защото преди мене е ходил на събрание. Ето че идва.

Всички се обърнаха към отвора, който водеше от палубата към машинното. Там се показа брадясало лице с принудена, стеснителна усмивка на човек, когото бутат отзад, а той сякаш ни лук ял, ни лук мирисал. Кузенда вече се виждаше до пояса — в двете си ръце държеше голям лист тенекия, а връз него — чашки и консервени кутии, усмихваше се несигурно и продължаваше да се изкачва. Вече се виждаха ходилата му на равнището на палубата, а той продължаваше да се изкачва все по-нагоре със своите чашчици. Едва половин метър над отвора се спря, като че търсеше твърда почва под краката си; висеше свободно във въздуха и явно се напрягаше да достигне земята с краката си.

Худец го гледаше като насън.

— Какво ви стана, господин Кузенда? — каза той уплашен.

— Нищо, нищо — опита се да отклони вниманието му Кузенда и продължи да се отблъсква с крака от въздуха; и господин Худец си спомни, че над детското му креватче някога имаше картинка на Възнесение господне и че на нея Христос и апостолите му висяха точно така във въздуха, гребейки с крака, но с много по-непринудено изражение.

Изведнъж Кузенда се приведе напред и заплува, заплува във вечерния въздух над палубата, носен като че ли от тих ветрец; от време на време вдигаше крак, като че искаше да направи крачка или знам ли какво и явно се страхуваше за чашките си.

— Моля ви се, вземете кафето — рече той бързо. Механикът Брих вдигна двете си ръце и подхвана тенекията с чашките. В този момент Кузенда отпусна крака, скръсти ръце на гърдите си, увисна неподвижен, с малко наведена настрана глава и рече:

— Добре дошли, братя. Не се притеснявайте от това, че летя. Това е само знамение. Госпожице, вие вземете чашката с цветята.

Механикът Брих започна да раздава чашките и консервените кутийки. Никой не се осмеляваше да проговори; тези, които се бяха озовали тук за пръв път, наблюдаваха любопитно левитацията на Кузенда. Старите гости сърбаха по малко кафе и между всяка глътка като че се молеха.

— Изпихте ли го? — обади се след малко Кузенда и широко отвори бледите си, екзалтирани очи. — Да започна тогава. — След което се изкашля, помисли малко и започна: — В името на Отца! Братя и сестро, събрали сме се за богослужение на тази дълбачка, където добива конкретен израз милостта божия. Няма нужда да гоня неверниците и присмехулниците, както правят спиритистите. Господин Худец е дошъл като неверующ, а лесничеят се е наканил да присъствува на някакъв джумбуш. Добре сте дошли и двамата; но за да видите, че ви познавам всичките благодарение на божията милост, ще ви кажа, че лесничеят пиянствува, гони сиромашията от гората и псува без нужда. Не прави това повече, лесничейо! А вие, господин Худец, сте още по-голям разбойник, добре разбирате какво имам пред вид; и сте много сприхав. Вярата ще ви поправи и ще ви спаси.

На палубата цареше дълбока тишина. Господин Худец упорито гледаше в земята. Лесничеят хълцаше, подсмърчаше и с треперещи пръсти търсеше нещо в джоба си.

— Зная, зная, лесничейо — рече нежно Кузенда, носейки се във въздуха. — Много ви се иска да запушите. Запалете. Чувствувайте се като у дома си.

— Рибки — прошепна девойката и посочи повърхността на Вълтава. — Виж, Пепа, и шараните са дошли да послушат.

— Не са шарани — обади се милозливо Кузенда. — Това са костури. А вие, господин Худец, не се тормозете заради греховете си. Гледайте мене: аз от нищо друго не се интересувах на времето, освен от политика. Ще ви кажа, че и това е грях. А ти, лесничейо, не плачи, не го казах чак толкова сериозно. Който веднъж изпита милостта божия, той вижда хората като на длан. Брих, нали виждате какво става в душата на всекиго?

— Виждам — отговори Брих. — Ето, раздавачът точно сега си мисли дали не бихте могли да помогнете и на дъщеричката му. Тя страда от скрофули, нали, раздавачо. Той, Кузенда, ще и помогне, като я доведете.

— Казват суеверие — продължи Кузенда. — Ако някой, братя, се беше заловил някога да ми говори за чудеса и за господ, щях да му се изсмея. Толкова бях развален. Когато на дълбачката получихме новата машина, която върви, без да я подклаждаш непрекъснато, свърши се и с цялата мръсна работа. Да, господин Худец, това е първото чудо, което ни се случи тук. Карбураторът прави всичко сам, като че ли има мозък. И дълбачката плава от само себе си, накъдето трябва, а вижте колко здраво стои на едно място. Погледнете, господин Худец, котвите са изтеглени. Стои си на едно място без котви и когато му дойде времето, сама се насочва там, където е нужно да се дълбае дъното, сама започва да работи, сама спира. Ние с Брих не пипаме нищичко. Нека някой да ми каже, че не е чудо! И когато видяхме това, нали, Брих, започнахме да разсъждаваме, докато всичко ни стана ясно. Това е божествена дълбачка, железен храм, а ние сме тук нещо като свещеници. Ако едно време дядо Господ се е вселявал в кладенче или както при старите гърци — в дъбове, а понякога и в жени, защо да не се всели и в дълбачката. Защо да се гнуси от машините? Машината понякога е по-чиста от калугерка, а пък Брих е лъснал всичко, та блести като бюфет в холна стая. Това само така, между другото. И да знаете, бог не е чак толкова безкраен, както твърдят католиците; диаметърът му е около шестстотин метра, а по периферията е вече по-слаб, пък най-силен е тук, на дълбачката. Тук той прави чудеса, но на брега само внушава вяра в бога, а в Штеховице, при по-силен вятър, човек го долавя само като свято ухание. Тия дни край нас минаха каякари от „Светкавица“ и от чешкия гребен клуб и всички се сподобиха с милостта божия. Такава му е силата. А това, което иска бог от нас, то може да се усети само тук, вътре — проповядваше Кузенда, като сочеше изразително сърцето си. — Аз зная, че той не може да понася политиката и парите, ума и гордостта, и главозамайването; зная, че много обича хората и животните, които идват тук, и че одобрява добрите дела. Той е голям демократ, братя. Ние двамата с Брих не можем да търпим халер в джоба си и все бързаме да купим с него кафе за всички. Миналата неделя тук се бяха спрели неколкостотин души, и по двата бряга бяха насядали, а представяте ли си, кафето ни стана толкова много, че стигна за всички, и то какво кафе! Но това, братя, са само явления. Най-голямото чудо е неговото влияние върху чувствата ни. Това е толкова прекрасно, че човек чак потръпва. Понякога ти иде да умреш от любов и щастие, като че ли си част от едно цяло заедно с водата долу и с всички животинки, и с пръстта и камъните, или пък ти се струва, че някой те люлее във великанска прегръдка; но никой не може да каже точно какво изпитва. Всичко наоколо пее и славослови, ти разбираш всички неми езици, водата и вятъра, проникваш с поглед във всичко, разбираш как всичко е свързано помежду си и заедно с тебе, изведнъж всичко ти става по-ясно, отколкото ако го четеш черно на бяло. Понякога то идва като пристъп, чак пяна излиза на устата ти; но друг път действието му е бавно и постепенно изпълва всяка ваша жилчица. Братя и сестро, не се страхувайте от нищо; ето сега към нас са се насочили двама стражари, за да ни разгонят, защото не сме декларирали събранието. Изчакайте спокойно и се доверете на бога в дълбачката.

Беше се стъмнило, но цялата палуба на дълбачката и лицата на присъствуващите излъчваха нежно сияние. Под дълбачката плеснаха и се спряха веслата на лодка.

— Хей — извика мъжки глас, — тук ли е Кузенда?

— Тук съм — отговори с херувимски глас Кузенда. — Заповядайте горе, братя стражари. Зная, че ме е наклеветил гостилничарят от Штеховице.

Двамата стражари се качиха на палубата.

— Кой от вас е Кузенда? — попита по-старшият.

— Аз съм — отвърна Кузенда, като се дигна по-високо. — Моля, господин старши, качете се при мене.

В този миг двамата стражари плавно се възнесоха, и се насочиха по въздуха към Кузенда. Краката им отчаяно търсеха някаква опора, ръцете им се мъчеха да се хванат за нещо, чуваше се бързото им и уплашено дишане.

— Не бойте се, стражари — каза благо лодкарят Кузенда, — и се молете с мен: Боже отче, ти, който си се въплътил в този плавателен съд…

— Боже отче, ти, който си се въплътил в този плавателен съд — повтори старшият със свито гърло.

— Боже отче, ти, който си се въплътил в този плавателен съд — подхвана мощно Худец, като падна на колене и хор от гласове на палубата се присъедини към него.