Иван ВазовЯпонски силуетиИз „Стихотворенията в проза“ на Геваша Хито-Хито

IПОЕТЪТ НА ИДИЛИИТЕ ИЗ ЖИВОТА НА СИНИТЕ ЛАЛУГЕРИ

В крайморската бамбукова градина на Токио, пред която се издига, отвъд сините вълни на залива, снегопокритият лоб на горделивата Фузи-Яма, куп благородни граждани и гражданки под сянката приказваха за новата книга на прочутия поет Цамура.

И всички фалеха новата книга на прочутия поет Цамура.

Едни разправяха възхищението си.

Други описваха потресните си впечатления.

Трети говореха какви сладки сълзи са пролели над страниците й.

И в тоя час това същото говореха в Йокохама, в Нагасаки, в Йезо, в Симоносеки и във всичките остали градове и паланки във великата империя на нашия велик Микадо.

И тоя куп от благородни токийски жители фалеха гръмогласно новата книга на прочутия поет Цамура.

Само младият писател Чи-Тедарува-Хдзу-Охама, автор на куп нежни идилии из живота на сините лалугери, идилии много малко четени и още по-малко прелиствани, стоеше мрачен и замислен там, като светия идол в храма на богинята Ци. Внезапно Чи-Тедарува-Хдзу-Охама, въпреки кроткото звучение на името си1, побеля внезапно от негодувание и каза:

— Аз да ви кажа моето мнение за новата книга на Цамура! Тая книга е върхът на глупостта, тя е нелепа, тя е фалшива, тя е безжизнена, като тревясал гроб в оградата на свещения Киото, тя е без душа, като счупен китайски дракон, който привлича само вниманието на децата. Никога не съм прочитал японска книга, тъй лишена от добри качества и тъй богата с нищожества. И аз ще ви докажа това. О, леки приятели, четете утре критиката, която ще печатам!

И сърдитият автор на куп нежни идилии из живота на сините лалугери напусна поусмихнатата дружина и се запъти бързо към една книжарница в Токио и си купи новата книга на прочутия поет Цамура, за да я прочете и разкритикува.

Той не беше видял още книгата!