Джек ЛондонКълна се в костенурките на Тасман

I

Принципността, редът и самообладанието бяха изваяли лицето на Фредрик Травърс. Това беше силно, сурово лице на човек, свикнал да властвува, човек, който е използувал властта си разумно и с мярка. Порядъчният живот бе запазил кожата му свежа и бръчките, врязали се в нея, бяха добродетелни бръчки. Тежкият и всеотдаен труд бе оставил благотворния си отпечатък, и толкоз. Всяка черта у този човек говореше за едно и също нещо, от ясната синева на очите до буйната коса на главата, светлокестенява, леко прошарена и вчесана на прав път над високото чело. Беше мъж със сериозна външност и светлият летен костюм напълно прилягаше за неговата жизненост на тези години, докато същевременно не крещеше, че собственикът му е и притежател на безброй милиони долари и имоти.

Защото Фредрик Травърс не обичаше да бие на очи. Колата, която го чакаше под покрития вход, беше скромно черна. Беше най-скъпата кола в околията, но въпреки това не му се искаше да подчертава Цената и конските й сили, като профучава подобно на черен пламък през панорамата, която в по-голямата си част бе също негова — от пясъчните дюни и вечния зной на вълните на Тихия океан, през плодородните крайречни ливади и планински пасища до Далечните върхове, обрасли с гори от секвоя и увенчани с мъгли и облаци.

Шумолене на женски поли го накара да погледне през рамо. И в държането му пролича едва доловимо раздразнение. Не че бе причинено от дъщеря му. Каквото и да го причиняваше, то като че ли лежеше на писалището пред него.

— Кажи ми пак как беше това чуждестранно име? — попита тя. — Положително никога няма да го запомня. Ето на, донесох си и тефтерче да го запиша.

Гласът й бе нисък и равнодушен, а тя беше висока, добре сложена млада жена с гладка кожа. Гласът и самодоволството й издаваха и у нея белезите на придобитото чувство за ред и самообладание.

Фредрик Травърс хвърли поглед към подписите;! на едно-две писма върху писалището.

— Бронислава Пласковейская Травърс — прочете той, а след това продиктува буква по буква трудната първа половина и дъщеря му си го записа.

— Виж какво, Мери — добави бащата, — помни,Ц че Той винаги е бил развейпрах и трябва да бъдещ по-снизходителна към тая негова дъщеря. Дори самото й име някак… ъъъ… смущава. Не съм виждал от години, а колкото до нея… — Едно мръдване на раменете изрази накратко опасенията . Той се усмихна и направи усилие да се покаже духовит: — Както и да е, те са толкова твои сродници колкото и мои. Щом той е мой брат, на теб е чичо И щом тя е моя племенница, вие сте братовчедки. Мери кимна.

— Не се тревожи, татко. Ще бъда мила с нея, бедничката . Каква беше по народност майка й, та й дала такова ужасно име?

— Не зная. Рускиня или полякиня, или испанка Том все такива ги вършеше. Била е артистка или; певица… не помня. Запознали се в Буенос Айрес. Тя избягала с него. Мъжът й…

— Значи е била вече омъжена!

Изумлението на Мери бе непресторено и спонтанно и неговото раздразнение пролича по-рязко. Не беше искал да го каже. То му се изплъзна.

— После е имало развод, разбира се. Подробностите изобщо останаха неизвестни. Майка й умряла в Китай… не; в Тасмания. В Китай Том… — Устните му се затвориха почти с щракане. Нямаше да се изтървава повече. Мери почака, после се запъти към вратата и там се поспря.

— Определих й стаите над розовата градина — каза тя. — И сега ще хвърля последен поглед.

Фредрик Травърс се обърна към писалището, като че ли за да прибере писмата, но промени намерението си и бавно и замислено ги препрочете.

Другото писмо беше написано, както му се стори, със екранен, не американски, но явно женски

почерк:

Фредрик Травърс отвори вратичката на голям вграден сейф и акуратно прибра писмата в отделение с надпис „Томас Травърс“.

— Бедният Том! Бедният Том! — въздъхна той на глас.